Протоколно определение № 119 от 17.02.2026, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 119 гр. Разград, 17.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА и прокурора Д. Р. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Частно наказателно дело № 20263330200093 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА РАЗГРАД, прокурор Н..

ОБВИНЯЕМИЯТ, редовно призован, лично и cъс защитник адв А. С. от АК Русе.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА производството е по реда на чл. 65 и сл. от НПК по постъпило искане от защитника на обвиняемия В. Д. Б., ЕГН ********** за изменение на мярката му за неотклонение „домашен арест“ в по-лека.

АДВ. С.: Поддържам искането. Представям преписи на постановление на Районна прокуратура Разград от 09.02.2026 г. и постановление на Окръжна прокуратура Разград от 12.02.26 г. и уверение от Русенски университет „А.

Кънчев“.

ПРОКУРОРЪТ: Служебно са ми известни. Самото постановлението на РП Разград съм изпратила с искането на защитата за изменение на мярката за неотклонение. Постановлението на Окръжна прокуратура не считам, че има отношение към производството, но не възразявам да се приеме. Уверението не възразявам да се приеме, дори същото го има приложено към молбата, с която се иска от Районна прокуратура Разград да даде разрешение обвиняемият да напусне адреса на, който му определена мярката за неотклонение „домашен арест“.

АДВ. С.: Ако прецените, че някой от доказателствата са приложени ще оттегля искането си.

СЪДЪТ, след като констатира, че към искането на защитника на обвиняемия са приложени постановление на Районна прокуратура Разград от 09.02.2026 г. и уверение от Русенски университет „А. Кънчев“ издадено на името на обвиняемия.

1

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА същите на защитника на обвиняемия.

ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото: заверено копие на постановление от 12.02.2026 г. на прокурор в Окръжна прокуратура Разград, както и материалите по ДП № 1873 ЗМ-530/2025 г. на РУМВР Разград, както и приложените такива към искането.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ. С.: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, запозната съм искането на защитата за поредно изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“ на обвиняемия В. Б.. Доколкото предполагам, че на съда са му служебно известни и актовете постановени по предходното искане, което беше внесено на 30.01.2026 г. моля, да имате предвид следното: противно на защитата считам, че не е налице ново обстоятелство, което да води да промяна на изводите, които са направили първоинстанционния и въззивния съд с определенията си подобно производство по чл. 65 от НПК проведено скоро, постановени на 02.02.26 г. е определението на РС Разград и на 06.02.20206 г. е въззивното определение. И по двата съдебни акта, съдилищата приемат, че все още са налице предпоставките на чл. 63 по отношение на обвиняемия. И поважното правят извод, че е налице реална опасност той да извърши престъпление. Защитата обосновава искането си с едно постановление на Районна прокуратура Разград от 09.02., с което е отказано разрешение на обвиняемия Б. да напусне адреса, на който се изпълнява мярката „домашен арест“ за времето от 07.02.2026 г. до 22.02.2026 г., т.е. за един период от две седмици и съобразно допълнително уточнение направено с молбата става ясно, че се иска обвиняемият да напусне адреса за времето от 06 часа всяка сутрин до 21 ч., 23 часа всяка вечер. Доколкото съм постановила това постановление, което се сочи, считам, че е обосновано и правилно и аргументите ми са свързани с това, че всъщност едно такова разрешение би довело до фактическа отмяна на потвърдената преди няколко дни мярка за неотклонение „домашен арест“, която считам, че е правилна и законосъобразна, и най-важната ѝ цел е да се попречи на обвиняемия да извърши друго престъпление. Ако прокуратурата му разреши в продължение на две седмици той постоянно да не е на домашния адрес считам, че мярката за неотклонение би се обезсмислила както е определена и както следва да се прилага спрямо обвиняемия. Считам, че няма основания за изменение на мярката за неотклонение в по-лека. Вярно е, че обвиняемият е студент. Ако е редовно обучение се прилага програма, където пише, че е на очни и програмата е такава да предполага по-скоро задочна форма. Факт е обстоятелството, че е студент, но факт е и обстоятелството, че е обвиняем за едно тежко умишлено престъпление от общ характер и в случая интересите на правосъдието имат приоритет пред интересите на обвиняемия. Моля, да не уважавате искане на защитата.

АДВ. С.: Поддържам депозирано искане от защитата за изменение на взетата мярка за неотклонение по отношение на подзащитния ми в по-лека.

Вярно е, че преди няколко седмици състави на Районен съд Разград и Окръжен 2 съд Разград се произнесоха във връзка с друго депозирано искане за изменение на тази мярка, но тези актове макар да съществуват в правния мир, нямат отношение към настоящото производство съобразявайки чл. 65, ал. 4 от НПК, която казва, че съдът се произнася и преценява всички обстоятелства свързани със законността на задържането, съобразно и ТР № 2/2002 г. се произнася към настоящия момент дали са налице предпоставките за изменение на тази мярка за неотклонение от „домашен арест“ в по-лека.

