Определение № 3768 от 04.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3768 гр. В., 04.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501966 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на М. ц. „М. В.“ ООД чрез адвокат Н. Н. срещу решение № 2511 от 07.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 16975 по описа за 2021 г. на Районен съд – В., осемнадесети състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на О. И. Г., извършено със заповед от 06.10.2021 г., издадена от управителя на М. ц. „М. В.“ ООД, на основание член 344, алинея 1, точка 1 от КТ; възстановена е О. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“ в МЦ „М. В.“ ООД на основание член 344, алинея 1, точка 2 от КТ; осъдено е въззивното дружество да заплати на О. И. Г. сумата от 6 063,06 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от 06.10.2021 г. до 12.10.2021 г. и за периода от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 1 от КТ; осъдено е въъззивното дружество да заплати на О. И. Г. сумата от 469,26 лева, представляваща разликата в получаваното от ищцата трудово възнаграждение за периода от 13.10.2021 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 344, алинея 1, точка 3 във връзка с член 225, алинея 2 от КТ; отхвърлен е предявения от МЦ „М. В.“ ООД срещу О. И. Г. насрещен иск с правно основание член 221, алинея 2 от КТ за сумата от 1 273,86 лева, представляваща дължимо обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда /04.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението; осъдено е въззивното дружество да заплати на О. И. Г. сумата от 1 400 лева, представляваща извършени в производството пред първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебна власт, по сметка на Районен съд – В. сумата от 652,52 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски за производството, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал грешка, несъобразявайки, че по длъжностна характеристика ищцата е следвало да осъществява профилактична 1 дейност на служителите на различни предприятия, сключили договор с лечебното заведение.

В случая е следвало само да снеме неврологичен статус на пациента, което се изучава в м.я у. по специалност «нервни болести», а последващата преценка е щяла да бъде направена от специалист. Отказът на д-р Г. да изпълни служебните си задължения представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина. Иска се да бъде отменено решението в частите, неблагоприятни за въззивника, като се уважи предявеният насрещен иск.

Във въззивната жалба е направено искане, ако съдът намери за необходимо, да се изслуша вещо лице по въпроса дали ищцата, след като е изучавала в рамките на учебния план по специалност «медицина» дисциплината «нервни болести», би могла да извършва стандартно снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия.

Въззиваемата страна в отговора си на въззивната жалба е оспорила същата. Сочи, че въпреки изрично възложената му доказателствена тежест да установи, че ищцата разполага с нужната квалификация за извършване на описаните м. дейности, работодателят не е доказал това обстоятелство по пътя на пълното и главно доказване. Намира, че районният съд правилно е ценил събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Иска се потвърждаване на атакуваното решение.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че не е налице основание за допускане на исканото доказателство, защото съгласно разпоредбата на член 266, алинея 1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. След като изрично му е било указано от първоинстанционния съд, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че ищцата разполага с нужната квалификация да извършва възложените й м. дейности, работодателят е следвало да ангажира всички възможни доказателства в тази насока. Той е представил учебната програма по специалност „нервни болести“ на М. факултет на Т. у. – С. З., но не е поискал събирането на други доказателства.

Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за назначаване на съдебна експертиза със задача на вещото лице дали ищцата, след като е изучавала в рамките на учебния план по специалност «медицина» дисциплината «нервни болести», би могла да извършва стандартно снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2023 година от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3