Решение № 1574 от 18.10.2018, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 18.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1855 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 86,67 лева и чл.92 ЗЗД с цена на иска 347,14 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от О.Б.Ш.против П.П.П., ЕГН********** ***, в която се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ТПК, срещу П.П.П. е образувано ч.гр.д №9067/2017г.по описа на PC Плевен. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 433.81 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Твърди, че в срок е постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК. Твърди, че се установило, че от общата претенция по ч.гр.д №9067/2017г. по описа на PC Плевен за незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължи сума в размер на 86.67лв., като частта до пълния размер на претенцията представлява начислена договорна неустойка в размер на 347.14 лв., поради което за ищеца е налице правен интерес от осъждане на ответника да му заплати и посочената сума за дължима неустойка и лизингови вноски. Поради горното, за разликата до пълния размер на претенцията по заповедното производство с настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение предявява в условията на обективно кумулативно съединяване и осъдителен иск срещу ответника, а именно за сумата в размер на 347.14 лв., представляваща дължима договорна неустойка. Твърди, че по повод договор за мобилни услуги от дата 25.09.2015г., сключен с мобилния оператор *** /понастоящем „Т.Б.“ ЕАД/, П.П.П. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №***и титуляр по предпочетения мобилен номер ***с избрана абонаментна програма Резерв с отстъпка 23.99лв., за срок до 25.09.2017г. Твърди, че въз основа на посочения договор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №***. Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване па услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. “.

Твърди, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 01.02.2016г. до 31.05.2016г ***е издал: - фактура №**********/01.03.2016г, за отчетения период на потребление 01.02.2016- 29.02.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 58.16 лв./петдесет и осем лева и 0.16ст./, платима в срок 16.03.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на всеки от ползвания мобилен номер. - фактура №**********/01.04.2016г. за отчетения период на потребление 01.03.2016- 31.03.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 35.71 лв. и 58.16лв-дължим, незаплатен баланс по предходната фактура №**********/01.03.2016г. като общо дължимата сума по фактурата възлиза на стойност 93.87 лв., платима в срок 16.04.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на всеки от ползвания мобилен номер. Твърди, че след извършена корекция по дълга е останало незаплатено задължение на абоната-ответник в размер на 86.67лв. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 86.67лв., на основание чл. 75. вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ***е прекратил едностранно индивидуалните договори на П.П.П. за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №***на дата 01.06.2016г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 433.81 лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната- ответник остатък в размер на 86.76 лв за задълженията по предходните фактурирани периоди; начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер 347.14лв. Твърди, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза в т.11, стр.2 от индивидуалния договор, за мобилен номер ***. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Излага съображения, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „***“ ЕАД /по настоящем „***“ ЕАД/ П.П.П. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, ***има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 Потребителят е длъжен да заплаща определените от ***цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й"‘.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на ***/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на П.П.П. „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, ***има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“. Твърди, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ***. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

Твърди, че в конкретният случай ответникът П.П.П. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ***и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.

Счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Моли, на основание на чл. 415 във вр. с чл.

422 от ГГТК, да бъде признато за установено по отношение на ответника П.П.П., с ЕГН: ********** че дължи на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 86.67лв за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли, ответника П.П.П., с ЕГН: ********** да бъде осъден да заплати на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *** сума в размер на 347.14лв за начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №***. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че искът с правно основание чл.422 от ГПК е установителен и за да бъде допустим съдът трябва да установи дали ищецът има правен интерес от предявяването му, защото това е абсолютна процесуална предпоставка и ако такъв интерес не е налице, искът е недопустим. Правен интерес е налице, когато се оспорва претендираното от ищеца право, но тъй като искът по чл.422 от ГПК е специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални положителни предпоставки за допустимост, за които съдът следи служебно чрез проверка за: а/обстоятелствата по провеждане на заповедното производство б/идентичност на предмета по заповедта за изпълнение и този по предявената искова молба., в/спазен ли е едномесечния срок за предявяване на иска по чл.422 от ГПК., който тече от датата на която ищецът е уведомен ,че може да предяви иска си. Едновременно с установителния иск по чл.422 от ГПК за признаване, че ответникът дължи на ищеца сумата 86.67 лв.,представляваща ползвани и незаплатени мобилни услуги, с исковата молба е предявен при условията на обективно кумулативно съединяване и иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.92 от ЗЗД с цена 347.14 лв.,описани като неустойка по договора.

Излага съображения, че българското гражданско право допуска в едно висящо производство да бъдат предявени насрещни искове по чл.211 от ГПК, инциденти искове по чл.212 от ГПК. Няма пречка да бъде предявен в производство по установителен иск и иск за осъждане на ответника да плати на ищеца суми, каквито той счита, че му се дължат. Такъв иск ще се счита предявен от датата на исковата молба, а не от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/и за него се дължи внасяне на държавна такса по тарифа № 1. Счита, че в настоящия случай този иск би бил допустим , ако за това вземане не беше направено заявление с искането за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като по ч.гр.д.№ 9067/2017 год. е издадена в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение, включваща и търсената неустойка, то счита, че сега е недопустимо същата да се търси, чрез осъдително решение. Излага съображения, че заповедното производство като факултативно такова чрез издаването на заповед за изпълнение предоставя на заявителя изпълнително основание, което след преодоляване на проверката чрез установителния иск по чл.422 от ГПК му дава възможност да получи изпълнителен лист и така да реализира правата си в изпълнителното производство. Ето защо осъдителният иск с цена 347.14 лв. като недопустим моли да бъде оставен без разглеждане, а производството по него да бъде прекратено. Счита исковете за недоказани и за неоснователни. Представени са данни за ценовата листа и за сроковете, в които се дължи плащане от потребителите, но тези разпоредби не са съотнесени към конкретните искания на ищеца.Това особено важи за осъдителния иск. Не е посочен периода, за който се търси обезщетение, нито по каква методика е изчислен размера му. Твърди, че това е пречка ответникът да може да се защити.