Решение № 123 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1441/2025
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Иваничка Димитрова Славкова, Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 210 ал. 1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 211 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 89 · Наказателен кодекс
- чл. 93 т. 8 · Наказателен кодекс
- чл. 107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. Варна, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иваничка Д. Славкова
Членове:
Светла В. Даскалова
Р. П. П. при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева в присъствието на прокурора К. Ст. П. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601441 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по две самостоятелни жалби на адв. К.Б. от АК Варна и адв. Д.Д. от АК Русе, процесуални представители на подсъдимата С. С. С., срещу присъдата на РС Варна, 1 състав по НОХД № 5104/23г., с която е била призната за виновна в престъпление по чл.211, чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, след допуснато изменение на обвинението / само относно размера на щетата/, в хода на съдебното следствие по реда на чл.287, ал.1 от НПК, в това, че през периода от 27.02.2014г. до 05.04.2014г. включително в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Т.
С. А., че на нея и нейни близки са направени черни магии за смърт, които подсъдимата може да развали, за което било необходимо А. да й предостави различни парични суми и с това й причинила имотна вреда в общ размер на 66403,74 лева (шестдесет и шест хиляди четиристотин и три лева и седемдесет и четири ст.), като причинената вреда е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК я осъдил на лишаване от свобода за срок от две години при общ режим.
Със същата присъда е оправдана по обвинението да е причинила на Т.
С. А. и имотна вреда, изразяваща се в предаване на подсъдимата на 200 гр. злато и златни накити на обща стойност 15653,27 лева (петнадесет хиляди шестстотин петдесет и три лева и двадесет и седем ст.), както и на 4 гр. сребърни накити на обща стойност 42,00 (четиридесет и два) лева. Осъдена е да заплати разноските по делото.
Недоволни от присъдата са процесуалните представители на подсъдимата адв. Б. и Д., като пред въззивният съд правят искане за назначаване на СПЕ на подсъдимата, като изтъкват новонастъпили обстоятелства- постъпването доброволно на лечение на подсъдимата в 1 психиатрично заведение, както и текущи епикризи с диагноза шизоафективно разстройство, депресивен тип, така също и прекратяване на друго водено срещу подсъдимата наказателно производство и настаняването й на лечение по реда на чл. 89 от НК поради констатация, че не е в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
По съществото на делото, защитниците считат, че деянието не е осъществено от подсъдимата, че присъдата се основава само на показанията на пострадалата, които трябва да се поставят под съмнение, че не е налице особено тежък случай, поради неустановяване на размера на щетата по категоричен начин. Оспорва се и видът на изтърпяване на наказанието, като се изтъква настъпила реабилитация, която не е взета предвид. Изтъква се несъставомерност, доколкото подсъдимата сама вярва, че има свръхестествени способности и може да помага на хората. Изтъкват се отново допуснати съществени процесуални нарушения. Пледира алтернативно с искане за отмяна на ефективното изтърпяване. Оспорва се втората по ред експертиза и се счита също, че и трябва да се даде вяра на първата по ред експертиза. Адв.
Д. счита, че ако има щета , то тя е в размер на 1400 лева и тази сума изцяло е била възстановена от подсъдимата.
Подсъдимата в правото си на лична защита заявява, че не иска нищо да каже, в последната си дума заявява, че не е виновна и не е направила нищо.
Прокурорът от въззивната прокуратура счита жалбите за неоснователни, а мотивите са подробни и основаващи се на събраните доказателства. Поддържа също и справедливост на наложеното наказание и на неговото ефективно изтърпяване.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Окръжен съд Варна констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество неоснователна, в двете алтернативни искания по следните съображения:
Фактите, установени от Районния съд и които се приемат от настоящата инстанция, са следните. Към 2014г. подсъдимата С. живеела в Русе. Тя не работела, а за да се снабдява с парични средства публикувала обяви, в които твърдяла, че има гадателски способности, предлагала отстраняване на негативни влияния и други. Пак тогава във вестник „Здраве за всички“ публикувала обява, представяйки се за: „С.- ясновидец, сензитив и космически маг, член на Асоциация „Феномени“-Варна“. Предлагала услуги като перфектно ясновидство, тройна огнена защита против енергийни влияния, восъколеене, отстраняване на негативи по древнотракийски метод и др.
