Решение № 2263 от 22.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2263 гр. Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110115413 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на З. К. Б., ЕГН **********, с адрес: **********, с която против П. на РБ е предявен осъдителен иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт.

1 НК, за което е признат за невиновен и оправдан с присъда №51/15.06.2021 г. по НОХД №38/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, потвърдена с решение №41/23.03.2022 г. по ВНОХД №291/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, изразяващи се в изпитвани негативни емоции, страх, неудобство, стрес, унижение и притеснение, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Към 31.10.2019 г., З. Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, за срок от 5 г. и 10 м. в Затвора – Варна, считано от 07.06.2016 г., като със заповед № Д-5/08.01.2019 г. на началника на Затвора – Варна, той е назначен на длъжност „работник по ремонта“ към щата на пенитенциарното заведение.

На посочената дата, с първото действие по разследване е образувано ДП № 1399/2019 г. по описа на Трето РУ-ОДМВР-Варна, като в хода на същото, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем в извършването на престъпление по чл.354а, ал.2, изр. 2, пр. посл., т.4, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4, алт.

1 НК. Обвинението е за това, че на 31.10.2019 г., в гр. Варна, в складово помещение, намиращо се в Затвора - гр.Варна, без надлежно разрешително, З.

Б. държал с цел разпространение високо рискови наркотични вещества: 1 бр. увито с хартиено тиксо топче с неправилна форма, съдържащо: суха, зелена 1 на цвят растителна маса, представляваща марихуана с нетно тегло 11.40 грама и съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5.62 %, на стойност 68.40 лв.; топче от хартиено тиксо, с намиращо се в него полиетиленово пликче, съдържащо суха, зелена на цвят растителна маса, представляваща марихуана с нетно тегло 0.54 грама и съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 5.62 %, на стойност 3.24 лв., на обща стойност 71.64 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Твърди се, че в хода на наказателното производство са били извършени множество процесуално-следстветни действия с участие на ищеца.

Въз основа обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Варна, с който е повдигнато обвинение на ищеца за извършване на горепосоченото престъпление е образувано НОХД №38/2021 г., по описа на Окръжен съд Варна. С присъда №51/15.06.2021 г. по горепосоченото дело, подсъдимият З.

Б. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение. След протест на ВОП, пред Апелативен съд – Варна е образувано ВНОХД №291/2021 г. по описа на съда, като с решение №41/23.03.2022 г., въззивният съда потвърждава оправдателната присъда.

В исковата молба се сочи, че воденото наказателно производство е продължило над година и три месеца, като на ищеца е повдигнато обвинение за извършването на тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 НК. Твърди се, че в резултат на разследването срещу него, ищецът е претърпял силни негативни емоции, изразяващи се в притеснение, стрес и несигурност, тъй като се страхувал, че ако бъде осъден, ще му бъде наложено наказание лишаване от свобода, за срок от 5 до 15 г. Сочи, че започнал да страда от повишена тревожност, подтиснатост и безсъние, станал нервен и избухлив, затворил се е в себе си и спрял е да комуникира с околните. Имал е оплаквания от световъртеж, общо безпокойство и напрегнатост. Спрял да се храни и да спи.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Намира твърденията на ищеца за търпени негативни преживявания, за силно преувеличени. Оспорва З. Б. да е търпял сочените неимуществени вреди.

Заявява, че по време на водене на наказателното производство, ежедневието на ищеца по никакъв начин не е било нарушено, тъй като, към този период, той е изтърпявал наложено му наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна. Сочи, че същият е с наложени общо 27 присъди, с последната от които е лишен от свобода за срок от 5 г. и 10 м. Оспорва размера на ищцовата претенция като силно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, икономическата обстановка в страната и съдебната практика в аналогични случаи.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск. Ответникът, чрез прокурор при ВРП, поддържа заявените в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

На 31.10.2019 г., с първото действие по разследването, а именно – оглед на местопроизшествие, е започнато ДП №1399/2019 г. по описа на Трето РУ ОДМВР – Варна, пр. пр. № 10130/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – 2

Варна. Към тази дата, З. Б. изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, със срок 5 години и 10 месеца, считано от 07.06.2016 г. На 15.12.2020 г. ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебното производство, а с обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Варна от 13.01.2021 г. на същия е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2 изр.2, предл. последно, т.4 вр, ал.1, изр.1, предл.4, алт.1 НК, за това, че на 31.10.2019 г., в гр. Варна, в складово помещение, намиращо се в Затвора – гр. Варна, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества.

С присъда №51/15.06.2021 г. по НОХД №38/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ищецът е признат за невиновен в извършване на престъплението и същият е оправдан по повдигнатото му обвинение. С решение №41/23.03.2022 г. по ВНОХД №291/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, оправдателната присъда на първоинстанционния съд е потвърдена. Като необжалвано, решението е в сила от 28.04.2022 г.

От приобщеното по делото ДП №1399/2019 г. по описа на Трето РУ ОДМВР – Варна, се установява, че в хода на досъдебното производство, с участие на ищеца са извършени малък брой процесуално-следствени действия, с кратка продължителност – на 15.12.2020 г. същият е привлечен като обвиняем, разпитан е в това му качество и са му предявени материалите от разследването – общо за времето от 14,50 ч. до 15,30 ч., а на 21.12.2020 г. отново са му предявени материалите по разследването. В съдебните производства пред Окръжен съд – Варна и Апелативен съд – Варна, подсъдимият З. Б. се явява лично, представлява се от пълномощник.

По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на водените от него свидетели – И.Д.Н. – без родство с ищеца и дела със страните, и И. К. Б. – брат на ищеца.

В показанията си св. Н. сочи, че познава ищеца от много години, като двамата са изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, по едно и също време. Твърди, че през есента на 2019 г., на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление свързано с наркотици, вследствие на което било образувано дело, а ищецът бил заключен в изолатор – единична килия, в която лишеният от свобода е заключен денонощно с право на 1 час престой на открито, сам на обозначено за целта място. През този период ищецът и свидетелят не са се виждали, но успявали да говорят през прозорец на килията на Б.. Св. Н. заявява, че знаел, че ищецът не бил виновен в извършване на престъплението, за което го обвинявали. Сочи, че същият бил приел много тежко престоя си в изолатора, който продължил около три месеца, като твърди, че дори му били окапали зъбите. След като бил освободен от изолатора, ищецът бил променен – бил потиснат и депресиран, гледал с празен поглед. Свидетелят твърди, че го бил посъветвал да потърси помощ от психолог, тъй като ищецът повтарял, че животът му бил свършил. Обяснява тази промяна с несправедливото обвинение, тъй като при евентуална осъдителна присъда, наказанието щяло да бъде тежко.

В показанията си св. Б. заявява, че през 2019 г. брат му е бил несправедливо обвинен в извършване на престъпление, свързано с наркотици.

Твърди, че бил разбрал за това в телефонен разговор с ищеца, като последният му бил заявил, че искал да сложи край на живота си. Според свидетеля, някой искал да набеди брат му, като му бил подхвърлил наркотици. Потвърждава, че ищецът имал 27 присъди, като отрича преди 3 някоя от тях той да е имал желание да се самоубива. Обяснява това обстоятелство, че другите присъди са били за престъпления, които брат му в действителност бил извършил.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, следното:

Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вр. чл.4 ЗОДОВ, вр. § 1 от ЗР ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на Държавата по реда на чл.2, ал.1 ЗОДОВ е безвиновна, доколкото, на осн. чл.4 ЗОДОВ, на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В процесния случай, за да докаже качеството си на кредитор на вземане по специалния деликт по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ищецът следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за търсеното обезщетение, за извършено престъпление и претърпените неимуществени вреди, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които се намират в пряка причинна връзка с това обвинение.

В настоящия случай ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди причинени от водено срещу него незаконно наказателно производство.

Прокурорът, като dominus litis на досъдебната фаза на наказателното производство, в рамките на дадените му от НПК правомощия, единствен може да образува досъдебно производство, да повдигне и да поддържа обвинение срещу конкретно лице. Осъществяването на тези функции от прокурорите обосновава качеството на надлежен ответник, на ПРБ, по предявения иск.

По действащия НПК, досъдебно производство се образува при съществуване на предвидени в закона предпоставки - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

Образуване на досъдебно производство може да се извърши, както с постановление на прокурор - чл. 212, ал.1 НПК, така и със съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите, визирани в разпоредбата на чл.212, ал.2 НПК. В процесния случай, досъдебното производство е счетено за образувано на 31.10.2019 г., със съставяне на протокола за първото действие по разследването. В хода на воденото досъдебно производство, на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъплението от общ характер, за което е водено разследването, като по обвинението срещу ищеца, повдигнато и поддържано от

Окръжна прокуратура – Варна, пред ВОС е образувано съдебно дело, по което е постановена оправдателна присъда, влязла в сила след нейното потвърждаване с решение Апелативен съд - Варна. При горните доводи, съдът намира за установена първата предоставка на фактическия състав, на 4 специалния деликт по ЗОДОВ - незаконно обвинение срещу ищеца за извършване на престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК.