Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 336 от 14.05.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1322/2025
Вид
Решение № 336
Подписан
14.05.2025
В сила
05.06.2025
Състав
Анита Христова Велева

Цитирани разпоредби

  • чл.60,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182,ал.1,т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189,ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189,ал.5,изр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Б., 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120201322 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба на „Хасково газ“, с посочени седалище и адрес на управление :***************** чрез законния представитеп Р.Р.П. и с пълномощника адв.Г. К. против ЕФ Серия К №9733084, издаден от ОДМВР-Б., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00 лева за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са формулирани множество възражения, в т.ч.за неспазване на изискването за съдържание на ЕФ с оглед обезпечаване на съответствието му с чл.189,ал.4 ЗДвП, т.к. в ЕФ не е описано,каквото и да е действие и/или бездействие,което да бъде подведено под предвидено в закона нарушение. Сочи се като процесуална незаконосъобразност издаване на ЕФ на дружеството „Хасково газ“ ООД, в противоречие с правилото на чл.188,ал.2 ЗДвП и в противоречие с „правилото, че на ЮЛ се налага имуществена санкция, а не глоба, която може да бъде наложена само на ФЛ“, в контекста на което се поддържа и,че в ЕФ не е изяснен действителният субект на административно-наказателна отговорност съобразно чл.188,ал.2 ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят „Хасково газ“ ООД, редовно призовано, не се явява и не изпраща представител. Представено е писмено становище от адв.А.И., с което се поддържат и доразвиват доводите в жалбата, настоява се за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски съгласно представен списък.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Б., редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е подаден от наказаното юридическо лице чрез негов законен представите и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. По делото са налични писмени доказателства /л.9 / относно датата на връчване на електронния фиш 19.03.2025 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.

189, ал. 8 ЗДвП на 01.04.25 г. и по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

ЕФ Серия К №9733084 бил издаден във вр. с установено на 17.09.2024 г. в 14:44 часа управление на МПС товарен автомобил "********“ , с рег. № ******** в гр. Б.,ПП I–6 km 494+910 до магазин „Егло България“ в посока от кв.П.к. към кв.В.. В горепосочения пътен участък в границите на 1 населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак "В26", и допълнителна табела Т2-1300м., но независимо от това нарушителят управлявал автомобила със скорост от 98 км/ч при отчетен толеранс – 3 % от измерената скорост, т.е. с превишение от 48 км/ч. Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 17.9.2024 г. се контролирало с ПСКС ARH CAM S1, като нарушението било конкретно заснето с автоматизирано техническо средство или система №120сс6f Преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 e одобрен тип средство за измерване,вписано в регистъра на одобредните средства за измерване под №5126 . Същата е преминала проверка на 23.08.2024 г. със заключение,че отговаря на изискванията на Наредба за средствата за измерване,които подлежат на метрологичен контрол.

Въз основа на установеното с преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 бил издаден електронен фиш ЕФ Серия К №9733084, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя „Хасково газ“ООД било наложено административно наказание "глоба" в размер на 600, 00лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

По делото са приложени два разнородни екземпляра на ЕФ Серия К №9733084 - съгласно разпоредителната част на представения от жалбоподателя и връчен му чрез законния представител М.Ст. на 19.03.2025 г. на „Хасково Газ“ ООД – глобата в размер 600 лв . е наложена именно на дружеството „Хасково газ“ ООД в качеството му на „ собственик/ползвател, на когото е регистрирано МПС“. Видно от справката от АИС АНД при С-р Пътна полиция –Б., процесният ЕФ Серия К №9733084 е връчен на „Хасково Газ“ ООД на 19.03.2025 г., поради което настоящият съд приема,че именно в така очертаната форма и съдържание ЕФ Серия К №9733084 подлежи на въззивен съдебен контрол и проверка за законосъобразност. В действителност, по преписката е постъпил и вариант на ЕФ Серия К №9733084, видимо от който на осн. чл.182,ал.1,т.5 ЗДвП е наложена глоба на М.Д.С. в качеството му на законен представител на „Хасково Газ“ ООД,в който смисъл е и постъпилото писмо от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР-Б. вх.№18092/24.04.25 г., а именно,че ел.фишът е издаден срещу М.Ст. в качеството му на законен представител на „Хасково Газ“ООД. Предвид обаче, липсата на доказателствена информация, опровергаваща процесуалната стойност на връчения на М.Ст. ЕФ Серия К №9733084,съдът приема,че валидно в процесуален аспект именно дружеството жалбоподател се защитава против съставения срещу „Хасково газ“ООД ЕФ.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид което съдът кредитира приложената към електронния фиш снимка. Съдът кредитира вещественото доказателствено средство –снимка № 120СС6f, от която се установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си убеждение,материализирано в следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение. Електронният фиш е издаден от компетентен орган – ОДМВР-Б., но е допуснато съдържателно отклонение от изискуемите реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при индивидуализиране субекта на административнонаказателната отговорност в съгласие с разпоредбата на чл.188,ал.2 ЗДвП.

