Решение № 65 от 17.03.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Разлог, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20241240101292 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от К.Х.Т., с ЕГН* от г.Б., о.Б., о.Б., у.„П.о.“№13, Съд. адрес: г.Р., о.Р., о.Б., у.„Б.р.“№14, ч/з адв. Р.З.-К., против „А.Д.”ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Л., б.„Б.“№110, в.А, а.2, с управител Ц.И.В., Адрес: г.Б., о.Б., о.Б., у.„Н.Р.“№52, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 8`719,77 лева. от които: 2`134,92 лева, част от начислено но неизплатено възнаграждение за м.06.2024 г.;

3`134,92 лева, начислено но неизплатено възнаграждение за м.07.2024 г.; 3`449,93 лева начислено но неизплатено възнаграждение за труд и обезщетение за временна неработоспособност за м.08.2024 г., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното изплащане на задължението на основание чл.242 от КТ, във вр. с чл.128, т.2 от КТ.

Твърди се, че м/у страните е сключен трудов договор, съгласно който ищцата от 03.06.2024 г. до 01.09.2024 г. включително, е работила в ответното дружество „А.д.”ЕООД, на длъжност „мениджър проучване на пазари“. Трудовото правоотношение на ищцата възникнало въз основа на валидно сключен трудов договор м/у нея и ответника на 31.05.2024 г., с който страните уговорили основното месечно трудово възнаграждение да бъде на 4`000,00 лева, а местоработата в г.Б. Съгласно клаузите на трудовия договор възнаграждението следвало да бъде заплащано до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася; раб. време било определено на 8 часа, а срокът на наемането й на работа бил за 6 месеца (до 30.11.2024 г. вкл.). Сочи, че трудовото й възнаграждение не било заплатено за м.07 и м.08/2024 г., което провокирало ищцата да подаде молба за напускане, в резултат на което със заповед №03/30.08.2024 г. трудовото й правоотношение с ответното дружество било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, считано от 02.09.2024 г.

Сочи, че нетното трудово възнаграждение, което й се следвало за м.062024 г. е 3`134,92 лева, от които работодателят е платил 1`000,00 лева и към момента е останал задължен да плати сума от 2`134,92 лева. Нетното възнаграждение, което работодателят й е начислил и дължи за м.07.2024 г. е 3`134,92 лева, а за м.08.2024 г. - 3`449,93 лева, включително и обезщетението за временна неработоспособност. По този начин към дата на завеждане на ИМ, ответното дружество дължи на ищцата сумата от 8`719,77 лева, неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл.40, ал.5 от КСО за периода от 03.06.2024 г. до 01.09.2024 г. включително.

Претендира се присъждането на съд. деловодни разноски.

С молба с вх.№9841/16.10.2024., ищцата е направила особено искане да се допусне 1 обезпечение на предявените искове ч/з налагане на обезпечителната мярка „запор“ в/у банковите сметки на ответника, открити в "У.Б."АД, както и по всички други сметки, притежавани от ответника във всички банки на територията на Р.Б. до общия размер от 8`719,77 лв. - цената на предявения иск, което искане е уважено от съда, предвид което е издадена Обезпечителна заповед №61/16.10.2024 г.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Депозирано е искане от ответника за отмяна на допуснатото с определение №1080 от 16.10.2024 г. обезпечение на предявените искове с твърдения, че обезпечителната нужда е отпаднала, поради заплащане на задълженията от страна на ответника като са приложени доказателства в тази посока. Съдът е провел процедура по реда на чл.402 от ГПК, е и отменил допуснатото обезпечение като е обезсилил Обезпечителна заповед №61/16.10.2024 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че м/у тях е бил сключен трудов договор, съгласно който ищцата от 03.06.2024 г. до 01.09.2024 г. включително, е работила в ответното дружество „А.д.”ЕООД на длъжност „мениджър проучване на пазари“. Не се спори и че исковите суми са заплатени от ответника след завеждане на делото, а и тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства. Ищецът оттегля претенцията си за заплащане на законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски, тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото.

