Решение № 27 от 16.02.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Враца, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20221400500526 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 594/13.10.2022 г., постановено по гр. дело № 710/2022 г., Районен съд – Враца е признал за установено по отношение на М. Т. А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.***, че дължи на “ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата 462.07 лева главница за ползване на ел. енергия, доставена за периода от 11.02.2021г. до 10.07.2021г. за електроснабдяване на имот, находящ се на адрес гр.

***, с клиентски номер ***, сумата 13.80 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2021г. до 26.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.

№ 3431/2021 г. на Районен съд Враца е издадена заповед № 1019/14.09.2021 г., и същата е осъдена да заплати на “ЧЕЗ Електро България” АД, направените съдебно-деловодни разноски в исковото производство от 850.00 лв. и в заповедното производство по ч. гр. д. № 3431/2021г. на Районен съд Враца в общ размер на 90.00 лв.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх. № 7300/12.12.2022 г. от М. Т. А. , чрез назначения й особен представител адв. М. Д. от АК-Враца, в която се излагат съображения за неговата неправилност, тъй като нямало безспорни и категорични доказателства, за начина, по който са събирани данните за консумациите - за това къде и как са направени измерванията, касаят ли именно въпросното жилище, от кого и в какво качество са изготвени, правилно ли са установени преносните такси и съотносимостта с общите части. Поддържа се, че относно измервателните уреди няма данни кога са поставяни и дали са преминали тест за качество и точност на отчитането. Иска се от съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, с всички произтичащи от това последствия, включително присъждане на възнаграждение за особен представител за тази инстанция.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Електрохолд Продажби” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК***, чрез пълномощник адв. Т. Х. Я. - САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че жалбата е бланкетна, тъй като не сочи конкретни аргументи за неправилност и необоснованост на атакуваното съдебно решение, а единствено общи и неподкрепени с доводи твърдения. Твърди, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при правилно прилагане на материалния закон и съдопроизводствените правила. На първо място поддържа, че ответникът едва пред въззивна инстанция недопустимо навежда нови възражения, каквито не е заявил надлежно в производството по делото пред първа инстанция, респективно същите обстоятелства не са очертани като спорни по делото пред РС-Враца. Отделно счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин от приетото без възражения на страните експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, както начина, по който са събирани данните за консумацията, така и техническите характеристики на измервателното устройство, неговата индивидуализация по номер и годност. Посочва, че съдът е извършил ясна и хронологична оценка на всяко от събраните по делото доказателства, като е обсъдил всяко от тях по отделно и в тяхната съвкупност, поради което и е извел правилен и обоснован извод за основателност и доказаност на предявения установетелен иск по чл. 422 във вр. чл. 410 от ГПК и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД. Според въззиваемия правилно съдът е приел, че за процесните задължения по делото са представени първични счетоводни документи - фактури, установяващи по основание и размер предявените искове, че същите не са заплатени от ответницата, както и че в имота на ответницата е монтирано средство за техническо измерване, което според вещото лице отговаря на метеорологичните и техническите характеристики за такъв тип измерване. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и постанови решение, с което потвърди изцяло решението на Районен съд-Враца, като правилно и обосновано. Претендира извършените разноски по делото пред въззивна инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.

2

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от процесуалните представители на страните, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Враца е бил сезиран със заявление от 13.09.2021г. на „ЧЕЗ Електро България” АД по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против М. Т. А., ЕГН ********** от гр.Враца. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 3431/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, по което районният съд е издал заповед за изпълнение № 1019/14.09.2021 г., по силата на която е разпоредено М. Т. А. да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД сумата 462.07 лева главница за ползване на ел. енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 11.02.2021 г. до 10.07.2021 г.; 13.80 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2021 г. до 26.08.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение - заплатена държавна такса в размер 25.00 лева и 65.00 лева адвокатско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което по указания на заповедния съд, дадени с разпореждане № 74/05.01.2022 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба, с която са предявени исковете с правно основание чл.

