Решение № 5447 от 06.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5447 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110113778 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. с чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба, подадена от „БНП ППФ“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542097902, с адрес на управление във Франция, гр.

Париж, бул. „Осман“ №1, представлявано от Лоран Давид, в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП ППФ“ С.А., клон България, ЕИК ***, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, с която при условията на обективно кумулативно съединяване, ищецът е предявил положителни установителни искове с правно основнаие чл.

422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р. М. Л., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. София, кв. Зона Б-5, бл. 8, вх. А, ет. 1, ап. 6, с което моли да се приеме за установено, че Р. М. Л. дължи на „БНП ППФ“ С.А. следните суми:

5242,65 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № PLUS16621688/10.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното ѝ изплащане

2821,50 лв. – предсрочно изискуема възнаградителна лихва за периода 20.06.2020г. 20.12.2023г.

233,96 лв. – обезщетение за забава за периода 20.07.2020г. – 16.06.2021г.

В исковата молба ищецът твърди, че между „БНП ППФ“ и ответника Р. М. Л. е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-16621688/10.12.2018г., по силата на който „БНП ППФ“ е предоставило паричен кредит в размер на 6000лв. за срок от 60 месеца. Договорено е кредитът да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 216.45лв.

Твърди, че сумата по договора е преведена по лична сметка на ответника. Твърди, че след изплащането на 17 месечни вноски, ответникът е преустановил плащанията по кредита.

Твърди, че е уведомил кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на вземането.

Ответната страна не е депозирала отговор на искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

1

От приобщената към настоящото дело преписка по ч. гр. д. №39466/21 по описа на Софийски районен съд (СРС) се установява, че на 05.07.21г. ищецът е подал в СРС заявление по чл. 410 ГПК. На основание чл. 411 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 5242,65 лв. – представляваща главница – неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-16621688/10.12.2018г., ведно със законната лихва от 05.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 2821,50 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020г. – 20.12.2023г. , сумата от 483,96лв. – лихва за забава за периода от 20.07.2020г. – 16.06.2021г., и 220,96лв. – разноски по заповедното производство, а именно:

170,96лв. държавна такса и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса от кмета на съответното населено място. Вследствие на това, ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Между страните безспорно е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS16621688/10.12.2018г. от 10.12.2018г. Съгласно сключения договор страните са се договорили, че размера на кредита за потребителски цели е 6000лв., застрахователна премия 2016.00лв., такса ангажимент 210лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне е 12987.00лв., платима на 60 броя месечни вноски, всяка в размер на 216.45лв., като първата е дължима на 20.01.2019г. а последната на 20.12.2023г., съгласно погасителния план. Уговореният годишен лихвен процент е 26.52%, а годишния процент на разходите е 32.31%.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която е установено, че главницата по кредита е в размер на 6000лв, формирани от 5790,00лв. усвоена сума и 210,00 лв. такса ангажимент, която се заплаща от кредитополучателя при усвояването на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Сумата по договора е предоставена на ответника на 10.12.2018г. по банковата сметка Съгласно заключението остатъкът от задължението на ответника по договора за потребителски кредит е както следва – 5041,05лв. непогасена главница, 556,76лв. договорна лихва за периода 20.06.2020 – 20.12.2023, 201,60лв. застрахователна премия за периода 20.06.2020 – 20.11.2020г. По кредита е платена сума в общ размер на 5428,35лв. Установено е, че записаният в договора годишен процент на разходите от 32.31% не включва сумата за застраховка по кредита. При включване на сумата за застраховка (2100лв., разпределени на вноски по 33,60лв. всяка и платим при всеки падеж на вноска по кредита) като разход по договора ГПР ще бъде в размер на 44,76%.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която общите условия към договора са изписани с шрифт „Garamond” с големина 11 пункта, като височината на шрифта на изпълва изискването за Times New Roman 12.

В открито съдено заседание се представиха от ответника и бяха приети като писмени доказателства 2 броя разписки чрез „Изипей“ АД, за сумите от 216,45лв. всяка, внесени в полза на ищеца след извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Така общата сума платена по кредита от ответника възлиза на 5861,25лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

1. Относно сключения договор за паричен заем

За уважаване на искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което ищецът е предоставил на ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че е настъпил падежът 2 на търсените вземания, респ. предсрочната им изискуемост, както и че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

В хода на делото безспорно се установява, че между страните е сключен процесния Договор за потребителски кредит № PLUS-16621688/10.12.2018г от представените писмени доказателства. Ответната страна не оспорва сключването на договора.

С постъпилата по делото ССЕ се установява, че кредитодателят „БНП ППФ“ С.А. е изпълнил договорното си задължение за предоставяне на сумата от 5790,00лв. по договора чрез превод по банкова сметка на кредитополучателя на 10.12.2018г. С постъпилата по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е платил сума по кредита в общ размер 5861,25лв., а в останалата част то 12987.00лв задължението не е изпълнено.

2. Относно наличието на неравноправни клаузи

Шрифта на договора

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Неспазването на тези изисквания води до недействителност на основание чл. 22 ЗПК.

С допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че текстът на общите условия към договора е изписан с шрифт „Garamond” с големина 11 пункта.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК не бива да се формализира, като се приеме, че винаги щом шрифтът е по-малък от 12 пункта, то договорът е недействителен. От решаващо значение за преценката на съда дали договорът е действителен е цялостният стил на текста, дали той е разбираем и четим и дали потребителят може да се ориентира в съдържанието на договора, без да бъде прекомерно затрудняван.

С оглед на гореописаното, съдът приема, че шрифтът на процесния договор и общите условия към него са съобразени с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което договорът не следва да се обяви за недействителен.

Размер на ГПР

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

В договора за потребителски кредит е уговорен ГПР в размер на 32,31 %. Съгласно § 1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Съгласно сключения между страните договор потребителят се е задължил да заплати застрахователна премия в размер на 2016,00лв. платима на 60 месечни вноски по 33.60лв, включени в общата месечна вноска по кредита от 216.45лв. Като в самия погасителен план не е посочено каква част от месечната вноска, кои разходи по кредита покрива.

3

В договорът не е посочено на база на какви разходи се изчисляява ГПР.

С допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в посочения размер на ГПР в договора 32,31% не е включена сумата за застраховка по кредита. Съгласно заключението ГПР с включен разход застрахователна премина ще бъде в размер на 44,76%. Следователно същественият въпрос е следва ли при правилно законосъобразно изчисляване на ГПР в случая да бъдат включени таксата и застраховката.

За разрешаването на този въпрос следва да се приложи определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия/т.2 от условията по договора/ включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“.

Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл по идентичен договор Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578 / 2022 г., III г.о., ВКС.

Целта на изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на индивидуалния си интерес.

Въпреки, че ищецът твърди, че застраховката не е задължителна и от нея не зависи сключването на договора, в конкретния случай такава застраховка е сключена още със сключването на договора, като дори цената е включена в цената на месечната вноска по кредита и представлява разход по последния. Като такъв е следвало да бъде включена в изчисляването на ГПР, за да бъде дадена реална представа на потребителя за използваната от него услуга. Видно от експертното заключение, действителният ГПР в размер на 44,76% значително се доближава до законоустановения максимален размер на ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК като разполагането с тази информация би могла да повлияе значително на потребителя относно сключването на договора.