С доклада по делото, съдът е приел че с извършеното плащане ответникът е признал главния иск, като ищецът в случая претендира само разноските направени в производството по реда на чл.78 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да вземе предвид извършеното от ответника плащане в хода на делото и на това основание да отхвърли предявения иск.

Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноските. Съдът установява обстоятелството, че претендираните суми са погасени ч/з плащане в хода на процеса и не обуславя извод за отхвърляне на исковете като неоснователни, а за отхвърлянето им като погасени ч/з плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В случая исковете се отхвърлят като погасени ч/з плащане след депозиране на ИМ. Ответникът моли съда да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, и да не му се възлагат разноските по делото. Молбата е неоснователна. Текстът на чл.78, ал.2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което е необходимо и двете да са налице в процесния случай. Съдът приема, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, т.к. ответното дружество не твърди и не доказва плащане на дължимите суми преди налагане на обезпечителната мярка и отпочване на настоящето исково производство. Възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни. Ищецът е престирал труд за ответника, съобразно сключен м/у страните трудов договор, а ответникът не е заплатил надлежно трудовото възнаграждение в посочения размер и за посочения период, съобразно установените по договора срокове. Предвид горното, съдът счита че ответникът дължи на ищцата сумата от 1`200,00 лева - заплатен адв. хонорар по делото, като следва да се отчете, че ответникът не е направил възражение за прекомерност на заплатените адв. възнаграждения.

Ето защо съдът счита, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените в 2 производството разноски. Ответникът би бил освободен от това задължение, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Или за да бъде освободен от задължението за разноски тези 2 предпоставки кумулативно следва да бъдат налице. В случая не е налице нито една от двете предпоставки, признание или оттегляне на иска. Ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото – не е заплатил в договорените м/у страните срокове дължимите суми, като плащането е станало след образуване на делото. Ето защо в негова тежест следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото.

Тъй като се касае за трудов спор, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК. С оглед изхода на делото обаче, дължимата такава за производството от 348,79 лв. (съгласно чл.3 от ТДТССГПК), следва да бъде заплатена от ответника по сметка на Рг.РС, на основание чл.78, ал.6, вр. Чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Х.Т., с ЕГН*, от г.Б., о.Б., о.Б., у.„П.о.“№13, Съд. адрес: г.Р., о.Р., о.Б., у.„Б.р.“№14, ч/з адв. Р.З.-К., против „А.Д.”ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Л., б.„Б.“№110, в.А, а.2, с управител Ц.И.В., с Адрес: г.Б., о.Б., о.Б., у.„Н.Р.“№52, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 8`719,77 лева. от които: 2`134,92 лева, част от начислен, но неизплатено възнаграждение за м.06.2024 г.; 3`134,92 лева, начислено, но неизплатено възнаграждение за м.07.2024 г.; 3`449,93 лева, начислено, но неизплатено възнаграждение за труд и обезщетение за временна неработоспособност за м.08.2024 г. на основание чл.242 от КТ, във вр. с чл.128, т.2 от КТ, като погасен ч/з плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „А.Д.”ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Л., б.„Б.“№110, в.А, а.2, с управител Ц.И.В., с Адрес: г.Б., о.Б., о.Б., у.„Н.Р.“№52, да заплати на К.Х.Т., с ЕГН*, от г.Б., о.Б., о.Б., у.

„П.о.“№13, Съд. адрес: г.Р., о.Р., о.Б., у.„Б.р.“№14, ч/з адв. Р.З.-К., сумата от 1`200,00 лева, направени разноски по делото за адв. възнаграждение.

ОСЪЖДА „А.Д.”ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Л., б.„Б.“№110, в.А, а.2, с управител Ц.И.В., с Адрес: г.Б., о.Б., о.Б., у.„Н.Р.“№52, да заплати на РС-Рг държ. такса от 348,79 лв., както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на ИЛ.

Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3