Решение № 247 от 20.12.2022, Районен съд - Разград

МОТИВИ към решение № 247 от 20.12.2022г., постановено по АНД № 697/ 2022г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу В. Н. Х. ЕГН **********, за това, че на 24.09.2021г, в гр. Разград, потвърдила неистина в писмена Декларация от 24.09.2021г., приложена към Заявление 4867/24.09.2021г. за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин, като е посочила в нея, че е установила обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата:

"Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“, подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата:"Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във виеше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, пред орган на властта - Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР- Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното й пребиваване е в Република България.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. обв. Х., не редовно призована не се явява, за нея упълномощен защитник, който счита обвинението за доказано. Моли съда да наложи наказание глоба в минимален размер.

За РП Разград в с.з. участва представител – Прокурор Н., която поддържа предложението, като моли съда да определи размера на наказанието около минималния предвиден в НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за 1 установено от фактическа страна следното:

Обвиняемата В. Н. Х. е родена на ***** български гражданин, с висше образование, неомъжена, работи в Р.Ч., неосъждана, адрес за призоваване в страната: гр.*****, настоящ адрес: с. *****, ЕГН **********.

От 10.07.2018г. обвиняемата имала и адресна регистрация в П., Ч.Р., където живеела и работела.

В периода от м.октомври 2018г. до 20.09.2021г. обв. Х. не се била връщала в България. Влязла през ГКПП - Калотина на 20.09.2021г. и отседнала на неустановен адрес в страната. Документите за самоличност на Х. били с изтекла валидност, поради което тя предприела действия да ги поднови. На 24.09.2021г. обвиняемата отишла в ОД МВР - Разград и подала пред св. Т. Г. - служител в Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Разград, Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с вх.№4867/24.09.2021г., с което заявила желанието си да й бъде издадено ново СУМПС, поради изтичане срока на старото. Към посоченото заявление и знаейки, че вписаното в документа не е вярно, обвиняемата представила и попълнена и подписана лично от нея Декларация от 24.09.2021г., в която декларирала, че е установила обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от ДР на Закона за движение по пътищата на адрес: гр.*****. Тази декларация била изискуема на основание чл. 151, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Обвиняемата била уведомена още същия ден от св. Г., че заявеното от нея в декларацията ще бъде проверено и тогава евентуално ще й бъде издадено СУМПС. Св. Г. констатирала, че Х. е напуснала страната през 2018г. и близо 3 години не се била връщала, уведомила прекия си ръководител.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебнопочеркова експертиза, се уставовява, че ръкописният текст и подписът в Заявление за издаване на СУМПС вх.№ 4867/24.09.2021г. и Декларация от 24.09.2021г. са изпълнени от обв. В. Н. Х..

Обвиняемата В. Н. Х. е неосъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемата от обективна и субективна страна е съставомерно по чл. 313, ал.1 от НК.

Обект на процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар.

"лъжливо документиране".

Обвиняемата е осъществила изпълнителното деяние на престъплението, като е потвърдила неистина.

От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемата е съзнавала обществената опасност на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.

От една страна процесното престъпление е на просто извършване – с декларирането на неверните обстоятелства и представянето на Декларацията пред органа на власт, деянието е осъществено. НК не изисква и специална цел във връзка с неверното деклариране или съставомерни последици.

2

В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ – 164/2021г. по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, както и Справка за съдимост, Характеристична справка за обвиняемата, Декларация.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минало на обв. Х. и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и В. Н. Х. ЕГН **********, следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната й такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.

Съдът осъди обв. В. Н. Х. ЕГН ********** за заплати по сметка на ОДМВР – Разград сумата 267,65лв., представляваща разноски на досъдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Разград, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА в присъствието на прокурора Д. Р. Н. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно наказателно дело № 20223330200697 по описа за 2022 година РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемата В. Н. Х., родена на ***** български гражданин, с висше образование, неомъжена, работи в Р.Ч., неосъждана, адрес за призоваване в страната: гр.***** настоящ адрес: с. ***** ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, на 24.09.2021г, в гр.Разград, потвърдила неистина в писмена Декларация от 24.09.2021г., приложена към Заявление 4867/24.09.2021г. за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин, като е посочила в нея, че е установила обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата:

"Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“, подадена по силата на закон- чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата:"Свидетелство за управление на моторно превозно средство се 1 издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във виеше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, пред орган на властта- Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР- Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното й пребиваване е в Република България- престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което на основание чл.

78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в РАЗМЕР на 1000,00 (хиляда) лева.

ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, з аявление с вх. № 4867/24.09.2021 г. и декларация от 24.09.2021 г. по описа на ОД МВР- Разград, ведно с приложени към тях документи / в оригинал/- л.59-63, след влизане в сила на решението да бъдат да върнати на ОДМВР Разград.

ОСЪЖДА обвиняемата В. Н. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР Разград сумата 267,65 лева (двеста шестдесет и седем лева и 65 ст.), представляваща разноски на досъдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 2