Определение № 403 от 13.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600505 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.

С определение № 394/24.09.2024 г., постановено по ЧНД № 689/2024 г.

Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил постановление от 19.08.2024 г. на Окръжна прокуратура - Пазарджик за прекратяване на наказателното производство по ДП № 179/2022 г., по описа на ОД на МВР Пазарджик, преписка вх. № 3025/2022 г., по описа на ОП Пазарджик, водено за престъпление по чл. 278в ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

Недоволен от така посоченото определение е останал Министърът на околната среда и водите, който го е обжалвал с искане то да бъде отменено.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че резерват „К.“ представлява защитена горска територия, намиращо се югозападно от гр. П..

Със заповед на Министъра на околната среда и водите територията на резервата е била разширена. Присъединени са територии от Държавно лесничейство - П. по лесоустройствен проект от 1985 г., вкл. отдел 73, подотдел „в“, като е било отменено задължението на лесничейството да 1 означи новите граници на резервата и терена с трайни ясно видими знаци.

Първоинстанционният съд е приел, че границите на националните паркове и резервати се означават на терена с червена блажна боя, като границите на защитени природни територии се обозначават от изпълнителя на лесоустройственото проектиране и се поддържат от собственика на гората.

На 25. 10. 2022 г. било установено от св. Т. В., служител на РИОСВ П., че в резерват „К.“ дърво от вида „бук“ е нарязано. На другия ден свидетелят установил, че в съседния отдел на резервата се извършва сеч.

На 02. 11. 2022 г. е извършена проверка на място от св. К.М. и Г.Т., служители на РИОСВ П., които установили, че на границата на резервата има отсечени 40 бр. дървета /39 бр. от вида „бук“ и 1 бр. от вида „трепетлика“/.

Според софтуерното приложение на телефоните на служителите, чрез което се определяли границите на резервата отрязаните дървета се намирали в подотдел 73 „в“ на резервата.

Служителите на РИОСВ маркирали с черна боя отрязаните дървета, като нарушение, тъй като в резервата била забранена такава дейност и съставили констативен протокол.

На 03. 11. 2022 г. била извършена проверка от служители на РДГ П., РИОСВ П. и ДГС П., за да се установи дали отсечените дървета се намират в границите на резервата или в съседния подотдел 71 „г“, където се е водела сечта. Тъй като служителите не разполагали с подходящи уреди за измерване проверката установила, че отрязаните дървета са на границата, но не се установило дали от страна на резервата или от страна на съседния подотдел 71 „г“. Било установено също така, че има само две маркировки на дървета, които обозначават границата на резервата. Тези обстоятелства били установени от св. Ч. от РДГ П..

Според маркировката на двете дървета всички отсечени дървета се намирали от страна на подотдел 71 „г“, който е към ДГС П.. Според свидетелката отсечените дървета се различавали от дърветата в резервата.

Също така било констатирано при проверката, че всички пънове на отсечени дървета били маркирани с КГМ с оранжева боя. При проверката възникнали противоречия между служителите на РДГ и служителите на РИОСВ относно границата на резервата. Във връзка с противоречието било изпратено становище от ЮЦДП - С., ТП ДГС П. до РДГ П., относно границите на резервата и тяхното обозначение. С това становище се обръщало внимание на обстоятелството, че не са били изразени претенции от РИОСВ по отношение на поставените към онзи момент граници на резерват „К.“.

Според св. Б.Ш. в подотдел 71 „г“ била извършвана сеч от работници на фирма Б. ЕООД, въз основа на позволително за сеч за извършвана огледна сеч.

Отсечени били дървета, които предварително били маркирани с КГМ. Според служителите на ТП ДГС П., които извършили маркирането, то е било извършено в отдел 71 „г“, без да се влиза в резервата, като са се ръководели от границата, определена с няколко маркирани с червена и бяла боя дървета.

2

Маркирането е било извършено през юли 2022 г.

На 23. 02. 202 3г. е извършена съвместна проверка от служители на РДГ П., ИАГ и ЮЦДП без служители на РИОСВ, която установила, че част от 40 бр. отсечени дървета попадат в територията на резерват „К.“, а друга част са разположени по границата на резервата и подотдел 71 „г“, съгласно протокола от проверката не е имало трайни знаци, които да доказват извършено геодезическо заснемане.

Според св. И.К., служител на ЮЦДП - С., при проверката на 23. 02. 2023 г., която била на терен и по документи е установено, че трайната граница на резервата, нанесена на терена с червена и бяла боя, попадала навътре в границите на резервата с около 10-20 метра. Според св. К. къде попадат отсечените дървета можело да се определи само с геодезическо заснемане.

