Решение № 800 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. А.а като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20241100902292 по описа за 2024 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.51 от ЗМТА, сега Закон за арбитража (Загл. изм.

– ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 1.08.2025г.) във връзка с чл.III от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркската конвенцията) и е образувано по молба на „Трансенерго Ком“ С.А. – Румъния срещу „Интерпром“ ЕООД - България за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение от 07.02.2023г. на арбитражен състав по правилата на Германския арбитражен институт по арбитражно дело № DIS-SV-2020-00460, с място на арбитража гр.Париж, Франция.

Ищецът твърди, че е налице окончателно арбитражно решение от 07.02.2023г. на арбитражен състав по правилата на Германския арбитражен институт, постановено по арбитражно дело № DIS-SV-2020-00460, надлежно връчено на страните по спора, с което ответникът е бил осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 424080.00 евро, ведно с лихва в размер на едномесечен EURIBOR, определен към датата на постановяване на решението, завишен с три процента годишно до окончателното погасяване; сумата от 31449.77 евро, ведно с лихва в размер на едномесечен EURIBOR, определен към датата на постановяване на решението, завишен с три процента годишно до окончателното погасяване, както и сумата от 6256.23 евро. Заявява искане за признаване и допускане изпълнението на арбитражното решение в страната, като подчертава, че решението е окончателен акт, както и че същото е постановено в съгласие с точка 22.2 от договора за доставка и приемане на електричество, сключен между страните на 08.09.2014г., в който е било постигнато споразумение за разрешаване на споровете, произтичащи от договорното правоотношение, от арбитраж.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен с доводи, че приложените документи не отговарят на изискванията на чл.119, ал.2 КМЧП, тъй като представеното арбитражно решение няма заверка от МВнР/респ. апостил, както и 1 липсва удостоверение от арбитража, постановил решението, че същото е влязло в сила.

Допълнително сочи, че решението е било атакувано пред Апелативен съд – Париж с искане за отмяната му, което по същество е възражение по чл.V, ал.1, б. „д“ от Конвенцията, че решението не е станало задължително за страните. Поддържа, че същото противоречи на българския обществен ред - възражение по чл.V, ал.2, б. „б“ от Конвенцията, доколкото през 2016г. не е имало продажба на ел.енергия между двете дружества, поради което не се дължи паричната престация, призната с арбитражното решение. Прави искане за отхвърляне на иска, евентуално за спиране на производството до приключване на производството по искането за отмяна на арбитражното решение, повдигнат пред Апелативен съд – Париж.

Съдът, след преглед на материалите по делото и при съобразяване на приложимия закон, установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.51, ал.3 ЗМТА исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища се разглеждат от Софийския градски съд, като се прилагат правилата на чл.118-122 от КМЧП. Предвид цитираната разпоредба, както и правилото на чл.119, ал.1 от КМЧП компетентен да разгледа предявения иск се явява настоящия съд.

Признаването на чуждестранно арбитражно решение изисква проверка за наличие на положителните предпоставки за това, респ. изключване на отрицателните такива, като конкретно приложение намират разпоредбите на чл.117 КМЧП и чл.III-V от Конвенцията. Ето защо, с определението за насрочване на делото с проект за доклад съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи предпоставките за уважаване на искането за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение, а именно: постановено арбитражно решение по спор, който подлежи на разглеждане от постановилия акта арбитраж по силата на валидно арбитражно споразумение между страните по спора, надлежно уведомяване на ответника за арбитражното производство, съответно за постановеното решение.

По отношение наличието на арбитражно споразумение:

По делото е представен договор между Трансенерго Ком“ С.А. – Румъния и „Интерпром“ ЕООД – България от 08.09.2014г. (Общо споразумение и Избирателен лист към него), по силата на който страните са били обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение за продажба и доставка на електроенергия. В договора е обективирана и арбитражна клауза. Съгласно т.22.2 споровете, възникнали от действието на договора, ще се разрешават по правилата и под егидата на Германския институт за арбитраж (DIS), изключвайки юрисдикцията на обикновените съдилища.

Доколкото с Избирателния лист, с който се отразяват отклонения от Общото споразумение, не е уговорено друго, то компетентен да разрешава споровете между страните се явява арбитражен състав по егидата на Германския арбитражен институт.

Така постигнато арбитражно споразумение не е било оспорено от страните в производството и същото валидно ги обвързва. Следва да се посочи за пълнота и че съдоговорителите са дееспособни, което е видно от вписване по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ, поддържан от МП на Р.България, и приложеното по делото удостоверение относно правосубектност на дружеството ищец от съответния ТР на Румъния. Общото споразумение и приложенията към него са представени в превод на български език от заклет преводач с нотариално удостоверен подпис на преводача от нотаруис, като самият договор е приложен в заверен от румънски нотариус препис на оригиналния договор, с което се изпълняват изискванията на чл.IV от Конвенцията.

2

Предвид изложеното, спорът, разгледан от арбитражен състав по правилата на Германския арбитражен институт, е арбитрируем и то от арбитри под егидата на DIS.

По отношение на арбитражното решение, чието признаване и изпълнение се търси

В процеса е представено арбитражно решение от 07.02.2023г. на арбитражен състав от трима арбитри по правилата на Германския арбитражен институт (DIS), постановено по арбитражно дело № DIS-SV-2020-00460, с място на арбитража гр.Париж, Франция, което място е определено с процесуална заповед № 1/30.03.2021г. от арбитража. По силата на това решение ответникът „Интерпром“ ЕООД е бил осъден да заплати на “Трансенерго Ком“ С.А. следните суми: 1.) 424080.00 евро, ведно с лихва в размер на едномесечен EURIBOR, определен към датата на постановяване на решението, завишен с три процента годишно до окончателното погасяване; 2.) 31449.77 евро, ведно с лихва в размер на едномесечен EURIBOR, определен към датата на постановяване на решението, завишен с три процента годишно до окончателното погасяване, и 3.) 6256.23 евро – разноски в арбитражното производство. Решението се придружава от удостоверение, издадено от Германския арбитражен институт, че същото е надлежно връчено на страните и е окончателно.

Този документ също е приложен в изискуемата форма за доказване.

Съгласно чл.IV от Конвенцията, ищецът следва да представи арбитражното решение, чието признаване иска, както и арбитражното споразумение. Същите следва да са в оригинал или надлежно заверен препис, придружен с превод от заклет преводач на езика на държавата по екзекватура.

Представеният по делото препис изпълнява тези изисквания. Арбитражното решение е прието с превод на български език от заклет преводач, чийто подпис е нотариално заверен, като самото решение на чужд език е в заверен от нотариус препис от оригинала.

Уместно е тук да се посочат две специфики: 1.) По делото са приложени заверени от процесуалния представител на ищеца преписи, която заверка придава същата доказателствена стойност на документа, както оригинала. Съществуването на документите, от които е представен така заверения препис, не се оспорва, напротив – признава се; 2.) Извършена е от съда в проведеното на 01.04.2026г. открито заседание констатация по представени от адв.И. нотариално заверени преписи на документите, че приложените преписи са техни идентични копия.

Необходимо е да се посочат и следните съображения, които обосновават изводите на съда:

Съгласно чл.III от Конвенцията всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение, съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията. Съгласно тази норма за признаване и изпълнение на арбитражните решения не може да се въвеждат значително по-строги условия от онези, които важат за признаване и изпълнение на национални арбитражни решения. Ето защо, неоснователно е възражението на ответника, че арбитражното решение не може да бъде признато от българския съд и изпълнявано на територията на страната, тъй като не е заверено от МВнР, както повелява чл.119, ал.2 КМЧП, евентуално липсва легализация с удостоверението „Апостил“ по чл.4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагската конвенция), по която България е страна. От 3 една страна, чл.119, ал.2 КМЧП е относим към изискванията за заверка на съдебни решения, чиято екзекватура се търси, а не на арбитражното решение. При условие, че България и Румъния (страни по договора за продажба на ел.енергия и по арбитражното споразумение), Франция (държавата по място на арбитража) и Германия (държава по приложимо право) са страни по Хагската конвенция, то заверка от МВнР не е необходима, а е заместима с удостоверението „Апостил“. В настоящия случай обаче, дори и апостилът не се явява условие в производството, тъй като между България и Румъния е подписан Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, обн. в ДВ бр.18/1960г., по силата на който подписалите го страни приемат, че документи, издадени или заверени на територията на една от страните от държавен орган или официално лице в границите на тяхната компетентност, в установената от закона фирма и снабдени с печат, се признават в другата договаряща държава без друга заверка. Договарящите се държави са приели, че документите, които се считат за официални в една от страните ще имат същата доказателствена стойност и на територията на другата държава. Този договор е действащо право, по силата на който апостилирането на документите отпада – така и в Решение № 253/22.08.2025г. по т.д.№ 2105/2023г. на ВКС, II ТО. В него е застъпено виждането, че изискването за представяне на легализиран препис от арбитражното решение със заверка от МВнР би било съответно на нормата на чл.51, ал.3 ЗМТА единствено в случай, че страната, в която е постановено решението, чието признаване се иска, не е страна по Хагската конвенция и няма сключен договор за правна помощ с тази държава, предвиждащ освобождаване на документи от легализация и други удостоверявания. Пак в същото решение се сочи, че нормите на вътрешното право не могат да поставят по-тежки условия за признаване и изпълнение на чуждестранни решения от тези, които важат за изпълнението на националните арбитражни решения, респ. от тези, залегнали в чл.III от Конвенцията. Ето защо, ВКС приема, че документи, които са официални в една държава, се ползват със същата сила и в България, ако с тази държава има договор за правна помощ в този смисъл, както и че официално заверен препис на арбитражно решение по смисъла на чл.III от Конвенцията е достатъчно основание за признаването му в производство по екзекватура.

Предвид изложеното, възражението на „Интерпром“ ЕООД, че документите не отговарят на изискванията на закона, не се споделят.

По отношение отрицателните предпоставки по чл.117 КМЧП и чл.V, т.2 от Нюйоркската конвенция, за които съдът следи служебно, съответно по възраженията на ответника по чл.V, т.1 от Конвенцията, които съдът разглежда при позоваване

Съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки, препятстващи позитивно решение по заявеното от „Трансенерго Ком“ С.А. искане. От съдържанието на арбитражното решение се установява, че съконтрахентите са участвали в арбитражното производство и са били надлежно представлявани. Нещо повече, липсва възражение от ответника, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър или за самото арбитражно дело, което да е препятствало защитата на страната – възражение по чл.V, ал.1, б. „б“ от Конвенцията. Към решението е приложен заверен препис на документ, издаден от Германския арбитражен институт (DIS) на 16.02.2023г., удостоверяващ, че решението е било надлежно връчено на страните по спора на 15.02.2023г., което обстоятелство също не се спори.