Отношение няма никакво, това което заяви прокурорът. Единственото вярно е, че тази мярка е абсурдна към момента, тя е крайна и е в разрез с целите на чл.

57, така и във връзка с игнориране на редица обстоятелства, които следва да бъдат преценявани към законността на тази мярка, не само съобразно правилата на чл. 63, но и съобразно правилата на чл. 56, ал. 3 от НПК визиращи всяка мярка да се съобразява обстоятелствата свързани освен с всичко друго и с данните не само за личността, а за професия, дейност и т.н.

Считам, че към настоящия момент мярката за неотклонение е незаконосъобразна. Първо, защото от събраната доказателствена съвкупност не може да бъде направено обосновано предположение за авторството на деянието. Моля, при постановяване на Вашия акт да съобразите информацията изнесената от страна на пострадалата с показанията на свидетелите М.Д., В.К. Д.П., изготвени съдебнотехническа експертиза и две съдебномедицински експертизи, защото показанията на тази свидетелка са в диаметрално противоположен смисъл, и ако приемем за верни заключенията на съдебномедицинските експертизи, от едната става ясно, че по обвиняемият няма никакви следи и по пострадалата също. Ако по отношение на нея не само липсват следи, но и е обективно невъзможно, ако тя не желае да се случи твърдяното от нея. Не са налице основания, които да предполагат реална опасност от укриване или извършване на престъпление. Налице е трайно установеност на обвиняемият в гр. Разград. Установени са отношенията в семейството. Същият до момента на задържането си е полагал общественополезен труд, не му е прекратен договора и са налице безупречни характеристични данни събрани от работодателя му. Не е налице и другата предпоставка реална опасност от извършване на престъплението. Не мога да си обясня безумната упоритост на прокуратурата да твърди обратното и наличието и на ново обстоятелство, което е свързано с мерките за неотклонение да създава повече ограничения от необходимото на едно лице, пък бидейки и обвиняем. В тежест на прокуратурата е тя да докаже, че е налице реална опасност свързана с извършване на конкретно престъпление и то такова с оглед воденото наказателно производство. Ако е това то разследването по него е приключило и са събрани всички материали включително и събиране на гласни, включително и провеждане на разпит пред съдия. За мен е сериозен проблем това неправилно поведение на прокуратурата и районна и окръжна във връзка с искането на обвиняемия за напускане на адреса си и то не, за да се разхожда по улиците, а защото същият желае да продължи образованието си, което е редовно форма на обучение.

Депозирана е молба, в която са посочени дати и часове и се иска обвиняемият да напуска адреса си, но това е свързано с плана предоставен във връзка с обучението му. Не виждам проблем и това не е безпричинно напускане за продължителен период от време, а говорим за всеки ден в часови интервал, има начин да бъде контролирана тази мярка. А доколкото при изпълнението на 3 тази мярка не са констатирани към настоящия момент нарушения от страна на обвиняемия и тя да е била нарушавана, не считам, че е налице основание да се предполага, че ще се случи. За мен е плод на някаква неоправдана упоритост отказа на прокуратурата само заради продължителността и само заради това, че обвиняемият ходи на училище през този период от време да бъде постановен отказ, защото други мотиви не се съдържат, няма нищо, което да кореспондира със закона и да доведе до обосновани правни и фактически такива, за да може да бъде мотивирано такова искане. Според мен и некоректността на РП Разград, защото при предходното гледане на мярката, прокурора заяви, че ще бъдат давани такива разрешения, нещо което не се случва, знаейки тогава, че той ще учи. За мен е неоснователен отказ. С този отказ се нарушават основни права на обвиняемия, създават се повече ограничения от необходимото и това е новото обстоятелство, което според мен би следвало да доведе до изменение на мярката за неотклонение в по-лека.

Постановлението на Окръжна прокуратура Разград считам, че едно такова подмятане, то е относимо, доколкото очевидно за мен неоправдано се цели лишаване на обвиняемия да участва в упражнения и лекции. Първо мярката продължава продължителен период от време, макар и в рамките на законния.

Тя е изпълнила целите си. И съобразявайки обстоятелствата да не се пречи на обвиняемия повече от необходимото, моля, да уважите молбата и измените взетата по отношение на него мярка за неотклонение в по-лека. Не считам, че по-леката мярка за неотклонение би довела до опасност от извършване на престъпление, не е подкрепено с доказателства. Момчето е неосъждано, чисто съдебно минало. Има постоянен адрес. Грижи се за болната си майка. Полага труд. Какви данни трябва да съберем, за да твърдим, че той би извършил престъпление или не, и то при положение, че е приключило разследването по досъдебното производство. Моля, да измените взетата мярка по отношение на обвиняемия от „домашен арест“ в по-лека.