На 27.02.2014г. св.Т.А. от гр. Варна видяла тази обява. По това време тя имала много физически и емоционални проблеми, един от които сериозна алергична реакция, за което била хоспитализирана. Тя се впечатлила от твърденията в обявата и като се притеснявала за здравето си, за което смятала, че не се прилага подходящо лечение, решила че алтернативното е начинът да се справи с това. Тя се обадила на телефона в обявата на маг С. и така се свързала с подсъдимата С.. Съобщила й на колко години е /78/, че семейството й- дъщеря и внучка са в САЩ. Накарала я да й се обади пак на другия ден, но й казала, че може да й помогне, но преди това да й прати 200 лева, по пощата, със запис до поискване.
На следващия ден-28.02.2014г., А. се обадила на подсъдимата, казала й, че е изпратила парите и тогава С. й заявила, че на нея, на дъщеря й и на внучката й е направена черна магия, която трябва да бъде развалена. Уверила я, че има специални способности и може да развали магиите, но за това иска общо 1200 лева - по 400 лева за всяка от трите. Заплашила, че ако магиите не 2 бъдат развалени, тя и, дъщеря й и внучката ще умрат. А. била под впечатлението, че наистина има магии, които ги заплашват и изтеглила на 03.03.2014г. от сметката си в Банка „ДСК“ ЕАД 1300 лева, от които 1200 лева, изпратила на подсъдимата, отново чрез пощенски запис, до поискване до Централна поща в гр.Русе.
Под влиянието на създадената у нея страх, тя започнала да изпитва съмнения в околните и да подозира свои съседи в правенето на магии. Пак сеобадила на подсъдимата, като споделила и за здравословни проблеми на внучката си, които според С. били поради магията. За това разваляне поискала още 2000 лева, които да се изпратят този път като колетна пратка.
На 04.03.2014г. св. А. изпратила 2000 лева в колет, заедно с нейна дреха и снимки на нея и родствениците й. Подсъдимата получавала изпращаните й суми, като продължавала да поддържа предизвикания у свидетелката страх с постоянни твърдения за направени магии и за опасността, в която тя и близките й се намират. Двете говорели по телефона по няколко пъти на ден, като в някои случаи пострадалата се обаждала на С., а в други инициативата била на последната и разговорите били все със същото съдържаниеподсъдимата твърдяла, че развалянето на магиите продължава, като искала нови пари за всяка магия и продължавала да поддържа страха, че близките й ще умрат, ако не ги развали / срещу пари/.
На 05.03.2014г. С. убедила А. пак да й прати колет с 1000 лева и поискала всичките й златни предмети, нужни й да развали магията, направена от злато.
На 06.03.2014г. А. изпратила в плик 1000 лева, подсъдимата настоявала да получи и златните накити и така А. опаковала като колетна пратка златните предмети и няколко сребърни и ги изпатила по пощата на подсъдимата.
На 10.03.2014г. подс.С. заявила на пострадалата, че й е направена магия с вода, в която е изкъпан мъртвец, че е измъчвана от демони, които искат пари и пак, за да развали магията, иска 2500 лева, за да бъдат „кодирани“. А. имала пари от продажба на земеделски земи и затова, на същата датаги изпратила в плик до поискване. Продължила да подозира съседката от апартамента над нейния, се опитва да й навреди, тъй като била виждала капки от някаква течност по прозорците си. Обадиласе на С., уверила я, чуе е изпратила парите но била поискана нова сума - 7000 лева, за да бъде спасена внучката на пострадалата.
