Решение № 520 от 16.06.2022, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 520/16.6.2022г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА при секретар Димитрина Георгиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по адм. дело № 242 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Образувано е по жалба на Областния управител на област Пазарджик, срещу Решение № 737/27.01.2022 г. на Общински съвет – Септември и потвърденото с него Решение № 729/30.12.2021 г. на Общински съвет – Септември. С последното се дава съгласие за учредяване право на строеж за изграждане на обект на техническата инфраструктура – соларен парк, върху следния имот – общинска собственост: ПИ ***, площ 543 474 кв. м., трайно предназначение на територията „земеделска“, собственост Община Септември. Дадено е съгласие и за започване на процедура по промяна на предназначението на посочения по-горе имот за изграждане на соларен парк.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби – основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Посочено е, че повторно приетото решение е издадено при липса на мотиви, като изложените не обосновават наличието на законовите предпоставки за промяна предназначението на имот за изграждане и експлоатация на соларен парк, предвидени в действащото законодателство, касаещо учредяване право на строеж за изграждане на соларен парк.

Изложени са подробни доводи, че учредяването на право на строеж върху имоти – общинска собственост за изграждане на съоръжения за производство на електрическа енергия трябва да става съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Твърди се, че процесният имот попада в НАТУРА 2000 „Защитени зони по местообитанията“ с наименование „Голак“ с код BG0000304, по Заповед № РД-1016/17.12.2020 г., на Министъра на МОСВ, публикувана в ДВ бр. 16/23.02.2021 г. и поради това промяната на предназначението е невъзможна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт М.А., която поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на решението на общинския съвет. Посочва, че в обжалвания акт не се съдържат правни и фактически основания за приемането му, като изложените мотиви са несъстоятелни и не кореспондират с предмета на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна.

Ответникът – Общински съвет – Септември, чрез процесуален представител адвокат П.И., излага становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Посочва, че оспореното решение на Общински съвет – Септември не представлява административен акт – индивидуален, общ или подзаконов, тъй като с него не се създават права или задължения, или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси. Твърди, че спрямо кмета на общината се делегират „права“, а не „задължения“ по процедурата по промяна на предназначението за изграждане на соларен парк и е в неговата оперативна самостоятелност дали ще го изпълни, или не. Претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Административен съд – Пазарджик, III-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Във връзка с инвестиционно намерение от

Община Септември е прието Решение № 729, взето с Протокол № 36/30.12.2021 г. на Общински съвет – Септември (л. 74), с което, на посочено правно основание чл.

21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 3, т. 5 от ЗСПЗЗ, § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката, §12, ал. 1, т. 5 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, е дадено съгласие за учредяване право на строеж за изграждане на обект на техническата инфраструктура – соларен парк с мощност 52 MW, с площ на панелите 543 474 кв. м. в Поземлен имот ***, площ 543 474 кв. м., трайно предназначение на територията „земеделска“, с НТП „пасище“, собственост на Община Септември.

При поименно гласуване за приемане на решението

„за“ са гласували 19 от присъствалите 19 общински съветници, при общ брой на общинските съветници – 21. В инвестиционното намерение на Общината за даване на съгласие за право на строеж и за промяна на предназначението на имот за изграждане на обект на техническа инфраструктура – соларен парк, подготовка на ПУП, е посочено, че искането е поради заявен отказ от инвеститора „Риъл енерджи“ ЕООД с оглед постъпилото инвестиционно намерение за проектиране, изграждане и експлоатация на соларен парк с мощност 52 MW, с площ на панелите 543 474 кв. м. в Поземлен имот ***, площ 543 474 кв. м., находящ м гр. Ветрен, община Септември. Посочено е, че Община Септември има инвестиционно намерение за проектиране, изграждане и експлоатация на соларния парк, като имотът, обект на инвестиционното намерение, е общинска собственост, находящ се в землището на гр. Ветрен, община Септември и по вид територия представлява земеделска земя.

Сочи се, че това инвестиционно намерение кореспондира с целите, заложени на Европейския съюз за намаляване на парниковите газове с 40% и нарастване делът на ВЕИ с 27 %. Приложен е брой 16 от 23.02.2021 г. на Държавен вестник (л.

79), в т. 8.4. на който е посочено, че в границите на защитена зона BG0000304 „Голак“ единствено се забранява промяна на начина на трайно ползване, залесяване и превръщане в трайни насаждения на ливади, пасища и мери при ползването на земеделските земи като такива, но не и „промяната на предназначението“ на имотите. Приложена е и скица на поземления имот (л. 83).

