Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 31.03.2011, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
79/2011
Подписан
31.03.2011

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл. 29 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
  • чл. 29 ал. 3, ал. 4, ал. 7 и ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
  • чл. 29 ал. 3, ал. 4, ал. 7 и ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
  • чл. 29 ал. 3, ал. 4, ал. 7 и ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
  • чл. 29 ал. 3, ал. 4, ал. 7 и ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
  • чл. 31 ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
  • чл. 3а · Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча

Решение № 14

Номер

14

Година

04.02.2016 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.08

Година

2016

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Петя Михайлова

Мария Кирилова Дановска

Васка Динкова Халачева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Въззивно гражданско дело номер

20155100500254 по описа за

2015 година

С решение № 121/16.10.2015 г., постановено по гр. д. № 195/2015 г., Момчилградският районен съд е признал за установено по отношение на ТД „ДГС М., гр. М., че Договор № 32/02.09.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, сключен между „ДГС” гр. М., в качеството му на „възложител” и „ЛРСР-М”, гр. М., в качеството на „изпълнител”, действа между страните по договора в пълен обем, така както е сключен, в частност относно размера и границите на ЛСР „Р”, които следва да се имат предвид, така както са посочени в Заповед № РД 49-191/16.10.2013 г. на МЗХ и сключеното въз основа на нея допълнително споразумение от 2013 г. С решението ТД „ДГС М., гр. М. е осъдено да заплати на „ЛРСР-М”, гр. М., сумата в размер на 550 лв.,представляваща деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ТП „Д. Г. с.” гр. М., който чрез А. Х. М. от АК- Пловдив го атакува като незаконосъобразно. Искането е да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск като неоснователен. В жалбата и в съдеßно заседание се излагат подробни съображения. Сочи се, че били налице три заповеди на Министъра на земеделието и горите- първата от 2003 г., втората- от 2012 г. и третата- от 2013 г. С първата заповед се установявали граници на район „Р”. С втората заповед този район се разделял на два Л.- стопански района- един със същото наименование „Р” и втори- ЛСР „Б”. За двата Л.- стопански района били сключени два договора с две Л.- стопански сдружения- ищцовото С. и Л.- стопанско С. „А”. С трета заповед от 2013 г. от двата Л.- стопански района „Р” и „Б” се образувал нов район, наименован „Р”. Непровеждането на процедурата по чл. 29 от ППЗЛОД било основното възражение на административния орган за нищожност на процесното договорно правоотношение. В тази връзка се сочи, че в заповед от 2013 г. изрично било посочено правното основание за издаването й- чл. 7 ал. 6 от ЗЛОД, която регламентирала компетентността за създаване и образуване на нови райони, но не и за изменение на съществуващ Л.- стопански район, и в текстовата част на заповедта не се съдържал израз за изменение на границите на Л.- стопански район, а израза- „определям границите на Л.- стопански район „Б”, което сочело на образуване на нов район. Поддържа се и това, че площта на образувания район със заповедта от 2013 г. била различна от площта на района от 2009 г.- с площ от 5176 ха, а с втората заповед- 5220 ха, и нямало идентичност между стария и новия район. Провеждането на процедурата по чл. 29 от Правилника за приложение на ЗЛОД, било абсолютно необходимо и съставлявало административен елемент от фактическия състав на възникване на договорно правоотношение. Счита, че с неизпълнението на тази процедура, процесното договорно правоотношение било опорочено до нищожност, каквото изявление извънсъдебно сторил административният орган, което дало повод за завеждане на настоящия иск. Ако се потвърдяло първоинстанционното решение, жалбодателят щял да има сключени два договора за една и съща територия- с ищцовото дружество и с ЛРС „А”, което не било конституирано като трето лице- помагач. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Претендира разноски.

В писмен отговор и в съдебно заседание ответникът по жалбата Л.А.Ю. в качеството си на Председател на УС „Л.- Р. С. Р. М. гр. М., чрез процесуалният си представител А. К. С. от Ямболската АК, я оспорва и моли да не се уважава, като се потвърди атакуваното решение като допустимо и законосъобразно. Сочи се, че спорът бил гражданско- пР по едно облигационно отношение за установяване на обем на права като с жалбата си ТП „ДГС- М. се опитвало да защити права на трето за спора лице- ЛРС „А”, което не е страна в производството. Поддържа се, че договорът на основание чл.20а от ЗЗД можел да бъде променян само по взаимно съгласие на страните, а в случая липсвало съгласие от страна на ищеца. Сочи се, че нарушената процедура по сключването на договора не променяла същността на правоотношението между двете страни като от доказателствата се установявало, че допълнителното споразумение възстановявало обема права по първоначално сключения договор от 2009 г. Претендира разноски за тази инстанция.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение е законосъобразно поради което следва да се потвърди като тази инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд ищецът е предявил иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено, че сключения с ответника договор за ползване и стопанисване на дивеча в Л. стопански район „Р” № 32/2009 г. действа между страните в пълен обем, така както е сключен, а след уточнението в съдебно заседание, че Договор № 32/2009 г. действа в пълен обем, в частност относно размера и границите на ЛСР „Р”, които следвало да се имат предвид така, както са посочени в Заповед № РД 49-191/16.10.2013 г. на МЗХ и сключеното въз основа на нея Допълнително споразумение от 2013 г.

Съгласно чл. 124 ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право, когато има интерес от това и последният, като абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, следва да бъде изрично доказан от ищеца. Тази необходимост обаче отпада тогава, когато са налице доказателства за извънпроцесуалното поведение на ответника, с което той е дал повод за предявяване на установителни иск /Решение № 57/10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 1183/2010 г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Или, тази инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че напРото от ответника извънсъдебно възражение за недействителност на допълнителното споразумение с уведомление от 07.04.2015 г., сочи на пР интерес за ищеца от предявения установителен иск. В тази връзка следва да се отчете и, че при сключването на договора страните са се споразумели, че ищецът ще стопанисва и ползва дивеча в ловностопански район „Р” на определена площ и граници. Те обаче били съществено ограничени със заповед на МЗХ от 2012 г. и била отнета значителна част от ловностопанския район на ищеца. Било внесено изменение в правоотношенията между страните относно придобитите от ищцовото С. и неговите членове права на лов и стопанисване на дивеча, поради което за ищеца е налице пР интерес да брани правата си по договора относно обема, границите и площта на ловностопанските райони, предмет на същия.

Не се спори, че ищецът е регистриран като юридическо лице по ЗЮЛНЦ и е „Л. С.” по смисъла на чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча, и като такъв е сключил Договор № 32/02.09.2009 г. с ответника за извършване на дейности по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча върху предоставените му ловностопански райони, между които и район „Р”. Не е спорно и, че съгласно договора, площта на ловностопански район „Р” била 5220,1 ха, като границите били определени в заповед на министъра на земеделието и горите от 2003 г.

Съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗЛОД, ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони, а съгласно ал. 6- границите на ловностопанските райони се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, и се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Съгласно ал. 7 на сочената разпоредба- промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се прави от министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Заповедта на министъра на земеделието и горите по чл. 7 ал. 6 от Закона за лова и опазване на дивеча не е индивидуален административен акт, има вътрешноведомствен характер, не засяга права и интереси на физически и юридически лица и не подлежи на съдебен контрол /ТП № 2 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 1/2007 г./. Така, при издаване на заповед за определяне или изменяне на границите на Л. стопанските райони, министърът не действа като орган на държавната власт и волеизявлението му няма властнически характер, тя е с организационно и вътрешноведомствено значение. Същата поражда задължения за подчинените на МЗХ административни органи, натоварени с функции по организиране, стопанисването и ползването на дивеча и не засяга непосредствено права и законни интереси и не създава задължения за ловните дружини и техните членове, чиито права произтичат от договорите, сключени за съответния ловен район, независимо от границите на същия.

В случая, не се спори, че по силата на Договор № 32/02.09.2009 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча, ответникът ДГС гр. М. възложил, а ищецът „Л.- Р. С. Р. М. приел да извършва стопанисване и ползване на дивеч в ловностопански райони „Н.”, „Р”, „З.”, „Ч”, „М., „С.- част М., „П.” и „Р.- част”, попадащи в района на õейност на ищцовото ЛРС „Р.” гр. М., определен със Заповед № 253/15.06.2009 г. на Председателя на УС на НЛРБ, със срок на договора 15 години, като общата площ на ловностопански район „Р” била 5220.1 ха, в това число горски територии- 2837.5 ха и земеделски територии- 2382.6 ха. Площта и границите на този район били определени в Заповед № РД-49-117/18.07.2003 г. на МЗГ, съгласно която общата площ на Л. район „Р” била 5176 ха като окончателната площ следвало да се уточни с новоустройствените проекти. Предвидено било, че договорът се прекратява: с изтичане на срока му; при прекратяване на една от страните по договора; по взаимно съгласие на страните; при констатирани нарушения по чл. 30 от ЗЛОД; при неизпълнение на приети решения от Комисията по Л. стопанство към ДГС М.. Договорът можело да бъде изменян само по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма.

По делото се установява, че със Заповед № РД 49-164/17.05.2012 г. на Министъра на земеделието и храните, била изменена и допълнена Заповед № РД 49-117/18.07.2003 г. на МЗГ в частта, касаеща ловностопански район „Р”, в района на дейност на ТП ДГС М., като били утвърдени нови граници на ловностопански район „Р” с обща площ от 2945.2 ха и били утвърдени граници на нов ловностопански район „Б”, в районния обхват на дейност на ТП на ДГС М., с обща площ от 2278.9 ха.

С Допълнително споразумение от 26.07.2012 г., страните се споразумели за изменение на Договор № 32/02.09.2009 г. във връзка с промяната на границите на ПЛР „Р” на основание чл. 31 ал. 4 от ППЗЛОД и Заповед № РД49-164/17.05.2012 г. на Министъра на земеделието и храните като в ред 2 на таблицата по чл. 1.1 от основния договор били записани данните на новообособения л.и район „Р”. Със Заповед № РД 49-191/16.10.2013 г. на Министъра на земеделието и храните била отменена Заповед № РД 49-164/17.05.2012 г. на Министъра на земеделието и храните с мотиви, че при издаването на отменената заповед, не била спазена процедурата по чл. 3а от ППЗЛОД за изменение на границите на ловностопанските райони като били определени граници на ловностопански район „Р” с обща площ 5220.1 ха, в това число- горски територии 2837.5 и земеделски територии- 2382.6 ха, съгласно влязъл в сила лесоустройствен план от 2007 г. С Допълнително споразумение от 03.12.2013 г. към Договор № 32/02.09.2009 г., страните се съгласили, че на основание Заповед № РД 49-191/16.10.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, всички изменения в Договор № 32/02.09.2009 г., касаещи ЛРС „Р” отпадат и се записват старите данни за ловностопански район „Р” от основния договор с № 32/02.09.2009 г.