Акт от 13.07.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 123 гр.

Велико Търново, 13.07.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА

КОСТОВА ЕВТИМ

БАНЕВ при секретаря С.Ф. и на прокурора от

Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10178/

2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от ***М.Б., като пълномощник на Министерството на културата и на министъра на културата, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Ал Стамболийски“ № 17, срещу Решение № 299 от 11.07.2022 г. по АНД № 20214110200584 от 2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 45-00-397/ 30.03.2021 г. на министъра на културата, с което на Регионален исторически музей – Велико Търново, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление г. Велико Търново, ул. „Никола Пиколо“ № 6, за извършено нарушение на чл. 83, ал. 1, т.

1, б. „б“ и т. 2, б. „а“, вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследства /ЗКН/, и на основание чл. 200, ал. 1, предл. първо от ЗКН, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 18 000,00 лева.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му при неправилно приложение на закона. Счита за неправилни изводите на ВТРС, че АУАН № 14/ 05.10.2020 г. на гл. инспектор в Регионален инспекторат - Югозападен район за планиране с център - гр. София при ГД ИОКН в Министерство на културата, с който започнало производството по издаване на отмененото НП, е съставен от лице без материална компетентност. Намира и че неправилно районният съд е счел за нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН при издаването на АУАН и НП. Акцентира върху обстоятелството, че въззивната инстанция не е обсъдила материалната законосъобразност на наказателното постановление и наличието на нарушението, за което е наложена санкцията. Подробни доводи в подкрепа на цитираните оплаквания са изложени в касационната жалба и в писмена защита, в съдебно заседание същите се поддържат от ***Д. А..

Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба Регионален исторически музей – Велико Търново, чрез пълномощника си *** И. Б. от ВТАК, оспорва жалбата като неоснователна. В писмен отговор и в хода на устните състезания развива подробни доводи за процесуална и материалноправна законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В последното открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Счита, че с оглед приетото в Тълкувателно постановление № 3/ 28.04.2023 г. по тълк. д. № 5/2022 г. на общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС, районният съд е разгледал делото при участието на ненадлежна страна, поради което решението му следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТРС.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.

Както се посочи, с решението си районният съд е отменил Наказателно постановление № 45-00-397/ 30.03.2021 г. на министъра на културата, с което на ответника по касационната жалба, за извършено нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“ и т. 2, б. „а“, вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, и на основание чл. 200, ал. 1, предл. първо от ЗКН, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 18 000,00 лв., и е осъдил Министерство на културата на Република България да заплати на Регионален исторически музей - Велико Търново, разноски в размер на 1 070,00 лева. След извършване на проверка законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови правен резултат, решаващият състав на ВТРС е приел, че АУАН въз основа на който е издадено наказателното постановление, е съставен от лице което към него момент не е имало такива правомощия на територията на Област Велико Търново, т.е. при липса на материална компетентност, с което изначално е опорочено административнонаказателното производство. Отделно съдът е установил допуснати нарушения на изискванията за форма на АУАН и НП, установени с чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като в акта и постановлението са посочени за нарушени няколко правни норми, някои от които с множество различни хипотези. Направен е извод, че по този начин е нарушено и правото на защита на санкционираното лице. С тези мотиви РС – Велико Търново е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Касационната жалба, подадена от Министерството на културата и на министъра на културата е основателна, макар и не по наведените в нея съображения. Решението на Районен съд – Велико Търново е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на процесуалните права на АНО – ответник в прозводството пред въззивната инстанция.

Съгласно приложимата към момента на постановяване и обявяване на обжалваното решение, разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ гласи „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.

Поради наличието на противоречива съдебна практика, отговор на въпросите коя е надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от ЗАНН и приложима ли е разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК в производствата по чл. 63в от ЗАНН, е даден с Тълкувателно постановление № 3/ 28.04.2023 г. по дело Тълкувателно дело № 5/ 2023 г., Общото събрание на съдиите от НК на ВКС и I и II колегия на ВАС. Съгласно тълкувателното постановление, нормата на чл.

61, ал. 1 от ЗАНН следва да се тълкува в смисъла, че надлежната въззиваема страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1-3 от ЗАНН, е само и единствено наказващият орган. Разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК е приложима в производствата по чл. 63в от ЗАНН, като провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт и при установяването на такъв касационният (административният) съд следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В разглеждания случай съдебното производство пред РС – Велико Търново е проведено с участието на Министерството на културата – гр. София, като учреждение, чийто орган е издал наказателното постановление. След коментираните изменения в ЗАНН, надлежен ответник по този вид дела не е съответната организация или учреждение, а самият наказващ орган, в случая министъра на културата. Действително, жалбата на Регионален исторически музей - Велико Търново е била подадена чрез АНО на дата 09.04.2021 г., т.е. преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в настоящата й, цитирана по-горе редакция /в сила от 23.12.2021 година/. Същевременно последното открито заседание по АНД № 20214110200584/ 2021 г. на ВТРС е проведено на 25.02.2022 година. Доколкото в Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, липсват някакви оособени преходни процесуални правила и нормата на чл. 61, ал.

1 от ЗАНН е процесуална, същата е следвало да бъде приложена от въззивния съд с влизането й в сила. Тоест, макар посоченото по-горе министерство поначало да е било правилно конституирано като ответник във въззивното производство, в хода на производството съдът е следвало да заличи този първоначално конституиран ответни и да конституира надлежния такъв - министъра на културата, в качеството му на административно-наказващ орган. Тези действия на съда биха имали своето правно основание и в нормата на чл. 3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Както е отбелязано в мотивите на посоченото по-горе ТП, провеждането на производство срещу ненадлежна страна води до недопустимост на съдебния акт, тъй като не може ненадлежният ответник по жалбата да е обвързан от правните последици на съдебното решение. От друга страна по този начин се нарушава правото на защита на надлежната страна, която не е била конституирана и не е взела участие в производството, а би следвало да е обвързана от съдебния акт.

Доколкото чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт определя тълкувателните постановления като задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, и за всички органи, които издават административни актове, настоящият състав на АСВТ следва да изостави застъпваната досега практика при казуси от вида на настоящия, решението на въззивния съд да бъде отменяно и връщано за ново разглеждане. При съобразяване на ТП № 3/ 28.04.2023 г. по дело ТД № 5/ 2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегия на ВАС, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, обжалваното решение на ВТРС, като недопустим съдебен акт следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При този изход на спора и с оглед обстоятелството, че предстои ново разглеждане на делото, по въпроса за разноските следва да се произнесе районният съд при постановяване на новото си решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.

3, предл. второ от АПК, съдът

Р

Е Ш И :

Обезсилва

Решение № 299 от 11.07.2022 г., постановено по АНД № 20214110200584 от 2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Връща делото на Районен съд - Велико Търново за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.