Определение № 1598 от 31.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1598 гр. София, 30.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Й. Ставрева

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20231100602788 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.249,ал.2,вр.Глава 22 от НПК.

Постъпили са Частна Жалба/ЧЖ/ и Частен Протест/ЧП/ срещу Протоколно Определение на СРС,НО,111 ти състав ,постановено в открито разпоредително заседание/РЗ/ по НОХД№ 13124/2022 г.,с което районният съд е прекратил съдебното производство по делото поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство/ДП/ , които са довели до накърняване на процесуалните права на подсъдимия.

В Частната Жалба-ЧЖ /озаглавена от подателя й просто „Жалба“/ срещу горното протоколно определение на СРС се изразява недоволството на подс.С. Б. от отказа на СРС да прекрати съдебното производство поради допуснати на ДП отстраними съществени проц.нарушения/Заб.Предс. и докладчик – всъщност СРС е постановил тъкмо обратното и вероятно подс. допуска грешка/.Подс. прави уточнението ,че като получи копие от Протокола от това СЗ ,ще допълни Жалбата си.След това систематизира оплакванията си по пет пункта.Първото е това ,че СРС е допуснал искания по делото да правят повереници с неподписани пълномощни.Второто е ,че СРС е допуснал особен представител на психично болно лице да прави искания без да се е допитал със законния представител на това болно лице.На трето място , изразява се недоволство от факта ,че СРС е приел за съвместно разглеждане граждански иск ,след като по делото има доказателства ,че вече има заведени висящи искови производства със същия предмет в ОС,гр.Плевен.На четвърто място, не е било разгледано от СРС възражението на подс. ,че евентуално разглеждане на гр. иск за съвместно разглеждане , ще затрудни разглеждането на делото в неговата същинска ,наказателна част.На пето място, подс. се оплаква ,че СРС не е разгледал тезата му/релевирана като възражение в ОСЗ/ , че така внесения обв. акт се явява „акт на отмъщение“/цитат от Жалбата/ от страна на наблюдаващия прокурор към него , тъй като прокурорът /по мнение на подсъдимия/ изпитвал неудовлетворение в професионален аспект от дейността на подсъдимия като защитник по други производства , по които били постановени оправдателни присъди. По-нататък ,въз основа на горните си оплаквания подсъдимият прави няколко искания :да се прекрати наказателното производство/без посочено правно основание ,без СРС да се е произнасял по такова искане , така че да е нужно въззивен съд да проверява правилността на този съд.акт ибез да е отчетено ,че редът за съд.контрол е съвсем друг, в открито СЗ/.Другото искане е СГС да удължи срока за обжалване на Протокола от СЗ ,в който е обективирано проведеното РЗ.Последното Искане е въззивният съд да вземе мерки за опазване на оригиналите от определени писмени доказателства/4 бр. Разписки/,тъй като имало риск всякакви адвокати/упълномощени,неупълномощени или мнимо упълномощени/ да четят делото и 1 евентуално да „откраднат“/цитат от Жалбата/ тези оригинални документи.

Частният Протест /ЧП/ на СРП разкрива на първо място ,че авторът му правилно е разбрал съдържанието на протестирания съдебен акт, доколкото коректно е посочено ,че СРС е прекратил съдебното производство поради допуснати отстраними съществени проц. нарушения.Прокурорът обаче ,доколкото не е съгласен с този извод на СРС, определя в ЧП атакувания съд.акт като неправилен,необоснован и незаконосъобразен.Сочи още ,че внесения обв.акт съдържал всички необходими и изискуеми от закона реквизити,тъй като подробно била описана в него съставомерната дейност на подсъдимото лице.Ясно били посочени време ,място и начин на извършване на престъплението.Не било вярно твърдението на СРС , че били налице непълноти въввнесения обв.акт.Въз основа на гореизложеното прокурорът иска СГСД да отмени определението на СРС, с което се прекратява съдебното производство и да върне делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

ЧЖ и ЧП са подадени в законоустановения срок от лица , разполагащи с право да обжалват /респ. протестират/ Определението на СРС,поради което първите два сезиращи документа се явяват процесуално допустими.Разгледани по същество обаче те се явяват неоснователни.СРС правилно е прекратил съдебното производство ,като доводите му в тази посока следва да бъдат допълнени частично от въззивната инстанция.

СРП е внесла обвинителен акт срещу подс.С. В. Б. за извършено престъпление по чл.206,ал.3,вр.ал.1 от НК/обсебване в големи размери/. Това деяние се наказва с „Лишаване от свобода“ от 3 до 10 години,както и „Лишаване от права“ по чл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК , а може също така да се наложи наказанието „Конфискация“ на цялото или част от имуществото на виновното лице.

