Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 372 от 23.12.2025, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 2274/2025
Вид
Решение № 372
Подписан
23.12.2025
В сила
30.01.2026
Състав
Ростислава Янкова Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.190, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.212 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.59, ал.1, предл.трето · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.96, ал.4 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.143, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.143, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Шумен, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И. Й. Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202274 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №2025-1729-2754 от 15.10.2025 год. на Началника на РУ-Шумен при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на К. И. Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.190, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, във вр. с чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ и “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.212 от ЗОБВВПИ, във вр. с чл.59, ал.1, предл.трето от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излагат конкретни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на Началника на РУ-Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К. И. Х. притежава Билет за лов №368634, серия Х, бланков №0093133, както и Разрешение №20160239619 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях, валидно до 02.09.2026 год. Видно от Приложение към разрешение №20160239619/03.09.2021 год. същият притежава два броя ловни оръжия – успоредка „Байкал ИЖ“ и автомат „АТА ARMS“.

На 09.08.2025 год. жалбоподателят К. И. Х., заедно със свидетелите И.Х.Ч. и И.Х.И. участвали в лов на птици в землището на с.Струйно, местността „Струйновска кория“.

Жалбоподателят управлявал лек автомобил Опел Фронтера с рег.№774М854. На задната седалка в автомобила се возел бащата на жалбоподателя – свидетеля И.Х.Ч., а на предната дясна седалка се возел племенника на жалбоподателя С.А.Б.. Свидетелят И.Х.И. управлявал собствения си автомобил, като се движел зад автомобила на жалбоподателя.

На същата дата свидетелите Н. В. Н., Г. И. Б. и Т. З. А. – и тримата служители на РДГШумен се движели със служебен автомобил „Лада Нива“ с рег.№Н4137ВР в землището на с.Струйно, като извършвали проверка във връзка с провеждането на лова. Служебният автомобил бил управляван от свидетеля Б.. При движението им по черен път между селата Струйно и Градище при завой на дясно забелязали движещия се срещу тях автомобил, управляван от жалбоподателя. Свидетелят Б. направил знак с ръка за спиране, след което и двата автомобила преустановили движението си. Последният слязъл от автомобила, приближл се до управлявания от Х. автомобил и им поискал за проверка разрешителните за ловуване. Жалбоподателят и свидетелят Ч. предоставили своите разрешителни, като било установено, че свидетелят С.Б., който се возел на предната дясна седалка няма такова разрешително. Впоследствие до автомобила на жалбоподателя се приближили и свидетелите Н. и А.. Установили, че свидетелят С.А.Б. държи в ръцете си ловен автомат, като приклада на оръжието било поставено на седалката му, а цевта му била извън прозореца на лекия автомобил. По време на проверката било установено, че в цевта на оръжието има патрон и същото е заредено и готово за употреба.

Свидетелят Н. поискал съдействие от екип на РУ-Шумен, като се отзовали свидетелите В.П.В. и С.О.С.. Двамата изготвили докладва записка за случая рег.№1729р22803/13.08.2025 год., в която описали констатациите си. По случай били изготвени писмени сведения от жалбоподателя К. И. Х. и от лицата С.А.Б., И.Х.Ч., Т. З. А., Г. И. Б., Н. В. Н., И.Х.Ч., непосредствено след констатиране на деянието, а от някой от тях и повторно на покъсна дата.

Във връзка с констатираните нарушения на 25.09.2025 год. на жалбоподателя бил 2 съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№213948. Актът бил подписан от жалбоподателя, като е изложил под формата на възражения, че не е съгласен с описаното в акта и че ще представи писмени възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в които оспорва изложената в акта фактическа обстановка, като заявява, че след спиране на автомобила е излязъл от него, като е извадил ловното си оръжие и е започнал да го зарежда, когато покрай тях минал автомобил на РДГ-Шумен. Последният продължил движението си но след около 10 метра спрял, като от него излязъл шофьорът, който извършил проверка на неговите документи и тези на баща му. Самият жалбоподателя твърди, че лично е занесъл документите до служебния автомобил на РДГ-Шумен, след което се е върнал отново до личния си автомобил. След като автомобилът на РДГ-Шумен потеглил, изминал около 20 метра и отново спрял, при което от него слязъл друг служител, който ги попитал защо оръжието на жалбоподателя е поставено на предната пасажерска седалка и поискал документите на возещия се на нея С.А.Б.. Във връзка с така депозираното възражение била извършена допълнителна проверка, резултатите от която били обективирани в Докладна записка рег.№1729р-29127/10.10.2025 год., като възражението било счетено за неоснователно.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка и депозираното възражение е издадено наказателно постановление №2025-1729-2754 от 15.10.2025 год. на Началника на РУ-Шумен при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на К. И. Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.190, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, във вр. с чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ и “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.212 от ЗОБВВПИ, във вр. с чл.59, ал.1, предл.трето от ЗОБВВПИ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П. Н. Д., на свидетелите Н. В. Н., Т. З. А., Г. И. Б. и отчасти на свидетелите И.Х.Ч. и И.Х.И., от проведената на основание разпоредбата на чл.143, ал.5 от НПК, във вр. с чл.143, ал.1 от НПК очна ставка между свидетелите Н. В. Н. и И.Х.Ч., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че следва напълно да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Н. В. Н., Т. З. А. и Г. И. Б., доколкото същите лично са участвали в извършената проверка на жалбоподателя и лично са възприели обстоятелствата и фактите, свързани с нарушения, за които свидетелстват. Показанията на посочените свидетели са еднопосочни, последователни, непредубедени и кореспондират, както помежду си така също и с установената по-горе фактическа обстановка, поради което настоящият състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Напълно следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля П.

Н. Д.. Последният въпреки, че не е присъствал по време на извършване на проверката, в 3 качеството си на актосъставител по делото се е запознал със събраните в административнонаказателната преписка доказателства и лично е възприел описаната в тях фактическа обстановка.

По отношение на показанията на свидетелите И.Х.Ч. и И.Х.И. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която същите заявяват, че на посочената дата и час, заедно с жалбоподателя наистина са се намирали на посоченото в наказателното постановление место, като са участвали в провеждане на птичи лов, както и че жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил. В същото време в частта, в която свидетелстват, че всъщност жалбоподателят непосредствено преди извършване на проверката се е намирал извън автомобила, както и че оръжието не е било държано от лицето С.А.Б., не следва да бъдат кредитирани. Тази част от същите противоречи на останалия доказателствен материал и на установената от съда фактическа обстановка. В същото време доколкото свидетелите са в близки приятелски отношения с жалбоподателя, настоящият състав намира, че показанията им, са до голяма степен заинтересовани, предубедени и имат за цел единствено оневиняване на жалбоподателя за деянията, в които е обвинен.

Посочените противоречия не бяха преодолени и след проведената очна ставка на основание разпоредбата на чл.143, ал.5 от НПК, във вр. с чл.143, ал.1 между свидетелите Н.

В. Н. и И.Х.Ч..

При така установената фактическа обстановка по отношение на деянието, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ Лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или спортни цели, пренасят огнестрелното оръжие без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл.6, ал.5, т.1 и 2 – разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното оръжие може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят К. И. Х. на 09.08.2025 год., управлявайки лек автомобил марка “Опел Фронтера” с рег.

№774М854 в землището на с.Струйно, местност „Струйнова кория“, находящо се на GPS координати 43,360533/26,839706 пренасял в автомобила законно придобито огнестрелно оръжие за ловни цели автомат „АТА АРМС“, калибър 12, с фабричен №21/D09396, без същото да е поставено в калъф и със заключващо устройство на спусъка. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите Н. В. Н., Т. З. А. и Г. И. Б., които в съдено заседание на 17.12.2025 год. заявяват, че при спиране за проверка на управлявания от жалбоподателя автомобил ясно са възприели, че оръжието на жалбоподателя се е намирало на дясната пасажерска седалка, в ръцете на лицето С.А.Б., като приклада на оръжието било поставено на седалката му, а цевта му била извън прозореца на лекия автомобил. По време 4 на проверката било установено, че в цевта на оръжието има патрон и същото е заредено и готово за употреба.

В тази връзка съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, че всъщност оръжието е било в калъф и че го е извадил и заредил след като е слязъл от автомобила и то преди пристигане на служителите на РДГ-Шумен. Посоченото твърдение е изолирано и кореспондира единствено с показанията на свидетелите И.Х.Ч. и И.Х.И., които по изложените по-горе правни съображения настоящия състав намира, че не следва да бъдат кредитирани. Тези твърдения на жалбоподателя противоречат и на първоначално посоченото от него в сведението от 09.08.2025 год., в което изрично заявява, че са се преместили с автомобила на около 30 метра, като докато е шофирал е оставил пушката на предната дясна седалка, на която е стоял племенника му. В същата насока са и сведенията на лицето С.А.Б. от 09.08.2025 год., в които същият излага, че чичо му е поставил пушката на предната дясна седалка, на която той се е возел, като е насочил дулото навън през прозореца.