Решение № 119 от 11.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Ловеч, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Частно гражданско дело № 20254310101554 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79 от ЗЗД Съдът е сезиран с искова молба от „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“АД, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Освобождение“№7, представлявано от Радина Минкова Банкова, съд.адрес: гр. София, ул.“Клокотница“№ 2А, Бизнес център, ет.1, офис 4 / чрез адв.

А. Т. от САК/ против „БОРЯНА“АД, седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ул.“Струга“№1, представлявано от Християна Мирославова Макавеева.

Ищцът излага в ИМ, че с ответното дружество имат установени трайни търговски взаимоотношения – по поръчки на „Боряна“АД, „Крис Фешън Индъстрийс“АД изработва и му доставя изделия, като транспортните разходи за доставка на изработеното, са за ответника. Посочва, че за доставените изделия „Крис Фешън Индъстрийс“АД издава данъчни фактури. Твърди се, че по последната издадена от „Крис Фешън Индъстрийс“АД фактура №*** от *** г. на стойност 14449.97 лв. с ДДС /за модел 7182 жилетка/, след многократни покани и напомняния от страна на ищеца, ответникът извършил, макар и със забава частични плащания, както следва: на *** г.заплатил сумата от 7000.00 лв. и на 11.09.2025 г. сумата от 5635.21 лв. Сочи, че остатъка по тази фактура в размер на 1814.76 лв., не е заплатен към момента на подаване на ИМ.

В петитумната част на ИМ е отправено искане, да бъдат призовани с ответника на съд и след като се убеди в основателността и доказаността на претенцията им, съдът да постанови решение, с което да осъди „Боряна“АД да заплати на „Крис Фешън Индъстрийс“АД сумата от 1814.76 лв., в евро – 927.97 евро, представляваща остатък по фактура № *** от *** г.за изработени и доставени изделия, ведно със законната лихва, 1 считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал молба вх.№ *** г., имаща характер на отговор на ИМ. Заявява, че по процесната фактура действително има частично плащане така, както е посочено в молбата. Остатъкът обаче отказали да платят поради представянето на некачествена крайна продукция и съответно невъзможност такава продукция да бъде изпратена и фактурирана на клиента. В допълнение излага, че по време на работата им с „Крис Фешън Индъстрийс“АД многократно им била давана недостоверна информация за планиране и организация на производство, което се изразило в няколкоседмично закъснение и производство на само част от оригиналната поръчка. Това от своя страна, заедно с наличието на некачествена продукция, довело до обтягане на отношенията между „Боряна“АД е един от най-важните й клиенти, върху които дружеството работи усилено вече над 10 години. Наведени са твърдения, че от страна на „Боряна“АД многократно са предприемани действия относно констатиране на тези недостатъци, за което има съставени протоколи, вкл. и такъв от проведен одит от външен консултант „СЖС България“ЕООД.

Непрекъснато са имали кореспонденция с ищеца относно тази продукция, както и няколко организирани посещения на място в „Крис Фешън Индъстрийс“АД от Директора на производството на „Боряна“АД и Главен технолог „Конфекция“. С депозираната молба е представено платежно нареждане за изплащане на исковата сума, тъй като за нанесените вреди от некачествената продукция ще потърсят правата си в друго исково производство.

Моли съдът да приеме, че „Боряна“АД – гр. Червен бряг не е станала причина за завеждане на делото, тъй като отказът от плащане на исковата сума е обусловен от некачествено доставена продукция, за което ищецът е уведомен своевременно, поради което не следва да му се присъждат претендираните разноски.

Ищецът „Крис Фешън Индъстрийс“АД – гр. Ловеч, не изпраща представител в о.с.з.

Преди заседанието е постъпила молба – становище от упълномощения адв. А. Т., с която оспорва посочените в отговора и бележките твърдения за некачествено изпълнение на част от доставената стока по процесната фактура. Макар и ирелевантни към предмета на делото, оспорва тези твърдения неверни и счита, че същите не се установяват от приложената с молбата, имаща характер на писмен отговор на ИМ, електронна кореспонденция. Оспорва като неоснователно също и искането на ответника с основание чл.78, ал.2 от ГПК.

Отбелязва, че ответникът е извършил плащане на претендираната сума след получаване на ИМ, което е равносилно на признание на ответника – длъжник, че задължението е изискуемо и безспорно. Счита, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, като признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорност за разноски, доколкото липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 от ГПК.

Ответникът „ Боряна“АД – гр. Червен бряг, редовно призован, не изпраща представител в с.з. Представени са писмени бележки, в които изразява становище, че поддържа изцяло представения писмен отговор по делото Счита, че предявяването на иска преди изясняване на спора между страните относно некачествената стока, представлява 2 нарушаване на принципа на добросъвестност, регламентиран в чл.3 от ГПК. Счита, че процесуалното право в настоящия случай е упражнено недобросъвестно и съобразно добрите нрави, тъй като в дружеството не е получавана покана за доброволно изпълнение и нищо не налага с предявяването на иска да се поиска и обезпечението му с налагане запор върху банковата сметка на дружеството. На основание чл.78, ал.2 от ГПК моли съдът да възложи разноските върху ищеца, като отхвърли искането за присъждане на направените разноски така, както е направено. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че между страните има установени трайно търговски взаимоотношения и по възложени поръчки от ответника „Борана“АД, ищецът „Крис Фешън Индъстрийс“АД изработва и му доставя изделия, като за доставените изделия „Крис Фешън Индъстрийс“АД издава данъчни фактури.

