Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1363 от 01.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1405/2022
Вид
Определение № 1363
Подписан
01.06.2022
В сила
22.06.2022
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Елена Захариева Калпачка, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 577 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 2 · Правилник за вписванията
  • чл. 4, б. "а" · Правилник за вписванията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1363 гр. Пловдив, 01.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20225300501405 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на нотариус К.А., рег.№ ***** на регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Пловдивски Районен съд, против определение от 05.05.2022 г. на съдия по вписванията при Пловдивски районен съд, с което е постановен отказ № 258 от 05.05.2022 г. том 2, № 58, по преписка вх. рег. № 14198 /03.05.2022 г., с което се отказва вписване на Решение № 19811 от 25.09.2002 г. на ПК гр. Пловдив, за възстановяване правото на собственост на земи в съществяващи стари реални граници в землището на гр. Пловдив, представено с молба № 14198 /03.05.2022 г. по описа на АП, СВ гр. Пловдив.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва извода на съдията по вписванията, че представеното решение няма силата на констативен нотариален акт. Твърди, че представеното за вписване решение е придружено със скица, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, поради което и има конститутивно действие и характер на констативен нотариален акт, поради което е от категорията актове, подлежащи на вписване. Иска се отмяна на определението, с което се отказва вписване на Решение № 19811 от 25.09.2002 г. на ПК гр.

Пловдив и постановяване на ново, с което да бъде разпоредено вписването му.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, приложените доказателства по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима, подадена е от лице, което има правен интерес да обжалва постановения отказ от Съдията по вписванията, в законоустановения срок. С оглед на това следва да бъде разгледана по същество.

С молба вх. № 14198 /03.05.2022 г., с което се отказва вписване на Решение № 19811 1 от 25.09.2002 г. на ПК гр. Пловдив, за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи стари реални граници в землището на гр. Пловдив, към което е приложена заверена скица на поземлени имоти, издадени от СГКК Пловдив, заповед за изменение на кадастралната карта на изп.директор на АГКК, заповеди на кмета на Община Пловдив, удостоверения за наследници и за идентичност на имот, данъчни оценки. С оспорваното определение е постановен отказ да бъде извършено исканото нотариално действие, като е прието, че не е налице подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията, тъй като представеното решение касае земя, която се възстановява в границите на урбанизирана територия и законодателят, в чл. 14 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж от ППЗСПЗЗ е изключил тази хипотеза от случаите, в които се придава характер на констативен нотариален акт на решение на поземлена комисия.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на акта, като твърди, че изключението в посочените разпоредби по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ касае единствено, че производството по възстановяване в този случай се предхожда от това по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а не характера на акта.

Настоящият състав на съда намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 2 от Правилник за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите, като приложима в конкретния случай е нормата на чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията, според който подлежат на вписване актове, с които се признават права на собственост (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон).

В чл. 14, ал.1, т.1, изр.4 от ЗСПЗЗ е посочено, че влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. В чл. 18 ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, изречение последно гласи, че влязлото в сила решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. С оглед посочените разпоредби се налага извода, че, независимо, че решението на поземлената комисия представлява титул за собственост, то поради изричното му изключване с цитираната норма на закона - чл. 14, ал.1, т.1, изр.4 от ЗСПЗЗ, същото няма сила на констативен нотариален акт, съответно не подлежи на вписване. Горното е в съответствие с постановеното Определение № 24 от 15.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6214 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно определение, с което е потвърден отказ на съдия по вписванията да впише постановено по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 10, ал.

7 ЗСПЗЗ, решение на общинска служба земеделие, с което се възстановява правото на 2 собственост върху имоти в границите на урбанизирана територия, тъй като няма сила на констативен нотариален акт за собствеността върху имота.

Предвид гореизложеното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на нотариус К.А., рег.№ ***** на регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Пловдивски Районен съд, против определение от 05.05.2022 г. на съдия по вписванията при Пловдивски районен съд, с което е постановен отказ № 258 от 05.05.2022 г. том 2, № 58, по преписка вх. рег. № 14198 /03.05.2022 г., с което се отказва вписване на Решение № 19811 от 25.09.2002 г. на ПК гр.

Пловдив, за възстановяване правото на собственост на земи в съществяващи стари реални граници в землището на гр. Пловдив, представено с молба № 14198 /03.05.2022 г. по описа на АП, СВ гр. Пловдив.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3