На 12.03.2014г. парите били изпратени в плик по пощата, като пощенска пратка, съобразно указанията й. Подсъдимата продължила да й внушава тя и близките й са заплашени от смърт поради магия, като въвеждала различни детайли и започнала да иска все по-големи суми. Твърдяла, че извършва специфични ритуали по развалянето на магиите и искала разни предмети, като- -топка с восък, триъгълници с арабски надписи, шишенца с розова на цвят течност и др. под. Настоявала обаче, да не споделя за парите , които пратила и за какво са те. С. внушавала на А. парите да й се пращат веднага, и ако това не стане, съответната магия няма да се развали.
Внушенията продължили - появили се нови магии, според подсъдимата, които трябвало да се развалят с курбан, който струвал 10 000 лева. А. този път взела банков креди за 10 000 лева, за което уведомила подсъдимата. Парите от кредита отново изпратила в плик на подсъдимата.
После С. поискала за развалянето на магиите нови 1500 лева, които били набавени пак с кредит от 1400 лева, като добавила и свои пари и веднага изпратила още 1500 лева, на 20.03.2014г.като пощенска пратка. Отделно от тези кредити, тя казала на подсъдимата, че ще продаде един от собствените си апартаменти и да замине при дъщеря си в САЩ. На 04.04.2014г. го направила, като един от апартаментите си продала на св.Й. М. Й. за 64 000 лева.
3
Подсъдимата узнала за колко пари ще продаде апартамента и веднага започнала да твърди, че е излязла нова „копанарска“ магия, извършена от девет души, за развалянето на която са нужни много пари. Поискала 41500 лева и затова, в деня на изповядване на сделката А. изпратила на подсъдимата 16300 лева, поставени в плик и изпратени до поискване. На следващия ден, по същия начин й изпратила и сумата от 25 200 лева.
Общо с пощенски записи и колетни пратки, сумата възлязла на 66900 лева. За изпращането на всяка една отделна сума А. си водела бележки, като записвала банковите и пощенски документи сумите и датите на изпращането им. Наскоро след изпращането на последната сума, на 09.04.2014г. А. заминала за САЩ, при дъщеря си и внучката си. Там тя й разказала за случилото се, но след като разговаряла с дъщеря си, осъзнала, че е била държана дълго време в измама. Като последица от това здравето й сериозно се влошило.
Установените от районния съд факти се базират на събраните надлежно доказателства, доказателствени средства и експертни заключения, основно от показанията на пострадалата А. – тезипред съда и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, на М. С. М.- пред съда и прочетените от ДП, Й. М. Й., Т. В. А. пред съда и прочетени от ДП, на Д. Е. Й. пред съда и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК), на Я. Т. Г. пред съда и приобщени от ДП, на Екатерина К. Б.-Д., на заключенията на назначените съдебно-психиатрични експертизи, съдебно-оценителни експертизи, писмени доказателства по делото.
За преценка на основателността или не на въззивната жалба, въззивната инстанция е задължена да провери изцяло правилността на атакувания акт, с отговор на въпросите: приетите от първоинстанционния съд фактически положения съответстват ли на доказателствата по делото, събрани и проверени по предвидения в закона ред; изпълнено ли е задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните обстоятелства; спазени ли са изискванията на процесуалния закон. Съдът е обсъдил последователно всички събрани доказателства поотделно, като ги обсъдил детайлно и е стигнал до извода, че всяко едно от тях не е в противоречие едно с друго, а съвкупно водят до еднозначен извод. Основните възражения на защитата са, че в основата на осъдителната присъда са показанията на св. А. и дали тя е може да дава достоверни показания и да участва пълноценно в процеса, поради възраст и здравословно състояние. Съдът е направил преценка на представените експертни заключения за годността на свидетелката и след подробния им анализ е дал обоснован отговор защо приема годността на А. да свидетелства. Наред с това, зъобразно изискванията на процесуалния закон и на нормата на чл. 107 ал.5 от НПК ги е подложил на внимателна оценка и съвкупно с други доказателства- като тези на св. Т. А. и Й. Й.. Първоначално изготвената експертиза от в.л. д-р Р. Б. и в.л. Р. Г.а от ДП /КСППЕ от 28.06.2018г., т.4/(т.4, л.97) приема наличие на психично разстройство в тесния смисъл на думата-органично налудно