Решение № 637 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100503852 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 22864/16.12.2024 г. по гр.д. № 16015/2024 г. на СРС, ГО, 78-и състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, на основА.е чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. Чл. 79, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД 399.76 лв. – главница за ползвана, но неизплатена топлинна енергия за недвижим имот с адрес гр. София, ж.к. ********, ап. 6 за периода 05.2020 г. до 04.2022 г., сумата от 70.23 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 26.09.2023 г., сумата от 48.08 лв. такса за услуга дялово разпределение за период 08.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законна лихва от 05.10.2023 г. до окончателно изплащане на сумите, като е отхвърлен иска за ТЕ за сумата над 399.76 лв. до пълният предявен размер от 426.93 лв., за м.05.2020 г. като погасен по давност, както и отхвърлил за лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 11.30 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника чрез назначения му особен представител – адв. А. В.. С нея се атакува решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати на Топлофикация 1 претендирА.те суми. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, тъй като с него не били разгледА. всички доводи, противопоставени с отговора на исковата молба.

На първо място във въззивната жалба се оспорва качеството на евентуално доставената топлинна енергия, както и твърди липса на валиден договор за дялово разпределение, доколкото счита, че този между Топлофикация София и ПМУ Инженеринг, представен по делото, е с изтекъл срок. Счита, че не се доказва етажните собствените да са сключили договор с разпределително дружество. На следващо място, оспорва се наличието на облигационна връзка между въззивника и топлоснабдителното дружество – оспорва се да е собственик, както и ползвател на процесния имот. Оспорва се въззивника да е ползвал топлинната енергия. Считат, че след като не бил заявил изрично доставянето на услугата, то съобразно ЗЗП следвало да се освободи от разходите по нея. Отправя се изрично възражение, че с отговора на исковата молба е заявена настъпила погасителна давност и по повод лихвата за забава, а не единствено на главницата. Липсвали и доказателства, че количеството енергия било реално доставяно. Не се доказвали и одобрените за същия период цени на топлинната енергия. Оспорени са представените писмени доказателства от ищеца и ТЛП. Намира, че не следва да намери място в мотивите и СТЕ и ССчЕ, които се основавали единствено на писмените доказателства, представляващи частни документи с формална доказателствена сила. Оспорва се и да са извършвА. проверки на топлоизмервателните уреди, както и да са минавали метрологичен контрол.

Моли решението да бъде отменено, а исковете отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг“ ООД не заявява становище по жалбата.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените искове срещу ответника са отхвърлени, поради което в тази част е влязло в законна сила.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ответника Г. Д. срещу определение № 8441/19.02.2025г. по гр.д. № 16015/2024г. по описа на СРС, 78-и състав, с което молбата му по чл. 248 ГПК 2 за изменение на постановеното решение в частта за разноските е оставена без уважение.

С частната жалба са наведени оплаквА.я, че СРС не съобразил посочените в наредба минимални размери на адвокатски възнаграждения, които сами по себе си не били актуализирА. с настъпилата инфлация. Счита, че размер от 200 лв. е несправедлив, след като минималният предвиден е 400 лв. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва частната жалба като неоснователна.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основА.я.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението в обжалваната част настоящият въззивен състав намира следното:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирА.я размер.

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване 3 на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

В отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба е направено бланкетно оспорване на качеството „собственик“ на ответника или ползвател на имота, без да са наведени конкретни доводи от къде се черпят тези изводи.

В настоящия случай имотът се намира в сграда, в която ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за битови нужди. Този факт се установява от Протокол от проведено на 04.09.2002 г. Общо събрА.е на етажните собственици на обекти в сградата, в която се намира процеснияt имот, на което е взето решение за сключване на договор с „ПМУ София 98“ ООД (понастоящем

„ПМУ

Инженеринг“

ООД) за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик - по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

От представените по делото писмени доказателства - нотариален акт от 27.10.1993 г. за собственост върху жилище, от който се установява, че ответникът Г. Д. е придобил процесния имот. С депозираната пред ищеца молба за откриване на партида волеизявлението на ответника за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на името на ответника се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника Г. Д. за имота. Съобразно всичко гореизложено за съда не остава съмнение, че между ответника и доставчика на топлинна енергия са възникнали облигационни правоотношения, поради което възражението във въззивната жалба се явява неоснователно.

Неотносими са доводите в иницииращия настоящото производство документ касателно реалното ползване на имота и на доставяната топлинна енергия, доколкото при възникване на облигационна връзка между стрА.те, се дължат 4 престациите от всяка от тях, а именно доставяне на енергия и заплащане на съответното количество, независимо от това обитава ли се жилището.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувА. във в.

"Монитор" от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В параграф 2 от заключителните разпоредби има изрично отбелязване, че ОУ са приети с решение № 0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са въведени твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Ето защо и доколкото са представени доказателства за публикуването на приложимите и приети ОУ в посочения всекидневник, то същите са били влезли в сила към началото на процесния период. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно по тези ОУ вземА.ята за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо съдът намира, че процесните

Общи условия обвързват ответницитевъззивници и са приложими към възникналото облигационно правоотношение с ищеца. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответникът - да заплати нейната стойност.

Следва да се отговори и на отправените възражения касателно договора с дружеството за дялово разпределение.

Изчисленията за дялово разпределение са извършвА. от трето на процесното материално правоотношение лице – „ПМУ Инженеринг“ ООД. По делото е представен протокол на ОС, както и Договор от 16.10.2002 г. между етажната собственост и "ПМУ Инженеринг" ООД, по силата на който възложителят е поверил на посоченото дружество осъществяване на

5 услугата дялово разпределение на доставената за обектите топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139-чл. 148/ и в Наредба № Е-РД-01-1 от 12.03.2020 г. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показА.ята на топломерите в отделните имоти. Така посоченият договор е бил със срок 3 години, но в него изрично е посочено, че автоматично продължава действието си и след срока. Доколкото по делото не се представиха документи, водещи на заключение за промяна на дружеството за дялово разпределение, съдът приема, че договорът автоматично е подновил своето действие.

Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия клиентите заплащат на "Топлофикация София" ЕАД цената за извършената услуга "дялово разпределение". В чл. 36 от приложимите общи условия е определен начинът на формиране на цената за услуга "дялово разпределение". Що се отнася до сключения договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „ПМУ Инженеринг“ ООД от 03.06.2020 г. /л.33/ – същият е бил в сила към процесния период.

Разпечатката съдържа 43 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7adee60-b147-42b1-9041-4259b4a83cf6