Първоначално е било образувано НОХД№ 11422/2022 г. по описа на СГС,НО,111-ти състав , който с Определение от 13.09.2022 г. прекратил еднолично съдебното производство и изпратил на ВКС делото с искане да се определи друг еднакъв по степен първоинстанционен съд,който да разгледа делото, на основание чл.43,т.1 от НПК.Нормата изисква „много обвиняеми или свидетели“ да живеят в други съдебни райони.

ВКС,1-во н.о. с Определение по НЧД№ 696/2022 г. намерил ,че не са налице основанията за промяна на местното подсъдност , върнал делото на СРС за разглеждане по същество.

Въз основа на първоначално внесения обв.акт било образувано настоящото НОХД № 13124:2022 г. по описа на СРС,НО,111-ти състав , който провел в ОСЗ на 10.03.2023 г. РЗ по делото,конституирал страни по делото,след което прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора с атакуваното пред въззивния съд Определение.

С внесения обв. акт по един лаконичен начин държавното обвинение е формулирало своята теза ,че са налице предпоставките на чл.246,ал.1 от НПК ,тоест прокурорът следва да е убеден че са събрани всички необходими доказателства за установяване на обективната истина и за повдигане обвинение пред съда.В обстоятелствената част на обв.акт СРП посочва ,че по повод инцидент при ПТП през 2018 г.изгубила живота си Е.Т.С..Наследниците й /част от които пострадали по внесения обв.акт/М.П. , Е.П.,И.И.,Л.С. и П.С. били завели искови молби пред Окръжен Съд ,гр.Плевен“ във връзка с претенция към ЗД „Бул Инс“ ,АД по повод факта ,че виновният водач за горното ПТП бил сключил в това застрахователно дружество задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.В обв.акт обаче СРП не посочва да е образувано съдебно дело в този съд, какъв е неговия вид и номер, както и какво е правното основание за заведените искове.Последното е съществена предпоставка ,за да може да се прецени правилно по-късно дали са налице пречки за конституиране на определени лица в процеса като граждански ищци в съдебното производство/с оглед ограничението по чл.84,ал.2 от НПК/.

На следващо място , в този обв.акт е посочено ,че подс.Б. ,като действуващ адвокат , вписан в САК бил упълномощен от горепосочените лица да ги представлява пред ЗД „Бул Инс“/а всъщност той бил упълномощен да ги представлява и пред редица други държавни органи и институции/.В случай на договорено извънсъдебно споразумение със застрахователя,пълномощникът следвало да посочи банкова сметка на упълномощителя,за да се преведе обезщетението.Не са събрани доказателства петимата упълномощители да са представили на подсъдимия свои конкретни банкови сметки в качеството си на упълномощители по горното пълномощно.Действително св.И.И. сочи в разпита си да е получил банкови сметки от пострадалите лица,които бил предоставил на подсъдимия , но няма яснота кога е станало това и какви са 2 номерата на тези сметки.

На 18.05.2021 г. са сключени четири Споразумения между ЗД „Бул Ипс“ и четири от горните пет лица/с изключение на Е.П./,като всеки един от четиримата бил представляван от подс.Б..Застрахователят се задължил да заплати на всеки един от бенефициентите сумата от по 90 000 лв,но по някаква причина сумите следвало да бъдат преведени по сметка на подсъдимия.Това следва от текста на клауза II,т.2 от Споразуменията, които са били сключмени между ЗД „Бул Инс“ и пълномощника на четирите наследници на починалото лице при ПТП/тоест , подс.Б./.В обв. акт са посочени в четири отделни абзаца кратки описания на Споразуменията между застрахователя и пълномощника на наследниците на починалото лице.В клауза II,т.5 от Споразуменията за четиримата бенефициенти е било налице и допълнително задължение в 3 дневен срок от получаване на обезщетенията/платими на пълномощника им в месечен срок от 18.05.2021 г./, да реализират отказ от иск по повод заведеното дело № 65/2019 г.В обв. акт не се сочи дали такъв отказ е направен , дали делото е още висящо, с какъв предмет е между кои страни е и дали изобщо гражданския съд в Плевен,разглеждащ гр.д.№ 65/2019 г. е сезиран с четирите Споразумения ,визирани от СРП в така внесения обв.акт.