422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД, гр. София твърди, че е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-40917/01.07.2013г. Поддържа, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответницата М. Т. А. от гр. Враца, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ,,ЧЕЗ Електро България” АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Посочва, че е доставял на ответницата М. Т. А. с електроснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, с клиентски номер ***, ел. енергия за периода 3 от 11.02.2021 г. до 10.07.2021г., за което е издал отделни фактури с конкретно посочени в тях дължими суми, а именно: 1. Фактура № 298984492 от 17.03.2021г. на стойност 154.16 лева за периода 11.02.2021г. - 12.03.2021г.; 2. Фактура № 313887972 от 15.04.2021г. на стойност 142.81 лева за периода 13.03.2021г. 12.04.2021г.; 3. Фактура N o 315595802 от 17.05.2021г. на стойност 70.86 лева за периода 13.04.2021 г. - 12.05.2021г.; 4. Фактура № 317342350 от 15.06.2021г. на стойност 58.68 лева за периода 13.05.2021г. - 10.06.2021г.; 5. Фактура № 319085811 от 15.07.2021г. на стойност 35.56 лева за периода 11.06.2021г. 10.07.2021г. Изтъква, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадените фактури. Твърди, че посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като не са платени в десетдневен срок, съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ,,ЧЕЗ Електро България” АД. Поддържа, че върху сумите по издадените фактури е начислил лихва за процесния период, както следва: 1. по фактура N 298984492 - сумата 6.24 лева за периода 01.04.2021г. - 26.08.2021г.; 2. п о фактура № 313887972 - сумата от 4.65 лева за периода 30.04.2021г. 26.08.2021г.; 3. по фактура № 315595802 - сумата 1.71 лева за периода

01.06.2021г. - 26.08.2021г.; 4. по фактура № 317342350 - сумата 0.93 лева за периода 30.06.2021г. - 26.08.2021г.; 5. по фактура № 319085811 - сумата 0.27 лева за периода 30.07.2021г. - 26.08.2021г. Поддържа, че е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд - Враца, по което е образувано ч.гр.дело № 3431/2021 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния му интерес от предявяване на иск относно вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Посочва, че общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на 462.07 лева главница по неплатени фактури и 13.80 лева законна лихва за забава, считано от 01.04.2021 г. до 26.08.2021г., които суми са присъдени с издадената заповед за изпълнение. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че ответницата М. Т. А. с електроснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, с клиентски номер ***, по издадената заповед за изпълнение му дължи сумата 462.07 лева главница за използвана и незаплатена ел. енергия, доставена за периода от 11.02.2021г. до 10.07.2021г., сумата 13.80 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2021г. до 26.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 4 подаване на заявлението в съда - 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да осъди ответницата да му заплати сторените от него разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер 90.00 лева, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер 175.00, както и допълнителни предстоящи разноски, чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното производство ще бъде посочен в списък на разноските по чл.80 ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата М. Т. А. от гр.

Враца, чрез назначения й особен представител адв. М. Д. от АК-Враца, в който е оспорила по основание и размер предявените срещу нея искове, като неоснователни и недоказани с молба същите да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

Установи се по делото, че на ищцовото дружество "ЧЕЗ Електро България" АД, гр.София е издадена лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл.39, ал.1, т. 13 от ЗЕ (л.

24 по делото).

На 25.11.2014г. М. Т. А. е подала до "ЧЕЗ Електро България" АД, гр.София заявление № 1201666094 за продажба на ел. енергия за битови нужди (л.19-гръб) за обект апартамент, находящ се на адрес гр. *** . Като документ за правата върху имота заявителят е посочил протокол-декларация. Заявителят е декларирал, че е влязъл във владение и ползва имота, считано от 25.11.2014г.

На същата дата между "ЧЕЗ Електро България" АД, като продавач, и М. Т.

А., като потребител, е подписан протокол-декларация, в който потребителят е декларирал, считано от датата на подписване на протокола, че ще ползва ел. енергия за битови нужди на адрес за доставка с клиентски № ***, а продавачът е приел, считано от 25.11.2014г. да продава на потребителя ел. енергия по цени за битови нужди (л.20 по делото).