Определение № 214 от 27.04.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Смолян, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500175 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 1044/16.03.2026г /регистратура РС – Девин/ от Н. Д. Д. ЕГН ********** против определение № 97 от 11.03.2026г на РС – Девин, постановено по гр. д. № 159/2026г, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от ДТ и разноски по делото.

Постъпила е и частна жалба Вх. № 1482/09.04.2026г /регистратура РС – Девин/ от Н. Д. Д. ЕГН ********** против определение № 122 от 03.04.2026г на РС – Девин, постановено по гр. д. № 159/2026г, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ.

В частните жалби се излагат доводи за неправилност на определенията, които се иска да бъдат отменени по изложени съображения.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

И двете частни жалби са подадени от легитимирано лице, в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са и основателни.

Районният съд е сезиран с два иска, предявени от Н. Д. Д. против А. Ф.

АД: установителен по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за признаване на договор за потребителски кредит за сумата от 400 лв, равняваща се на 204,52 евро, за нищожен и осъдителен – за връщане като недължимо платена по нищожния договор на сума в размер на 408.41 евро, по отношение на която исковата молба е нередовна – не е ясно как е формирана, като същевременно петитумът е логически несвързан, в каквато връзка на ищеца следва да бъдат дадени указания, при изпълнението на които ще се дължат две ДТ по 25.56 евро.

Едновременно с това ищецът е подал молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото, както и молба по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ, като в тази връзка е представил декларация за материално и гражданско състояние и други документи, оставени без 1 уважение с обжалваните две определения.

При съвкупна преценка на представените по делото доказателства се установява, че ищецът е безработен и получава месечен доход в размер на 193.36 евро от социални помощи; не упражнява дейност като едноличен търговец, не притежава дялове и акции в търговски дружества; не е в граждански брак; не осигурява издръжка на семейство; не притежава самостоятелно недвижими имоти и МПС; съсобственик е на къща, в която живее и на два земеделски имота, незастроени. Опусната му е целева помощ за отопление с твърдо гориво в размер на 606.7 лв за отоплителен сезон 2025/2026г. С протокол на ЛКК от 26.11.2026г му е поставена диагноза с водещо заболяване „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ с мнение за освобождаването му от полагане на общественополезен физически труд за срок от 6 месеца.

Според чл. 83, ал. 2 ГПК от такси и разноски се освобождават лицата, за които се установява, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За преценка на това съдът отчита доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното му положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства.

Освобождаването от заплащането на държавна такса и разноски по делото е социална привилегия, която предполага установена неспособност на страната да ги заплати по финансови, здравословни и ред други причини. Т.е. необходимо е комплексното имуществено, здравословно, семейно и социално положение на молителя да води до извод за обективно и трайно състояние на липса на средства за покриване на държавната такса и разноските по делото, при което отказът да се освободи от тях би бил равносилен на отказ от правосъдие.

В случая ищецът е в трудоспособна възраст, не плаща наем за жилищни нужди, няма алиментни задължения към деца и съпруг. Едновременно с това обаче страда от заболяване, препятстващо го за определен времеви период от възможност за полагане на физически труд, от който да може да реализира доходи извън социалните помощи в размер на 193.36 евро, които към настоящия момент са единственият му финансов източник. Действително, за преценка на имущественото състояние на страната се вземат предвид и доходите, които могат да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество, както и правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права, като обемът на притежаваното имущество има самостоятелно значение, доколкото то може да бъде осребрено или да бъде ползвано като обезпечение за получаването на кредит. Това е възможно обаче само ако имотите – с оглед на местоположението и състоянието им, са годни за реализиране на граждански плодове /наем, аренда или друго възнаграждение за ползване/, докато в случая декларираните къща и земеделски земи са съсобствени, притежаваният от ищеца дял от къща задоволява жилищните му нужди, като същевременно няма твърдения и данни за наличието на възможност и интерес незастроените имоти в притежавания им обем да бъдат обект на възмездни договори. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не може да откаже освобождаване от такси и разноски с предположения за бъдещи доходи. Още повече че, макар ищецът да е в трудоспособна възраст, е налице констатирано от здравните органи медицинско заболяване, което препятства полагането на физически труд за срок до края на м. май 2026г, а видно от справка за предходни трудови договори преобладаващо такава е била полаганата от него трудова дейност.

Налага се изводът, че ищецът няма достатъчно средства да заплати дължимия размер държавна такса и разноските по делото, без това да съставлява за него особено финансово затруднение, засягащо дори 2 покриването на базовите му нужди и потребности. Поради това и за да се обезпечи достъп до съдебна защита, молбата следва да бъде уважена, а определението, с което е отхвърлена - отменено.

Налице са и предпоставките за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, идентични на тези по чл. 83 ГПК. Според чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, а според ал. 3 по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид: доходите на лицето или семейството; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

В случая от представените писмени доказателства се установява, че ищецът не разполага с достатъчно средства за заплащане възнаграждение на адвокат. В същото време желае да бъде представляван от адвокат и интересите на правосъдието изискват това, за да може исковата му претенция да бъде приведена в изправност и надлежно доказана посредством процесуалните способи за това. Отделно – на настоящия етап от производството, не се установява хипотеза на чл. 24 ЗПП за отказ от предоставяне на правна помощ, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията на молителя е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Напротив, от изложените фактически твърдения и формирания въз основа на тях петитум, макар и непрецизни предвид липсата на юридически знания у лицето, може да се направи с достатъчна степен на вероятност извод за допустимост и обоснованост на претенцията, основателността на която ще бъде предмет на преценка в хода на процеса съобразно защитната позиция на ответника и доказателствените усилия на страните.

За пълнота следва да се посочи също, че съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПП правната помощ по чл. 21, т. 1 и 3 е безплатна и се предоставя на лица, които отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда на чл.

9 и 10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, както и на лица, които отговарят на условията за подпомагане с целева помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон. В случая лицето отговаря и на двете цитирани условия, поради което правна помощ по чл. 21, т. 1 и 3 не може да му бъде отказана. Макар т. 2, касаеща процесуалното представителство, да не е посочена изрично, все пак наличието на тези обстоятелства, съвкупно с критериите по чл. 23, ал. 3 ЗПП, обосноват категоричен извод за финансово затруднение на лицето да заплати адвокатски хонорар.

Поради това молбата му следва да бъде уважена, а определението, с което е отхвърлена – отменено, като на ищеца се предостави правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, а на основание чл.

25, ал. 5 ГПК препис от настоящото определение се изпрати на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ.

Ето защо съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 97 от 11.03.2026г на РС – Девин, постановено по гр. д. № 159/2026г.

ОСВОБОЖДАВА Н. Д. Д. ЕГН ********** от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

О Т М Е Н Я определение № 122 от 03.04.2026г на РС – Девин, постановено по гр. д. № 159/2026г.

ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ – под формата на процесуално представителство по гр. д. № 159/2026г по описа на РС – Девин , на Н. Д. Д.

ЕГН ********** – ищец по делото.

На основание чл. 25, ал. 5 ГПК препис от настоящото определение да се изпрати на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4