Със Заповед № ПО-8/13.01.2022 г. и на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗА, заместник-областният управител на област Пазарджик е върнал за ново обсъждане Решение № 729, взето с Протокол № 36/30.12.2021 г. на Общински съвет – Септември, като незаконосъобразно, изразяващо се в липса на мотиви и противоречие с материалноправни разпоредби.

С Решение № 737, взето с Протокол № 37/27.01.2022 г., Общински съвет – Септември е приел повторно Решение № 729, взето с Протокол № 36/30.12.2021 г., на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 3, т. 5 от ЗСПЗЗ, § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката, §12, ал. 1, т. 5 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители Като мотив за повторното приемане е посочено, че по отношение на промяната в

ОУП на Община Септември, с Решение 663/29.10.2021 г. ОбС гр. Септември е разрешил изработването на проект за изменение на ОУП на територията на землище Ветрен, обхващащо имот *** в землището на гр. Ветрен, като за същия имот се създаде устройствена зона „Пп“ (земеделски територии с допустима промяна на предназначението с параметри за предимно производствена устройствена зона). Посочено е още, че ПИ с КИ *** по КККР на гр. Ветрен попада в „защитена зона по местообитанията“ с наименование „Голак“, забраняваща промяната на „начина на трайно ползване“ на имотите в обхвата й, но в настоящия случай се извършва „промяна на предназначението“. Общинският съвет е счел, че са изложени мотиви и е потвърдил взетото от него решение с гласували „за“ 19, от присъствалите 20 общински съветници и 1 „въздържали се“.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Пазарджик прави следните правни изводи:

Обжалваното решение е изпратено на областния управител на 01.02.2022 г. (л. 46), а жалбата срещу него е подадена чрез органа до съда на 15.02.2022 г., т.е. в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че обжалването е недопустимо, тъй като решението на Общински съвет – Септември не представлява административен акт и че не вменява задължения за кмета на общината, а е в неговата оперативна самостоятелност дали ще го изпълни, или не. Съгласно Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по ТД № 20/2007 г. на ОСС на ВАС, областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, във вр. чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА.

С оглед на това съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение на общинския съвет, с което е потвърдено Решение № 729, взето по Протокол № 36/30.12.2021 г., е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, според който ОбС приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината. В чл. 8, ал. 11 от ЗОбС е предвидено, че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона за концесиите. В случая ОбС е дал съгласие за право на строеж и за промяна на предназначение на имот ***, находящ се в гр. Ветрен, за изграждане на техническа инфраструктура – соларен парк, подготовка на ПУП и е възложил на кмета на Община Септември контрола и организацията по изпълнението на решението. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, кметът на общината организира изпълнението на актовете на общинския съвет и внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно. Казано по друг начин, кметът на общината е обвързан с решението на ОбС и е длъжен да изпълни разпореденото с него. Противно на изложеното от ответника, кметът не действа при оперативна самостоятелност да прецени дали да изпълни вмененото му с решението на ОбС задължение, или не, а е обвързан с него съобразно задължението му, произтичащо от разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА. В тази връзка е неотносима към настоящия спор приложената от процесуалния представител на ответника практика на ВАС и на Административен съд гр. Пловдив, доколкото решението/определенията са постановени при друга фактическа обстановка и различни правни основания.

Обжалваното решение е прието с изискуемите съгласно чл. 45, ал. 10 от ЗМСМА кворум и мнозинство. Броят на общинските съветници е 21, на заседанието са присъствали и гласували 20 общински съветници – „за“ – 19 и 1 „въздържали се“, т.е. актът е приет с мнозинството на повече от половината от общия брой общински съветници.

Решението е прието в нарушение на изискванията за излагане на фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Видно от данните по преписката, с Решение № 729, взето по Протокол № 36/30.12.2021 г., общинският съвет е дал съгласие за право на строеж и за промяна на предназначението на имот ***, находящ се в гр. Ветрен за изграждане на техническа инфраструктура – соларен парк, подготовка на ПУП, във връзка с предложение на кмета на Община Септември, поради заявен отказ от инвеститора „Риъл енерджи“ ЕООД по повод постъпилото инвестиционно намерение за проектиране, изграждане и експлоатация на соларен парк в Поземлен имот ***. Общинският съвет е взел предвид, че Поземлен имот *** по КККР на гр. Ветрен, община Септември, действително попада в „защитена зона по местообитанията“ с наименование „Голак“, забраняваща промяната на „начина на трайно ползване“ на имотите в обхвата й, като е приел, че в случая ще се извършва „промяна на предназначението“, която е друга процедура, регламентирана в ЗУТ.