Решение № 6201 от 13.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6201 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100507031 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1082 / 22.01.2025 г., постановено по гр.д. № 28968/2024 г. на СРС, ГО, 50 състав, Столична община е осъдена да заплати на А. Р. В. на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52

ЗЗД, сумата 300 лева – главница, представляваща част от парично вземане в общ размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето на 14.12.2023 г. в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“, в района на № 58, при преминаване през необозначена и необезопасена неравност на тротоарната площ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.12.2023 г. до окончателно й изплащане. С решението искът над уважения размер от 300 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева / представляваща част от парично вземане в общ размер от 10 000 лева/ е отхвърлен.

Подадена е въззивна жалба вх. № 36193/03.02.2025 г. от СО срещу решението в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата от 300 лв. Оспорва да е налице виновно противоправно бездействие на служители, на които е възложена работата, относно поддържането на тротоара в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“, в района на № 58; оспорва ищецът да е паднал на това място и вследствие на това да е получил уврежданията. Оспорва и размера на пресъденото обезщетение, което било завишено.

Постъпил е отговор – становище от 19.03.2025 г. на тази жалба от третото лице – помагач “ДЛВ“ ЕООД на страна на СО. Сочи се в това становище, че според приложената епикриза е налице трудова злополука.

1

Подадена е насрещна въззивна жалба вх. № 101349/21.03.2025 г. от ищеца въззивник А. Р. В. срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 49 ЗЗД като неоснователен за горницата над 300 лв. до 2 000 лв.

Така решението е необжалвано в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 49 ЗЗД за горницата над 2 000 лв. до 3 000 лв. /частичен от 10 000 лв./.

Във въззивната жалба вх. № 101349/21.03.2025 г. се поддържа, че неправилно искът за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 300 лв. до 2 000 лв. поради това, че не са отчетени по справедливост претърпените от ищеца болки и страдания. Вследствие на падането поради неравност на тротоара ищецът получил травма на лявата ръка и бил в отпуск по болест 34 дни. От тези 34 дни бил с имобилизация 14 дни, а до пълното възстановяване движенията на пръста е необходим период след обездвижването от поне 7 - 10 дни. Поради същността на работата на ищеца – автопатрул, то той не могъл да шофира и при необходимост да използва огнестрелно оръжие.

С отговор на насрещната въззивна жалба от 12.05.2025 г. от СО се оспорва насрещната въззивна жалба. С отговор на насрещната въззивна жалба от 20.05.2025 г. от “ДЛВ“ ЕООД се оспорва насрещната въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Предявен е осъдителен иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД от А. Р. В. срещу СО за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лв. /частичен от 10 000 лв./ за неимуществени вреди – болки, страдания, уплаха и неудобства, вследствие от падане на ищеца на 14.12.2023 г. при движение пеша на разрушен и неподдържан тротоар в град София, ж гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“, в района на № 58, в резултат на което получил контузия на показалеца на лявата ръка с увреждане на нокътя. Била му поставена ортеза за 14 дни, а след това ищецът имал предписание за ненатоварване на ръката. Ищецът излага, че имал трайни затруднения при движението на ръката, остри и силни болки, стигнало се до ограничаване на социалната, трудовата и семейната му заетост. За поддържането на тротоара отговарял ответникът. Претендира се законната лихва върху главницата считано от 14.12.2023 г. до окончателно й изплащане.

Ответникът СО в срока по чл. 131 ГПК е оспорил иска. Не спори, че тротоарът се поддържа от СО. Оспорвал е обаче тротоарът на процесната дата и на соченото място място да е бил неподдържан или разрушен. Оспорил иска и по размер.

С определението по чл. 140 ГПК на ответника е дадена възможност да изложи конкретни фактически твърдения във връзка с възражението си за съпричиняване. С молба от 15.08.2024 г. ответникът СО е посочил, че следва да се отчете “поведението на пострадалия“.

Като трето лице –помагач на страната на ответника е конституирано “ДЛВ“ ЕООД, което отговаря за поддържане и ремонт на уличната пътна мрежа и пътните съоръжения. Оспорва иска. Сочи, че съгласно епикризата ищецът е паднал на път за работа. Сочи, че договорът на ТЛП със СО е изтекъл по срок.

2

В хода на първоинстанционното производство не е било спорно и е отделено с доклада по делото, приет без възражения, че тротоарът гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“, в района на № 58, е пътна принадлежност по смисъла на ЗП, респ. принадлежност към общински път.

По иска в тежест на ищцата е било да установи виновно противоправно поведение на СО, изразяващо се в бездействие, при или по повод изпълнението на работата на лицето, комуто е възложена поддръжката на тротоара; че на процесната дата ищецът е паднал на соченото от него място и си е контузил ръката; вид и размер на претърпените вреди; наличието на причинна връзка между падането и вредоносния резултат.

