Решение № 26 от 15.02.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Велики Преслав, 15.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С. при участието на секретаря М.на П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. С. Гражданско дело №

20243610100625 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с осъдителна искова претенция с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД, предявена от И. Д. Д. срещу И. С.

Г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 362,65 лева, от които 209,77 лева, представляващи вреди в размер на законната лихва върху сумата о 1471,80 лева, начислена за периода от 02.06.2023 г. до 21.06.2024 г. и сумата от 152,88 лева, представляваща имуществени вреди – претърпени от ищцата загуби във вид на допълнителни банкови такси, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Ищцата излага, че на 31.03.2023 г. било образувано гр. дело № **** в СРС по искови претенции, предявени от ответника срещу ищцата в общ размер от 2366 лева. Сочи, че по молба на ответника било образувано изпълнително дело при ЧСИ СтИ. С. и бил наложен запор върху нейно несеквестируемо вземане в „ЦКБ“ АД за сумата от 2366 лева. Навежда твърдение, че на ответника било допуснато обезпечение на предявените искове срещу внесена гаранция в размер на 236 лева.

Ищцата изтъква, че по горепосоченото дело предявила насрещни искове срещу ответника, производството по които все още е висящо. Заявява, че с частично влязло в сила Решение № *** от 29.03.2024 г. на СРС била осъдена да заплати на ответника по настоящото дело сумата от 894,20 лева, а останалите му искове до пълния предявен размер от 2366 лева били отхвърлени. Допълва, че на 21 юни 2024 г. с влязло в сила определение на въззивен състав на СГС бил вдигнат част от запора по банковата й сметка в „ЦКБ“ АД за сумата от 1471,80 лева.

Навежда твърдение, че на 14.08.2024 г. превела доброволно по посочената по делото банкова сметка на насрещната страна сумата от 894,20 лева, сумата от 328,11 лева, представляващи разноски на насрещната страна по делото в СРС и направила прихващане с нейно вземане за разноски, за което уведомила и СРС, и Софийски градски съд, и ЧСИ СтИ.

С. същия ден. Няколко дни по-късно ищцата платила доброволно и лихви върху присъдената 1 сума от 894,20 лева, при което ЧСИ СтИ. С. вдигнала наложения запор върху сумата от 894,20 лева служебно.

Ищцата настоява, че още на 29.12.2022 год. опитала да уреди спора си с И. С. Герогиев извънсъдебно, като изявила желание да възстанови тази сума доброволно, поради което счита, че искането на последния за обезпечаване, допуснато от СРС срещу гаранция, е било ненужно накърняване на правната й сфера.

Сочи, че поради лишаване от ползването на сумата от 1471,80 лева за целия период на задържане, а именно - от 02.06.2023 г. до 21.06.2024 г. е претърпяла вреди в размер на законната лихва за периода на задържане на сумата. Допълва, че в горепосочения период нейната банка е удържала от сметката й по-висока такса за поддържане на сметка от нормалната такава /когато по вземания по банковата сметка няма наложен запор/. Изтъква, че сумата, която надвишава обичайната такса за поддържане на сметка е в размер на 4,35 лева месечно. Освен това, банката удържала от сметката на ищцата и суми по обработка на запора - веднъж по налагане на запора на 05.06.2023 г. била удържана сумата от 25,43 лева и два пъти по вдигане на запор били удържани сумите от 31,10 лева. В заключение ищцата твърди, че в резултат на запора от сметката й са били удържани 152,88 лева в повече такси от обичайните на банката такси за поддържане на сметка без наложен запор.

По изложените съображения ищцата моли исковата й претенция да бъде уважена изцяло. Претендира да й бъде присъдено справедливо възнаграждение за труда по делото в размер на сумата, която би била дължима от насрещната страна в случай че по делото има процесуален представител адвокат.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява лично и не се представлява.

Преди датата на съдебното заседание на осн. чл. 143 от ГПК е депозирано становище, в което ищцата излага, че поддържа исковата си молба, оспорва релевираните от ответника възражения и моли претенцията й да бъде уважена.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на предявената искова претенция, в който ответникът взема становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на иска.

Ответникът поддържа, че в настоящия случай не е осъществен съставът на чл. 403 от ГПК и за ищцата не е налице вреда в размер на законната лихва върху запорираните суми.

Акцентира, че законна лихва се присъжда в изрично посочените от законодателя случаи като обезщетение за забавено изпълнение, но счита, че за ищцата не е налице пропусната полза в размер на законната лихва върху запорираните суми по банковата й сметка. Противопоставя се на твърдението на ищцата за допълнително заплатени суми в размер на 152.88 лв. във вид на платени банкови такси. Изтъква, че от представените писмени доказателства не става ясен размерът на надплатените банкови такси, как са образувани и за какъв период са, както и дали изобщо има такива увеличени такси. Счита, че тези такси не представляват пряка и непосредствена вреда от обезпечението и не подлежат на възстановяване на основание чл.

403, ал. 1 от ГПК. Допълва, че претендираните суми са недоказани както по размер, така и като пряка последица от обезпечението.