Не е индивидуализиран законосъобразно субектът на нарушението:

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи, на кого е предоставил моторното превозно средство. " С ал.2 на чл.188 ЗДвП е регламентирано изрично, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия 2 законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“ Вместо да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на някой от поотделно представляващите дружеството „Хасково Газ“ООД -М.Д.С. или Р.Р.П. в качеството им на законни представители на ЮЛ,чиято собственост е процесното МПС, с което е извършено нарушението, незаконосъобразно е била наложена глоба с ЕФ на „Хасково газ“ ООД.

Изначално процесуално невалиден е подходът, свързан с налагане на глоба на ЮЛ –процесното дружество жалбоподател „Хасково газ“ ООД.

В Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС синтезирано са указани същностните разлики между административното наказание „глоба“ и „имуществената санкция“,като за да се редуцират възможностите за произволно интерпретиране и смесване, са очертани правните характеристиките на „имуществената санкция“, обвързани с вида на субектите- юридически лица и еднолични търговци, респ. насоките, в които следва да се търсят съществените й отлики спрямо административното наказание „глоба“, което се налага само на физическо лице. Начинът, по който понятието "имуществена санкция" е дефинирано и разяснено в посоченото ТР,сочи, че законът в чл.83,ал.1 ЗАНН разглежда съдържанието му като правен институт за осъществяване на обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Съгласно текста на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта "Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след глава втора "Административни нарушения и наказания".

Предвид изложеното, а и с оглед логическото и ситематическо тълкуване на разпоредбата на чл.83,ал.1 ЗАНН, следва изводът,че и в настоящия казус липсват основания за отстъпление от законодателното ясно класифицирираното различие между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността, от една страна, а от друга чрез института на имуществената санкция се преодолява изискването за вина като същностен интегрален елемент на административнонаказателната отговорност на физическите лица,т.к. отговорността по чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция. В случая с нормата на чл.188,ал.2 ЗДвП ясно е зададен като ориентир субектът на нарушението по чл.182,ал.1,т.5 ЗДвП в хипотеза,когато се установи,че МПС е собственост на ЮЛ, а именно: :Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.Именно предвиденото в закона на чл.182,ал.1,т.5 ЗДвП наказание „глоба“ следва да бъде наложено на физическо лице – законен представител на собственика ЮЛ или на посоченото от законния представител физическо лице,комуто е предоставено управлението на МПС към момента на извършеното с него нарушение.

Предвид липсата на допуснато в проверявания ЕФ ясно разграничение на субекта на административно-наказателна отговорност- законен представител на дружеството собственик на МПС, респ. изследване на въпроса чрез изрично подаване на декларация по реда на чл.189,ал.5,изр.2 ЗДвП от някой от законните представители, ведно с данните за лицето,управлявало МПС и копие на неговото СУМПС, съдът намира,че издаденият ЕФ е процесуално незаконосъобразен поради липса на индивидуализиран субект на нарушението – физическо лице, на когото може да бъде наложена предвидената в чл.182,ал.1,т.5 ЗДвП глоба.