На следващо място , в обв. акт СРП излага невярното фактическо твърдение ,че след сключване на четирите Споразумения подс.Б. бил посочил личната си банкова сметка,вместо тези на упълномощилите го лица,за да получи обезщетенията.Видно е от текста на самите Споразумения ,че вътре в клаузите на последните е посочена единствено и само банковата сметка на подсъдимия.Следователно ,това е станало преди или по време на сключване на Споразуменията и от застрахователното дружество са били пределно наясно с това.Отделен въпрос е каква е причината да се договори такова плащане на обезщетенията ,но очевидно последното е било част от договореността със застрахователното дружество , а не някакво лично и самоволно действие на подсъдимото лице.

Принципно,престъплението „обсебване“/съгласно Постановления № 13/1963 г. и №3/1970 г. на бившия ВС е резултатно такова ,при което наказателноотговорното лице , което владее чужда движима вещ/която владее или пази/ се разпореди с нея като със своя собствена вещ.Едно от възможните проявления на разпоредителното действие е именно отказ да се върне вещта.

В обв. акт се сочи ,че на 26.05.2021 г. застрахователят е превел по сметката на подсъдимия/посочена в Споразуменията/ първата част от договорените обезщетения , а именно по 27 000 лв за всяко едно от тях или общо 108 000 лв.Лаконично е посочено това да е станало в гр.София,но в непосочен клон на ДСК , нито е конкретизирано време на получаване на сумата от страна на подсъдимия.Последното е твърде съществено както от обективна , така и от субективна страна ,предвид твърденията в обв.акт.Не е ясно кога е уведомен подс. Б. ,че сумата е по сметката му, за да може субективно да формира някакво отношение към тази парична сума.В обв. акт е посочено ,че след получаване на сумата обв. решил да я задържи за себе си и да не я предоставя на правоимащите лица.Не става ясно прокурорът какво има предвид под „получаване на сумата“ – нареждането на превода,постъпването на сумата по сметка или фактическото и изтегляне на каса или нареждането на нов превод от подсъдимия към трето лице.Тази неяснота е съществена , като последното се засилва и от следващите редове в обв.акт, а именно твърдението ,че четиримата пострадали се били свързали „по-късно същия ден“ , за да си поискат парите , но „деецът“бил отказал.Липсващата яснота по критерия „време“ създава затруднения да се разберат точно твърденията на държавното обвинение.Още повече буди недоумение как четиримата бенефициенти ,при наличието на банкова тайна са разбрали за наредените преводи ,че да потърсят още същия ден подсъдимия.Неяснотата се засилва още и от наличието по делото на извлечения от банкови документи/некоментирани изобщо в обв.акт/, от които е видно,че В Банково извлечение за периода от 25.05.2021 до 13.08.2021 г. „Вальор описание на опрацията сума“/л.159 от ДП/по посочената в диспозитива на обв.акт сметка на подс.Б. са постъпили четири превода по 27 000 лв ,но на 27.05.2021 г./КТ/, после е налице заявка за теглене на каса от 28.05.2021 г. от титуляра/подс.Б./, а на 31.05.2021 г.с Нареждане-разписка/л.243 от ДП/ сумата е изтеглена на каса от него .По делото се намират още 4 бр. Разписки от същата дата , с които пострадалите заявяват поотделно ,че са получили на ръка по 26 838 лв от адв.Б..Спрямо същите тези разписки ,подс.Б. изразява загриженост да не бъдат „откраднати“ от делото/!!!/.Ако тези банкови документи установяват коректно финансовите транзакции във времето ,то не е възможно престъплението да е извършено на 26.05.2021 г.,както настоява СРП.Действително , прокурорът следва да посочи доказателствените материали , от които се установяват обстоятелствата по извършеното 3 престъпление и редица други такива от значение за наказ. отговорност/чл.246,ал.2 от НПК/,но доколкото в обв.акт са посочени както показанията на св.И. , така и писмените доказателства, прокурорът е бил длъжен да посочи ,ако не кредитира определени доказателствени източници ,по какви причини е на това мнение.Това не е сторено.В конкретния случай ,въззивният състав на СГС е на мнение ,че това е било в още по-голяма степен задължително ,след като е повдигнато обвинение за присвоително престъпление, което има за съставомерен резултат имуществени вреди в големи размери.В случай ,че има възстановяване на щетите , дори да се поддържа тезата за виновно поведение ,то правната квалификация следва да е по привилегирования състав на чл.206,ал.6,вр.ал.3,вр.ал.1 от НК.Ето защо държавното обвинение дължи аргументация във внесения обв. акт дали има възстановяване на щетите или няма такова.

Разпечатката съдържа 22 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7a663b2-6738-4387-9502-81323e2fe6a5