Решение № 852 от 22.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300500657 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №3737/14.11.2022г. по гр.д.№11774/2020г. по описа на РСПловдив,Х гр.с-в по иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС,а именно,разпределение правото на ползване в съсобствен имот,като жалбоподателите не са доволни от така постановеното решение,с което съдът е отхвърлил предявеният иск и считат,че същото е неправилно и незаконосъобразно и молят да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се разпредели правото на ползване върху имота по вариант втори на в.л.Г. от заключението на СТЕ в първоинстанционното производство,като считат същия за найцелесъобразен и правилен.

Въззиваемата страна с отговора на въззивната жалба счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди.

Въззиваемата страна К. И.а А. не се явява и не взема становище по въззивната жалба,а процесуалния й представител адв.Д. счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Решението е обжалвано и в частта за разноските,като жалбоподателите считат същото и в тази му част за неправилно и молят направените от страните разноски да останат за тяхна сметка,така както са направени.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По делото не се спори,а и от представените и приети доказателства се установява,че страните са съсобственици в дворното място при равни права по ½ ид.част.Правата си страните черпят по наследство от своя наследодател-Д. Г.,поч. през 2009г.

Настоящият спор се явява спорна съдебна администрация,чиято цел е разпределение на правото на ползване за всяка от страните-съсобственици на недвижимия имот съобразно своите квоти да могат да ползват припадащата им се част,без да е налице пречка от страна на някой от съсобствениците спрямо другия съсобственик.

По делото са разпитани свидетели в първоинстанционното производство,от чиито показания става ясно,че е налице спор между страните за ползването на дворното място,поради което е била назначена и СТЕ в първоинстанционното произовдство с в.л.Г.,която е изготвила три варианта на ползване,което е съобразно квотите на страните,но съдът е отхвърлил предявеният иск като е посочил,че тъй като ищците са продали своята съсобствена част от дворното място,както и притежаваните от тях първи етаж и гараж и вече не са съсобственици в него,е отхвърлил исковата претенция,тъй като новия приобретател не е изразил становище относно ползването на имота.Настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

С прехвърляне собствеността върху имота на трето лице,ищците като съсобственици,не притежават вече правото на собственост върху процесния имот,за който се иска разпределение на ползването.Тъй като производството по делото е спорна съдебна администрация и същото няма сила на пресъдено нещо,а единствено разпределя правото на ползване върху имота,без да влияе върху правата на собственост на страните,то и искът се явява неоснователен,тъй като няма спрямо кого да бъде постановено решението.По делото не е поискано конституирането на новия собственик.Независимо от факта,че законът предвижда при промяна на собствеността в хода на процеса делото да продължи своя ход между страните,то тъй като това е материално правна предпоставка за воденето на иска правилно исковата претенция е била отхвърлена.Ето защо настоящата инстанция следва да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските,тъй като решението се обжалва и в тази му част,то правилно съдът е възложил разноските по воденето на делото върху страната,която е загубила същото,тъй като исковата претенция се е оказала неоснователна и страната срещу която се води делото,с нищо не е била виновна за воденето на иска спрямо нея.Ето защо и в тази част решението следва да се потвърди.Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и на въззиваемите следва да се присъдят по 300лв. разноски за инстанцията за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3737/14.11.2022г. по гр.д.№11774/2020г. по описа на РС-Пловдив,Х гр.с-в.

ОСЪЖДА М. Й. З. с ЕГН-********** и И. Д. З. с ЕГН-********** и двамата със съдебен адрес гр.***** чрез адв.К.К. да заплатят на Ж. Г. И. с ЕГН-********** от гр.***** и на К. Г. А. с ЕГН-********** от с.***** направените от тях разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на по 300лв./триста лв./адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3