На 06. 12. 2022 г. от фирма ЗГ. ЕООД било извършено геодезическо заснемане, възложено от РИОСВ П., според което отсечените дървета попадали изцяло в границите на резерват „К.“.

В атакувания съдебен акт е посочено, че по делото са разпитани като свидетели К.М.; А. Ч.; П.Д.; Б.Ш.; П.Н.; Б.Н.; Т.А.; Д.Н.; Й.А.; А.В.; Т. В.;

Щ.Н.; И.К.; Ю.Ф.; И. М. и са събрани писмени доказателства.

Във въззивната жалба пред настоящата инстанция се развива тезата, че за имоти с идентификатор *****.1.1520 и идентификатор *****.1.1467 е извършено геодезическо заснемане и техните граници и площ са вписани от КККР гр. П., съгласно Заповед РД-18-62/15. 12. 204 г. на изпълнителния директор на АГКК. В тази насока се твърди, че двата имота са индивидуализирани по площ и граници, т. е. извършването на ново геодезическо заснемане би било необходимо, ако те са нанесени неправилно в кадастралните карти.

Вторият довод, който се развива във въззивната жалба, е свързан с твърдението, че редът и начинът за маркиране на насажденията е регламентиран в Наредба № 8/05. 08. 2011 г. за сечите в горите. Маркирането на дърветата за сеч в отдел 71 „г“ е извършено от служител на ТП ДГС П., които имат необходимата професионална квалификация за извършването на тази дейност. Следователно, това са били компетентни лица, които разполагат със съответното оборудване, квалификация и умения, като за осъществяваната от тях дейност са вписани в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите.

Пловдивският апелативен съд обстойно обсъди тези доводи и ги намира за неоснователни.

Пазарджишкият окръжен съд напълно основателно е приел, че видно от извършеното на 06. 12. 2022 г. от фирма ЗГ. ЕООД геодезическо заснемане, процесните отсечени дървета попадат в поземлен имот идентификатор *****.1.1520, който е в границите на резерват „К.“. По делото е установено, че отсечените дървета са се намирали на няколко метра на вътре към отдел 71 „г“ 3 от означената на терена с маркировка от червени и бели ивици граница на резерват „К.“. Маркиращите служители от ТП „ДГС - П.“ не са знаели и не са могли да предвидят, че това не е реалната граница на резервата, защото маркировката е била като за защитена територия. Служителите при маркирането са се ръководели от нанесената на терена маркировка, относно границите на резервата.

Въз основа на това са преценени като правилни изводите на прокурора, че служителите, извършващи маркирането от ТП „ДГС П.“, не са знаели, че навлизат вътре в границите на резервата, а и не са били длъжни да предвидят това, тъй като са се ръководели по нанесената на терена маркировка, обозначаваща границите на резервата. Следователно деянието, чрез което е била повредена защитена територия резерват „К.“ не е извършено виновно включително и по непредпазливост, а при условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 ал. 2 от НК. Същото се отнася и за работниците на фирма Б.

ЕООД, които са извършили сечта, тъй като те също не са знаели и не са могли да знаят, че дървета се намират в границите на резервата. Поради това деянието, което е довело до повреждане на защитената територия, според събраните по делото доказателства, не е извършено виновно както умишлено, така и непредпазливо и не е налице субективната страна на състава на престъплението по чл. 278в ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, за което се води настоящото наказателно производство.

И пред настоящата инстанция се поддържа тезата във въззивната жалба, че служителите на ТП „ДГС – П.“ са действали по непредпазливост, а не при условията на фактическа грешка, тъй като имат необходимата професионална квалификация за извършване на маркирането. Това становище не може да бъде споделено, понеже по делото е установено, че служителите са се ръководили от нанесената на терена маркировка относно границите на резервата. Те не са били длъжни да извършат геодезическо заснемане за определяне на границите на резервата, тъй като са нямали такова задължение.

Следователно, единственият възможен и категоричен извод, който може да бъде направен е, че в конкретният случай не е налице непредпазливост под формата на небрежност. Това е така, защото анализът на посочените по-горе доказателства показва, че служителите на ТП ДГС – П. не само не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, но не са били длъжни и не са могли да ги предвидят. Напълно правилно и прокурорът, и първостепенният съд са приели, че в случая е налице незнание на фактическите обстоятелства, което изключва както умисъла, така и непредпазливата форма на вина за деянието, за което се е водило досъдебното производство.

Въззивната инстанция намира, че по делото от страна на органите на досъдебното производство, са положени всички необходими процесуални усилия за изясняване на правнорелевантните за делото факти, а окончателният извод, инкорпориран в постановлението за прекратяване на наказателното 4 производство, е законосъобразен и обоснован, поради това и обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Предвид на изложеното, Пловдивският апелативен съд и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 394/24. 09. 2024 г., постановено по ЧНД № 689/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5