Предвид изложеното, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. Моли да бъде отхвърлено искането за присъждане на справедливо възнаграждение на ищцата, доколкото същата, видно от исковата молба се представлява сама.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява и не изпраща представител. Преди датата на съдебното заседание на осн. чл. 143 от ГПК е депозирано становище, в което ответникът заявява, че поддържа отговора на исковата молба, като моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените от ищцата копие на искова молба, депозирана от И. С. Г. срещу И. Д. Д. и влязло в законна сила Решение № ***/29.03.2024 г. по гр.д. № ****/2023 год. по описа на СРС, 41 състав, И. Д. е била осъдена да заплати на И. Г. на осн. чл. 55, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД сумата от 374,20 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 31.03.2023 год. до окончателното изплащане на задължението, представляваща недължимо платена наемна цена по договор за наем от 20.12.2022 год. на недвижим имот, находящ се в град С., както и сумата от 520 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 31.03.2023 год. до окончателното изплащане на задължението, представляваща заплатен по същия договор депозит, подлежащ на връщане след прекратяване на договора за наем. С горецитираното решение е отхвърлена исковата претенция за горницата над 374,20 лева до пълния предявен размер от 580 лева, респ. за горницата над 520 лева до пълния предявен размер от 750 лева. Претенцията по чл. 88 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 456 лева е отхвърлена изцяло от Районния съд, така както е отхвърлена и осъдителната претенция с посочено пр.осн. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 580 лева. Отхвърлени са и предявените от И. Д. срещу И. Г. насрещни осъдителни претенции за сумата от общо 7199 лева – неустойка по сключения договор за наем и обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди. И. Д. е осъдена да заплати на И. Г. съдебно-деловодни разноски в общ размер на 343,11 лева, а на процесуалния представител на ищеца по делото – 1200 лева адвокатски хонорар, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗАДв. И. Г. също е осъден да заплати разноски на И. Д., съобразно отхвърлената част от исковете си, в размер на 33,37 лева.

По гр.д. № ****/2023 год. по описа на СРС в полза на И. Г. е била издадена Обезпечителна заповед № 409/ 26.05.2023 год. за исковата сума от общо 2366 лева, като е била наложена обезпечителна мярка „Запор“ върху вземанията на И. Д. до горепосочения размер.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед и по молба на И. Г. е било образувано ИД ******* на ЧСИ СтИ. С. с рег. № *** с район на действие – Софийски градски съд.

Със съобщение за налагане на обезпечителна мярка изх. № ***/02.06.2023 г. по изп. д. № ******* на ЧСИ СтИ. С. с рег. № *** с район на действие – Софийски градски съд И. Д. е била уведомена, че й е наложен запор върху вземанията в банковата й сметка в „ЦКБ“ АД до размера на предявените искове. В тази връзка с писмо вх. № 1335/13.06.2023 г. „ЦКБ“ АД – С. е уведомила ЧСИ, че сметките на И. Д., открити в горепосочената банка, са блокирани до пълния размер на сумата, посочена в запорното съобщение, а именно 2366 лева.

Представено е Определение № 8908/10.06.2024 г. по ЧГД № 5947/2024 г. по описа на СГС, с което издадената обезпечителна заповед е била отменена за сумата от 205,80 лева (горницата над 374,20 лева до 580 лева), за сумата от 230 лева (горницата над 580 лева до 750 лева), за сумата от 580 лева и за сумата от 456 лева.

Във връзка с така постановеното определение И. Д. е подала молба вх. № 1650/18.06.2024 г. до ЧСИ СтИ. С. с искане да бъде вдигнат запора върху вземания по банковата й сметка в общ размер на 1471, 80 лева.

Видно от съобщение изх. № 2602/19.06.2024 г. ЧСИ е уведомила „ЦКБ“ АД – С., че запорът е вдигнат частично – за горницата над 894,20 лева.

Представени са 2 молби, подадени до СРС от И. Д. с вх. № 261084/14.08.2024 г. и вх. № 272342/26.08.2024 г. с искане за обезсилване на издадените в полза на И. Г. обезпечителна заповед и изпълнителен лист, поради извършено от нейна страна плащане на дължимите парични суми, ведно с 2 бр. разписки от Изи пей № 0200022929862813/14.08.2024 г. за 3 превеждане в полза на ответника по настоящото дело на сумата от 1203.94 лева (главница) и № 0200023046483855/26.08.2024 г. за превеждане в полза на ответника по настоящото дело на сумата от 148,64 лева (лихви).

С молба вх. № 2092/20.08.2024 г. до ЧСИ СтИ. С., И. Г. е поискал да бъде вдигнат наложения запор върху банковите сметки на И. Д. и ИД № 197/2023 г. да бъде прекратено. С разпореждане за прекратяване на обезпечителното производство по изп. д. № ******* от 20.08.2024 год. се е произнесла ЧСИ СтИ. С. с рег. № *** с район на действие – Софийски градски съд.

Видно от приложеното извлечение (7 стр.) от сметка на ищцата при „ЦКБ“ АД – клон Дондуков за периода от 02.01.2024 г. до 28.08.2024 г., за периода от 30.04.2023 год. до 01.06.2023 год. и за периода от 01.06.2023 год. до 31.12.2023 год. от сметката на ищцата са били удържани такси за поддържане на сметка и такси „обработка на запор“.

Приложени са и 3 бр. вносни бележки от 02.12.2024 г. за сумата от 19,70 лева, от 28.08.2024 г. за сумата от 7,82 лева и от 09.12.2024 г. за сумата от 7,82 лева – такси и комисионни в полза на „ЦКБ“ АД.

По делото е ангажирана и разпечатка от сайта на „ЦКБ“ АД – С., съдържаща Тарифа за лихвите, таксите и комисионните за физически лица, в сила от 03.12.2024 г.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителна искова претенция с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД.

Съгласно чл. 403, ал.1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

В съдебната практика (решение № 29 от 04. 02. 1998 г., по гр. д. № 449/97 г. на петчленен състав на ВКС, Решение № 59/04.05.2017 г. по гр. д. № 2817/2016 г., III ГО на ВКС и др.), се приема, че отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/. Вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва – Решение № 156/18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г., II ТО на ВКС.