Страните не спорят, че по издадената от „Крис Фешън Индъстрийс“АД фактура № *** от *** г. на стойност 14449 лв. с ДДС за артикул 7182 Жилетка, към датата на подаване на ИМ са извършени частични плащания, както следва: на *** г. е заплатена сумата от 7000.00 лв. и на 11.09.2025 г. – сумата от 5635.21 лв.

Не е спорно също, че до предявяването на иска остатъкът по посочената фактура в размер на 1814.76 лв/927.87 евро не е заплатен, макар с имейл от 29.09.2025 г. ищецът да е направил покана за незабавно плащане на сумата или ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред.

Тъй като плащане на сумата не е извършено, за ищеца „Крис Фешън Индъстрийс“АД се е породил правен интерес да предяви настоящия осъдителен иск.

По искане на ищеца „Крис Фешън Индъстрийс“АД, с Определение № *** г, съдът е допуснал на основание чл.397, ал.1, т.2, вр. с чл.389 от ГПК, обезпечение на предявения иск против „Боряна“АД с цена: 1814.76 лв, като на основание чл.397, ал.1, т.2 от ГПК е наложил обезпечителна мярка – запор до размер на исковата сума върху банковата сметка, открита на „Боряна“АД в „Юробанк България“АД.

Въз основа на определението е издадена Обезпечителна заповед № *** г.

Установява се, че след образуване на делото и налагане на обезпечителната мярка ответникът“Боряна“АД е заплатил по банков път неизплатения остатък по процесната фактура № *** от *** г. По делото е представено Платежно нареждане от 29.10.2025 г. за сумата от 1814.76 лв., с наредител „Боряна“АД и основание за плащане „ф-ра *** от *** г. – остатък“.

С оглед извършеното плащане ищецът е подал молба с вх.№ 12723/04.11.2025 г., по повод на която съдът е отменил допуснатото с Определение № *** г. по делото обезпечение и е обезсилил Обезпечителна заповед № *** г. по ч.гр.д.№ 1554/2025 г. по описа на Ловешки 3

РС.

Съдът споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че извършеното плащане от страна на ответника „Боряна“АД на дължимата сума – остатък по фактура № ***/*** г. е равносилно на признание от страна на ответника, че задължението е изискуемо и безспорно.

Въведените от ответника с отговора твърдения за предоставяне на некачествена продукция не следва да бъдат обсъждани в рамките на настоящия процес. Самият ответник изрично е заявил в депозирана молба Вх.№ *** г., че за нанесените вреди от некачествената продукция ще потърси правата си в друго исково производство.

При тази данни и с оглед извършеното след завеждане на делото плащане исковата претенция на „Крис Фешън Индъстрийс“АД против „Боряна“АД за сумата от 184.76 лева/ 927.87 евро, представляваща остатък по фактура № *** от *** г. подлежи на отхвърляне, като погасена чрез плащане.

По разноските:

При този изход на процеса, доколкото ответникът е погасил задължението по главницата след подаване на исковата молба и е дал повод за завеждане на настоящото дело, по аргумент за противното от чл.78, ал.2 от ГПК същият дължи да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 594.60 лв./252.88 евро, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, който включва: 72.60 лв./37.11.евро - платена държавна такса завеждане на иск, 480.00 лв. /245.42 евро – адвокатски хонорар и 42.00 лв./21.47 евро – държавна такса за образуване на изп.дело по издадената от съда обезпечителна заповед.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК предполага наличието в кумулативност на две предпоставки – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В конкретния случай е налице единствено признание на иска, намерило обективна изява в извършеното плащане на дължимия остатък по фактурата, но с оглед данните по делото, не може да се приеме наличието и на втората предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Поради това разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не намира приложение в настоящия казус.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“АД, ЕИК 201549160, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Освобождение“№7, представлявано от Радина Минкова Банкова, съд.адрес: гр. София, ул.“Клокотница“№ 2А, Бизнес център, ет.1, офис 4 /чрез адв. А. Т. от САК/ против „БОРЯНА“АД, ЕИК 114006352, седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, ул.“Струга“№1, представлявано от Християна Мирославова Макавеева, иск с основание чл.327 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 1814.76 лева/ 927.87 евро (деветстотин двадесет и седем евро и 87 е.ц.), представляваща 4 остатък по фактура № *** от *** г. за изработени и доставени изделия, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска/16.10.2025 г. до окончателното й изплащане, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА „БОРЯНА“АД, ЕИК 114006352, седалище и адрес на управление: гр.

Червен бряг, ул.“Струга“№1, представлявано от Християна Мирославова Макавеева ДА ЗАПЛАТИ на „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“АД, ЕИК 201549160, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул.“Освобождение“№7, представлявано от Радина Минкова Банкова, съд.адрес: гр. София, ул.“Клокотница“№ 2А, Бизнес център, ет.1, офис 4 /чрез адв. А. Т. от САК/ сторените по делото разноски в общ размер на 594.60 лв./252.88 евро – двеста петдесет и две евро и 88 е.ц.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

5