ОСЪДЕНИЯТ: Моля, да ми измените мярката в по-лека.

РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: При запознаване с протокола от предходно съдебно заседание такъв ангажимент не съм поемала. Вие, г-н Председател може да видите, и аз мога да го заявя, че наистина при конкретно искане на разрешение за конкретни дати и часове и да е преценено като необходимо напускане на адреса прокуратурата е давала такова разрешение.

По различното в случая е ясно от постановлението както стана ясно ще бъде предмет на обсъждане в друго ЧНД, по което състав на Районен съд Разград ще се произнесе по обосноваността и правилността на отказа ми.

СЪДЪТ, за да се произнесе съобрази следното: съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от НПК в настоящото производство съдът следва да съобрази законността не изобщо на задържането, а на взетата по отношение на обвиняемия процесуална мярка за неотклонение „домашен арест“. Видно от материалите по досъдебното производство с постановление от 19.10.2025 г. на разследващ орган при ОДМВР Разград на В. Д. Б. е привлечен към наказателна отговорност и му повдигнато обвинение за извършване от негова страна на престъпление по смисъла на чл. 150, ал. 1 от НК, съответно с постановление на наблюдаващ прокурор и задържан до довеждането му пред Районен съд Разград за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение на Районен съд Разград по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „домашен арест“ като е посочен и адрес, на който 4 същата мярка ще бъде изпълнявана. Решението на Районния съд е потвърдено с определение на Окръжен съд Разград по ВЧНД № 324/2025 г. от тази гледна точка съдът намира, че първоначалното вземане на мярката за неотклонение е законосъобразна. Към настоящия момент е направено искане тази мярка да бъде изменена в по-лека, предвид невъзможността на обвиняемия да посещава занятия по осъществяване на обучението си по степен бакалавър в Русенски университет, специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“, за което е направено искане до Районна прокуратура Разград, последвал отказ, който към настоящия момент се обжалва и все още няма произнасяне на съда. Съдът действително намира, че към настоящия момент няма ново обстоятелство тъй като обвиняемият, считано от есента на 2025 г. се обучава редовна форма във висше учебно заведение, съответно трябва да посещава занятията в графика определен от университета. Така определената, обаче, мярка за неотклонение „домашен арест“ се явява препятствие това да бъде осъществявано нормално, без напрежение от страна на обвиняемия и от тази гледна точка настоящия съдебен състав намира, че в случая мярката се явява свръхмерна и несъответна, както на степента на обществената опасност на обвиняемия, така и на самото деяние. Към настоящия момент съдът не дължи произнасяне по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК, но за прецизност намира за необходимост да посочи след подробно запознаване с материалите по досъдебното производство, че подозрението на прокуратурата за съпричастност на обвиняемия към някакво противоправно деяние не е разколебано. В същия момент, обаче, предвид изминалото време от първоначалния момент на вземане на мярката за процесуална принуда до настоящия, процесуалното поведение на обвиняемия, извършените до момента голям обем от процесуално следствени действия довели до очертаване някаква фактическа рамка на действията на обвиняемия, евентуално прецизиране на обвинението, намира, че от една страна въпреки и налице основателно подозрение за съпричастност на обвиняемия към противоправното поведение. От друга страна, обаче, липсва обективно реална опасност обвиняемият да се укрие от органа на досъдебното производство или извърши друго престъпление. Това е така, защото при действието към настоящия момент на презумпцията за невиновност от една страна, дадените още в хода на първоначалните процесуално следствени действия обяснения от страна на обвиняемия говорят за липсата на намерение от негова страна по някакъв начин да възпрепятства или противодейства установяването на обективната истина по делото, което говори за ниска степен на обществена опасност в самата личност на обвиняемия. От друга страна с оглед събраните към момента данни по досъдебното производство пък очертават една деятелност от страна на обвиняемия, така, както е описано от прокурора в постановлението за привличане в доста широки граници, която следва да бъде и правно прецизирана. Освен липсата на реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление в допълнение към твърдението си за прекомерност на мярката за процесуална принуда към настоящия момент, съдът намира, че с тази мярка на обвиняемия се отнема едно право, което е извън обхвата на целите на мерките за процесуална принуда „домашен арест“ и „задържане под стража“ и това е мотив, че мярката е не съответна към настоящия момент на изискванията за ограничаване по какъвто и да е начин правото на предвижване на обвиняемия с цел продължаване на неговото 5 обучение във висше учебно заведение, поради което според настоящия състав същата следва да бъде изменена в по-лека. Като подходяща такава предвид единствено и само тежестта на повдигнатото обвинение съдът намира „парична гаранция“, като съобрази материалното положение на обвиняемия и вся пак процесуалното поведение съдът намира за подходящ размер на мярката за такъв 2556,46 евро вносими в 7-дневен срок от днес. Мотивиран така и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК