Решение № 214 от 21.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Бургас, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100501286 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 65/07.06.2024г., постановено от Районен съд –Царево по гр. д. № 202321180100279. С това решение, съдът осъжда Е. П. П., ЕГН: ********** от ***** да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в разполагане на оборудване от две маси, столове, грил, пейка, простор за пране и други вещи, представляващи лятна трапезария, кът за хранене и отдих в източната част на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в ***** – 3а, който имот е собствен и се ползва от К. К. Т., ЕГН: ********** от *****, с които действия, П. нарушава правото на собственост на Т. върху дворното място, както и да преустанови неоснователните си действия – поставяне на мебели, вещи и дрехи в коридора на сервизното помещение в сутеренния етаж на сградата с идентификатор № *** по КККР на гр. Приморско, община Приморско. С решението, съдът осъжда Е. П. П. да заплати на К. К. Т. съдебни разноски в размер на 1 050 лева, от които 50 са държавна такса, а 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от Е. П. П. против решение № 65/07.06.2024г., постановено от Районен съд –Царево по гр. д. № 202321180100279. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано. Жалбоподателката подчертава, има 1 право на ползване върху стая за жилищно ползване, за пълноценното използване на която трябва да rзползва сервизните помещения – баня и тоалетна и да преминава през коридора и стълбите, за да стигне до тях. П. оспорва изводите на районния съд и твърди, че съдът не се е съобразил с евентуалната заинтересованост на свидетелите Т.Х.Н. и Н.К.Ф.. В допълнение към това, жалбоподателката изтъква, че съдът е констатирал преустановяване на нарушението, но въпреки това е постановил осъдително решение като е приел, че има голяма вероятност вещите да се поставят отново през следващия летен сезон. Този извод на съда е в противоречие с решение № 340, постановено по гр. д. № 91/1993г. на ВКС и решение 2177/73г. на ВС.

Въззивната страна иска от съда да отмени решението на районния съд и да отхвърли иска като й присъди извършените съдебни разноски.

Въззивната страна Е. П. П. не се явява в съдебно заседание. По делото е депозирана молба от адвокат Николина Деспотова – процесуален представител на въззивната страна, която прави искане за уважаване на жалбата и за присъждане на съебни разноски.

Ответната страна К. К. Т. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Ответникът оспорва оплакванията на П. и твърди, че съдът е направил фактически и правни изводи по предмета на спора въз основа на събраните доказателствата и обективната им преценка. Ответникът иска от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като му присъди извършените по делото съдебни разноски.

Въззиваемата страна се представлява в процеса от адвокат С.

Маджарова, която пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

ФАКТИ:

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том VІ, дело № 2142/06.08.1970г., съставен от нотариус в Народен съд – Бургас, И.К.А. дарява на синовете си К. К.в Т. и К.П.Г. в равни идеални части правото на собственост върху незастроено дворно място с площ от 335 кв.м. при условието на отстъпено право на пожизнено ползване в бъдещия строеж на дарителката И.К.А. върху североизточната стая и на дъщеря й Е. П. Д. от гр.

Пловдив върху една стая със североизточното изложение от сутеренния етаж на къщата в частта на К. К.в Т..

На 09.11.2021г. Ж.Щ.Т. прехвърля на внука си К. К. Т. 3/4 идеални части от сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Приморско, община Приморско, област Бургаска, разположена в ПИ с идентификатор ***, находяща се в *****, представляваща еднофамилна масивна жилищна сграда – източен близнак със застроена площ от 84 кв.м., състояща се от два жилищни етажа, сутеренен и тавански етаж, ведно с 89,25/357 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с 2 идентификатор № *** по КККР на гр.Приморско срещу задължението на приобретателя да осигурява на прехвърлителката издръжка и гледане като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до датата на сделката и докато е жива като грижите и издръжката се дават лично или чрез трети лица като прехвърлителката си запазва правото на безвъзмездно и пожизнено ползване върху първия жилищен етаж от сградата.

Прехвърлянето на собствеността е при условията на запазено право на ползване върху една стая и североизточно изложение от сутеренния етаж на къщата в полза на Е. П. П. (нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 52, том VІІІ, рег.№ 8555, дело № 1254/2021г., съставен от нотариус Мария Василева с рег.№ 370 в регистъра на НК). Останалата ¼ идеална част от описаните по-горе недвижими имот принадлежи на Х. К. Т. въз основа на наследяване (удостоверение за наследници № 199/17.07.2023г., издадено от Община Приморско).

На 18.07.2023г. К. К. Т. предявява против Е. П. П. иск с правно основание чл.109 от ЗС. Ищецът твърди, че в началото на месец юни 2023г. П. е разположила пред къщата му, веднага след входа на двора, различни мебели и вещи – две маси, столове, грил, пейка, простор за пране и други и си организирала лятна трапезария, кът за хранене и отдих. Т. заявява, че ответницата непрекъснато посреща гости до късно през нощта, които са шумни и нарушават сериозно спокойствието на собствениците и на Ж.Щ.Т., която живее на първия етаж от сградата. Ищецът посочва, че П. му пречи да упражнява правото си на собственост, тъй като трябва да преминава през гостите, за да влезе в двора си и допълва, че нито той, нито брат му са давали съгласие на П. да използва двора. Според Т., ответната страна ползва неправомерно и сервизното помещение в сутерена, а коридорът е пълен с нейни мебели и дрехи и по този начин препятства достъпа на собствениците до сутерена в сградата. Описаните в исковата молба действия, ищецът квалифицира като неоснователни – такива, които смущават или пречат на пълноценното използване на двора и къщата според предназначението им.

К. Т. иска от съда да постанови решение, с което да осъди Е. П. П. да преустанови неоснователните си действия – разполагане в източната част на собственото му дворно място на две маси, столове, грил, пейка, простор за пране и други вещи, представляващи лятна трапезария, кът за хранене и отдих, с които нарушава правото му на собственост и да преустанови неоснователните си действия – поставяне на мебели, вещи и дрехи в коридора и сервизното помещение в сутеренния етаж на сградата с идентификатор № *** по КККР на гр. Приморско, област Бургаска, с което нарушава правото му на собственост върху сградата.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на иска, а при условията на евентуалност – за неоснователност на същия. Е. П. заявява, че правото на ползване върху стаята е учредено от нейната майка и за да го упражнява, тя ползва и сервизното помещение – баня и тоалетна, което няма характера на самостоятелен обект.

Ответницата подчертава, че за да стигне до стаята трябва да мине през двора и през коридора.

3

Е. П. отрича твърденията за разположени в двора вещи и събиране на шумни компании. Тя подчертава, че е във влошени отношения с ищеца – внук на нейния брат, когото е отгледала като малък и намира, че искът е предявен като тормоз над нея – за да напусне имота.

В хода на първоинстанционното производство са приети писмените доказателства, описани по-горе и писмени доказателства по полицейска преписка № 463500-1492/2023г. по описа на РУ – Приморско, образувана по заявление на ищеца. От тези доказателства се установява, че е извършена полицейска проверка, която завършва със заключение, че не са налице данни за извършено от П. престъпление по чл.216 от НК. По делото е представен и протокол за предупреждение от 30.08.2022г., с който ответницата е предупредена от полицейски орган в РУ – Приморско, да не извършва самоуправни действия в имота, собственост на ищеца. Приложено е и постановление изх.№ 13721/26.09.2023г. за отказ да се образува досъдебно производство.

По делото са събрани показанията на свидетелите Т.Х.Н., Н.К.Ф., С.Д.И. и И.Я.И.

Свидетелят Т.Х.Н., майка на ищеца, твърди, че ответницата посещава имота всяко лято (от месец април до месец октомври) и живее в стаята, върху която има право на ползване. Свидетелката пояснява, че до входа на къщата се стига през малко дворче, което почти винаги е заето от „наториите“ на Е. и не може да се преминава, тъй както пространството е много тясно. Н. обяснява, че ответницата използва скарата пред входа на къщата, поставила е простор с дрехи, а в коридора пред стаята е поставила двукрилен гардероб, малък фризер, маса и котлони, на които готви. В подстълбищното пространство е разположила легло. Свидетелката допълва, че ищецът многократно е правил опити да разговаря нормално с ответницата и я молил да премахне вещите си, но тя отказвала с довода, че това е къщата на майка й.

Свидетелят Н.Ф. твърди, че в началото на месец май 2023г. е посетила къщата и видяла, че ответницата П. приготвя риба върху скарата, поставена под прозореца на ищеца по обяд, когато същият почива. Ф. посочва, че П. е поставила пред входа на къщата маса и стол и описва случай, в който ответницата кани гости и отказва да премахне движимите вещи, с което създава неудобство за преминаване. Според свидетелката, ответната страна е поставила в коридора към стаята гардероб, маса, котлони върху масата, бюфет и легло под стълбите.

Свидетелят С.Д.И. посочва, че е помогнала на Е. П. да пренесе пейка в двора, която след два дни е преместена. Свидетелката разказва, че в двора на къщата има маса, която е поставена от Е., но тя не препятства достъпа до къщата.

Свидетелят И.И. заявява, че често се събират с Е. и приятели, но обитават стаята. Според него, Е. отсъства през деня, тъй като работи. Той потвърждава, че ответницата пече риба и други продукти върху скарата, поставена в двора.

4

Въз основа на събраните доказателства, съдът постановява решение, с което уважава предявения иск. За да постанови това решение, съдът приема, че в конкретния случай са осъществени предпоставките от фактическия състав на чл.109 от ЗС, тъй като ищецът е собственик на къщата, а действията на ответната страна, описани в исковата молба и установени от свидетелите, са неоснователни и създават на собственика пречки да използва имота си пълноценно, по-големи от обикновените.

Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените по делото доказателства, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.