Решение № 494 от 14.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Казанлък, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510102346 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. А. О., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. П. Й. Н., против Прокуратурата на Република България, с която е предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от датата на прекратяване на наказателното производство, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът А. А. О., ЕГН **********, с адрес ***, ет. 2, a n . 1, чрез процесуалния си представител адв. П. Й. Н., твърди, че на 08.02.2021 г. спрямо нея било издадено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от разследващ полицай при РУ - Казанлък по ДП №284 ЗМ 1044/2019 г. по описа на РУ - Казанлък, пр. пр. №1157/2019 г. по описа на РП - Стара Загора, ТО - Казанлък.

На 21.04.2021 г. същата била привлечена като обвиняем, затова че в периода на м. август 2017 г. до м. декември 2017 г. в гр. Казанлък, в условията на продължавано престъпление/на два пъти/ съзнателно се е ползвала пред Взаимоспомагателна каса при Дирекция „Социално подпомагане“ - Казанлък от неистински частни документи - молба за отпускане на заем с №2004/20.09.2017 г. от името на А.М.О до председателя на ВСК, разписка от ВСК, издадена на името на А.М.О. за сумата от 2000 лв., молба за отпускане на заем с №2042/20.12.2017 г. от името на А. А. О. до председателя на ВСК и разписка от ВСК, издадена на името на А. А. О. за сумата от 3000 лв. престъпление по чл. 316, вр. с чл.309, ал. 1, вр. с чл. 26, ад. 1 от НК. Била 1 взета мярка за неотклонение „Подписка“. Досъдебното производство било образувано на 09.08.2019 г. за това, че през 2017 г. в гр. Казанлък били съставени неистински частни документи, описани по-горе, в частта подпис от името на поръчителите Т.И. О. и М.И.П. и употребени пред ВСК при ДСП Казанлък, за да се докаже, че съществува някое правно отношение, а именно, че Т.И. О. и М.И.П.(дъщери на обвиняемата) са дали съгласието си да станат поръчители при отпускането на заем - пр. по чл. 309, ал. 1 от НК. На 31.08.2017 г. А. О. подала молба за отпускане на заем в размер на 2000 лв. до ВКС при ДСП - Казанлък от името на баща си А.О. и вписала като гарант себе си и дъщеря си Т. О., мислейки че това са лица за контакт. За получаване на заема била съставена разписка, подписана от получателя на заема А.О. и поръчителя Т. О., като последната заявила, че не е знаела за заема и не е полагала подпис. На 17.11.2017 г. А. О. отново подала молба за отпускане на заем в размер на 3000 лв., като е посочила за гаранти дъщеря си М.П. и Р.К., като по нейни обяснения отново ги е смятала като лица за контакт. М.П. също заявила, че не знае за заема и не е полагала подпис. Тъй като ищцата спряла да погасява вноските по заема, ВСК образувала гражданско дело с №188/2019 г. по описа на P C - Казанлък срещу А.О. и двете поръчителки. По ДП били назначени графологически експертизи на подписите, положени срещу имената на Т. О. и М.П., като видно от заключението подписите не са били положени от тях. Не било възможно обаче да се каже дали обвиняемата е положила подписи вместо поръчителите, поради факта, че лицето при подписване от чуждо име не е отразило собствените си графически идентификационни признаци. При предявяването на разследването обвиняемата е дала обяснения, направила е искания и възражения, като е заявила, че не тя е изтеглила заем от 2000 лв., а баща й А.О., който подал молба и получил кредита. По отношение на другия частен документ за сумата от 3000 лв. О. посочила, че кредитът е бил изтеглен от нейно име и платен от нея. Това се установило и от поиканата справка за размера на дълга от ЧСИ. С оглед на установената фактическа обстановка прокурорът приел, че деянието не представлява престъпление, т. к. макар формално и да осъществявало признаците на престъплението, визирано в постановлението за привличане на обвиняемо лице, поради своята малозначителност неговата обществена опасност била явно незначителна и в случая следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като се отчетат чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, изплащането на всяко едно задължение и липсата на причинена вреда, както и обстоятелството, че всички лица са роднини по права линия - възходящи и низходящи от първа степен.

Процесуалният представител на ищцата твърди, че наказателното производство срещу нея се водило в продължение на повече от две години. На ищцата са били снемани обяснения и показания, явявала се е лично за разпит и повдигане на обвинение, проведена била криминална регистрация на лицето, събирани били доказателства срещу нея- гласни, писмени, провеждани били експертизи.

2

За защитата си ангажирала защитник, същата често се срещала с адвоката си и провеждала разговори за организиране на защитата си, което личи от дадените обяснения и направените възражения и искания. Това създало неудобства за ищцата, която по същото време трябвало да се грижи сама за болния си баща А.О., останала без работа, заради образуваното дело се изпокарала с дъщерите си, който спрели да й говорят. Ищцата се почувствала дискомфортно поради факта, че срещу нея се води досъдебно производство, повдигано й било обвинение. Освен това тя се притеснила много и когато разбрала, че я грози наказателна отговорност, притеснявала се, че трябва да я заплаща за защитата си, а нямала доходи. Делото било и с висок негативен емоционален заряд предвид, че касаело отношенията й със собствените й деца и нейния баща, това предизвиквало негативни емоции в нея, както и безпокойство за бъдещите семейни взаимоотношения. А. О. била силно притеснена за крайния изход на делото, затова, че може да бъде осъдена за престъпление, че това ще се отрази на нейния статус като неосъждана и можело да й попречи в търсенето на работа, тъй като в онзи момент тя била безработна. Ищцата изпитвала и дълбоко омерзение, тъй като тя винаги се е считала за невиновна по това дело, тъй като при попълване на документите била подведена, че подава лица за контакт.

Претендира, че на основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ й се дължи заплащане на обезщетение за причинените й имуществените и неимуществени вреди от действия на Прокуратурата.

Адв. Н. сочи, че отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи в лицето на Прокуратурата на РБ се поражда от момента на влизане в сила на оправдателната присъда / в тази насока и т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г./. или от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадали в забава и дължали лихва върху размера на присъденото обезщетение, а по силата на чл.

114 ЗЗД започвала да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, следвало да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД - обезщетението се определя по справедливост - съгл. nap. 1 от ДР на ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ обезщетението. Предназначението за обезщетението за морални вреди е да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, но само тези, за които са представени надлежни писмени или гласни доказателства и са безспорно установени по делото, като доказателствената тежест е на ищеца.

Неимуществени вреди са предмет на конкретна преценка на психическото и емоционално състояние на всеки индивид.

Моли съда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на А. А. О., ЕГН 3

**********, с адрес ***, ет. 2, an. 1, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу нея наказателно производство по ДП №284 ЗМ 1044/2019 г. по описа на РУ - Казанлък, пр. пр. №1157/2019 г. по описа на РП - Стара Загора, ТО Казанлък, прекратено на 23.08.2021 г., ведно със законната лихва от считано от 23.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й присъди сторените по делото съдебни разноски на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратура на Република България, Районна Прокуратура гр.Стара Загора, чрез прокурор Иван Червенков, който оспорва изцяло по основание съответно и по размер исковите претенции по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Като акцесорна страна оспорва и претенцията за законна лихва върху сумите - обезщетения за неимуществени вреди.

Счита, исковата молба за нередовна, тъй като същата не съдържала пълно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в нея не са били посочени наличия на значителни периоди без извършване на действия по разследването, а само общи позовавания за продължителен /неразумен срок. В петитума на исковата молба не било посочено причинените неимуществени вреди на пострадалата в какво се изразяват, какво й е било причинено.

Твърди, че отговорността на Прокуратурата в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ не може да бъде ангажирана във връзка с твърденията за неосъждане на извършител.

В случая наказателното производството било прекратено на основание, че деянието не съставлява престъпление, тъй като макар и формално да осъществявало признаците на престъпление по - чл.316 , вр. с чл.309 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради своята малозначителност неговата обществена опасност била явно незначителна. В случая била приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, - наказателното производство да се прекрати. (Според легалната дефиниция, дадена в чл.9 ал.1 от НК, за да е налице престъпление, деянието следва да разкрива такава степен на обществена опасност, която да оправдава използването на санкционните средства на наказателното право. В случая деянието, предмет на разследване, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, било малозначително и с ниска степен на обществена опасност) При условията на пълно и главно доказване, ищецът следвало да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Претенцията не била доказана.

Липсвали доказателства за твърдените претърпени негативни последици както и за причинно следствена връзка между тях и основанието за настъпването им, т.е между воденото ДП и причинени неимуществени вреди.

Досъдебното производството срещу ищцата било образувано на 09.08.2019 г. за това, че през 2017г. в гр.Казанлък са съставени неистински частни документи - Молба от А.М.О от 31.08.2017г. до председателя ВСК при Д"СП" 4 гр.Казанлък за отпускане на заем в размер на 2000лв., в частта - подпис от името на поръчителя Т.И. О.; Разписка от името на А.М.О, че е получил от ВСК при Д"СП" гр.Казанлък сумата от 2000лв. - в частта - подпис от името на поръчителя Т.И. О.; Молба от А. А. О. от 17.11.2017г. до председателя ВСК при Д*СП* гр.Казанлък за отпускане на заем в размер на 3000лв., в частта подпис от името на поръчителя М.И.П.; Разписка от името на А. А. О., че е получила от ВСК при Д"СП" гр.Казанлък сумата от 3000лв. - в частта -подпис от името на поръчителя М.И.П. били употребени пред ВСК при Д"СП гр.Казанлък, за да се докаже че съществува някое правно отношение - че Т.И.

О. и М.И.П. са дали съгласието да станат поръчители при отпускането на заем, квалифицирано като престъпление по чл.309 ал. 1 от НК.

В хода на разследването била установена следната фактическа обстановка: През месец август 2017г.. А. О. се срещнала със св. Байкова касиер счетоводител на ВСК при Дирекция "Социално подпомагане" гр.Казанлък, за да разбере какви са условията за отпускане на заем. Св.

Байкова й обяснила условията, като и дала необходимите документи, които О. трябвало да попълни вкъщи и да представи молба и разписка. На 31.08.2017г.