Определение № 575 от 25.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. София, 25.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000500524 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 126, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Т. Г., чрез адв. С. срещу разпореждане № 29056 от 02.12.2024г., постановено по гр.д. № 20241100107715 по описа на СГС за 2024г., с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.

Частният жалбоподател/ищецът – М. Т. Г. счита, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и противоречи на закона. Твърди, че няма идентичност в предмета на настоящото производство и разглежданото в СРС. Неимуществените вреди се търпят и произлизат от различни фактически основания, които дават право на претърпелия ги да търси обезщетение. В това производство се претендирали вреди от тежкото увреждане на здравето, които не са били предмет на делото пред СРС. Според частния жалбоподател, претърпените вреди на различни фактически и правни основания представляват отделен иск за неимуществени вреди. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, но от друг състав на съда. Не претендира разноски за производството по частната жалба.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна/ответника – Софийска градска прокуратура, който е подал в срок писмен отговор. Счита, че частната жалба е неоснователна, тъй като предявеният иск по това дело е идентичен с иска по гр.д. № 16063/2024г. по описа на СРС. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното разпореждане като законосъобразно и правилно. Не претендира разноски за производството по частната жалба.

Частната въззивна жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу определение на СГС, което подлежи на въззивно обжалване, но разгледана по същество е 1 неоснователна.

Софийският апелативен съд, след преценка на исканията и доводите на частния въззивник, приема за установено от правна и фактическа страна, следното:

Видно от исковата молба по гр.д. № 16063/2024г. по описа на СРС се установява, че са изложени твърдения за разбита психика на ищеца, завишени стойности на кръвното налягане и пулса.

Видно от исковата молба по гр.д. № 16063/2024г. по описа на СГС се установява, че са изложени твърдения за натрупано нервно напрежение и стрес на ищеца, което довело до ново влошаване на здравословното състояние.

Видно от решение № 17850 от 04.10.2024г. по гр.д. № 16063/2024г. по описа на СРС се установява, че са разгледани всички факти относно психическото и физическото увреждане на здравето на ищеца, включително и заболяването от псороазис.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционния съд е изложил решаващи мотиви, че между двете дела е налице пълно тъждество, между същите страни, за същото искане и на същото основание и е приложил разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК.

И двата предявени иска са с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – иск за причинени от прокуратурата неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, за което има влязла в сила оправдателна присъда.

По първото дело се претендира обезщетение за причинени вреди на психиката вследствие на нарушено здравословно състояние, а по второто обезщетение за причинени вреди на здравето вследствие на нарушена психика.

Според настоящия съдебен състав, това е един и същи иск, тъй като психичното и физическото здраве имат значение за здравословното състояние на ищеца и не могат да се претендират поотделно, както неправилно счита процесуалният представител на ищеца.

Искът за неимуществени вреди за нарушено здравословно състояние, обхваща един и същ период по двете дела: 04.2010г. -04.2023г. и не са налице твърдения за настъпило влошаване след този период. Това обстоятелство изключва наличието на екцес по чл. 51, ал. 3 от ЗЗД, тъй като основанието и по двата иска е увредено здравословно състояние за един и същ период.

В процесната хипотеза няма предявен иск за имуществени вреди, частичен иск и иск по чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което са ирелевантни доводите на частния жалбоподател досежно хипотетични случай и аналогии, поради което не следва да се обсъждат по същество.

Предвид гореизложеното, разпореждането на СГС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 29056 от 02.12.2024г., постановено по гр.д. № 20241100107715 по описа на СГС за 2024г., с което е прекратено производството по иска на М. Т. Г. срещу Прокуратура на Република България, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3