Установява се от показанията на свид. С., които съдът кредитира като последователни и без съществени противоречия, че на процесната дата ищецът паднал на тротоара на ул. „Екзарх Йосиф“ в района на № 58 поради изкарана и липсваща плочка от настилката. Ударил си лявата ръка.

Съдът намира за установено ищецът да е паднал поради неравност на тротоарната площ на соченото място, на сочената дата. Налице е виновно противоправно поведение /изразяващо се в бездействие/ при изпълнението на работата по поддръжката на тротоара, за който отговаря ответникът. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод работата. Възражението за съпричиняване е останало неконкретизирано и недоказано.

Недоказано е останало злополуката да е трудова – не е представено разпореждане за приемане на злополуката за трудова по чл. 12 от НАРЕДБА за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, а и не се твърди изобщо да съществува такова разпореждане.

Вследствие на падането ищецът е получил телесно увреждане – контузия на пръст на лявата ръка.

Представени са лист за преглед от 15.12.2023 г., според който лявата длан е отекла и е поставена ортеза на пръста за 14 дни. Съгласно представия болнични листи ищецът е бил в отпуск по болест общо 34 дни. Съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза диагнозата е контузия на пръст без данни за засягане на нокътното ложе. Тази травма е довела до временно затруднение на движението на пръста, пълна имобилизация за 14 дни, а за възстановяване на движението на пръста са неосходими от 7 до 10 дни след сваляне на отрезата. Според вещото лице възстановителният процес е продължил около 30 дни. Правилно СРС е отчел продължителността на възстановителния период, както и обстоятелството, че водещата ръка за ищеца е дясната /сам го сочи и в насрещната въззивна жалба, стр. втора/.

Разпитана, свид. С.а, чиито показания съдът кредитира в светлината на чл. 172 ГПК, дава показания, че ищецът имал болки в ръката. Показалецът бил посинял, сложили му шина. Ищецът не могъл да се обслужва напълно сам, бил изнервен.

Съдът намира за установено вследствие на получената травма за период от около месец ищецът да е изпитвал болки, да е търпял ограниченията, налагани от отрезата за период 14 дни. Също така ищецът е изпитвал дискомфорт и функцията на лявата му ръка не е била пълноценна за около месец. След изтичане на 3 възстановителния период според СМЕ е възстановен пълният обем и сила на движение на пръста. Липсват категорични данни за нараняване на нокътя.

Следва да бъде отчетено и че ищецът е работел като автопатрул, което налага той да шофира автомобил и при необходимост за използва огнестрелно оръжие, извършването на които дейности е било затруднено от травмата, поради което ищецът е бил в отпуск по болест 34 дни.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на обезщетението при телесните увреждания следва да се имат предвид обективни обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от 23.X. 1968 г., Пленум на ВС).

При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът отчете всички горепосочени обстоятелства. Следва да се отчете и че ищецът е бил в болничен 34 дни и макар лявата ръка да не е водещата за него, то ищецът е изпитвал затруднения от битов характер. Следва да се посочи обаче и че ищецът е в активна възраст и според заключението на СМЕ функцията на ръката е била възстановена напълно. Отчитайки всички тези критерии както и преживяната травма, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението, СГС намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди вследствие на падането на тротоар следва да бъде определено на 600 лв.

Следва да бъде отменено частично решението на СРС и да се присъди допълнително обезщетение от 300 лв. Дължи се и законната лихва за забава считано от 14.12.2023 г. до погасяването.

По разноските. За първоинстанционното производство на ищеца въззивник се следват допълнително разноски, а именно 47 лв или 24,03 евро за дт и експертиза. На адвоката на ищеца на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА се дължат допълнително 60 лв. или 30,68 евро. Юрисконсултсктото възнаграждение на ответника СО следва да бъде намалено с 10 лв. или става 80 лв.

За въззивното производство на ищеца въззивник се дължат съразмерно 8,01 лв. разноски за дт или 4,09 евро. На адвокат А. С. В. се определят общо 400 лв. на осн. чл.

38, ал. 2 ЗА, от които 200 лв. за отговор на въззивната жалба на СО и съразмерно от 200 лв. – 30 лв. за насрещната въззивна жалба, дължими общо 230 лв. или 117,59 евро.

На СО се дължат 51 евро юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ решение № 1082 / 22.01.2025 г., постановено по гр.д. № 28968/2024 г. на СРС, ГО, 50 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Р. В. ЕГН ********** против Столична община, иск с пр. осн. чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца горницата над 300 лв. до 600 лв. /като частичен иск от 10 000 лв. / - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето на 14.12.2023 г. в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“, в района на № 58, при преминаване през необозначена и необезопасена неравност на тротоарната площ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.12.2023 г. до окончателно й изплащане, както и в частта относно разноските, с която А. Р. В. е осъден да заплати на Столична община разноски за производството пред СРС над размера от 80 лв. до 90 лв., като вместо това постановява