Решение № 7276 от 01.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7276 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20241100512527 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от въззивника- ищец Е. Т. срещу Решение № 16114 от 26.08.2024 г., постановено по гр. д. № 53851/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 169и състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 500 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, покриващо стойността на извършения ремонт на автомобила за отстраняване на щети вследствие на настъпило ПТП, както и сумата от 28 лева, представляваща лихва за забава върху застрахователното обезщетение считано от 24.04.2023 г. до датата на подаване на исковата молба / 02.10.2023 г./.

Във въззивната жалба се излагат следните съображения срещу правилността на решението на първата инстанция: СРС не обсъдил всички доказателства по делото, включително съдебно-автотехническата експертиза, която потвърждавала механизма на ПТП, описан от ищеца, респ. експертизата установявала, че всички увреждания по автомобила могат да настъпят при описаното застрахователно събитие. Съдът неправилно приел, че непредставянето на документ от компетентните органи (КАТ) е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като ищецът нямал задължение да уведомява КАТ за настъпилото ПТП на основание чл. 125 от ЗДвП. Поддържа, че правилата 1 съдържащи се в Наредба № 13-41 били неприложими към доброволната застраховка "Каско". Твърди, че според трайната практика на ВКС, застрахователят може да откаже плащане само когато виновното неизпълнение на задължение от застрахования е в пряка причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие или реализирането на риска, като липсата на протокол от КАТ не съставлявал причина за настъпване на ПТП. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба, в който се излага следното: ищецът не е успял да установи по безспорен начин, че ПТП е настъпило по описания от него механизъм- въпреки че съдебно-автотехническата експертиза потвърдила, че щетите могат да настъпят при този механизъм, вещото лице е посочило, че те могат да настъпят и при друг механизъм. Поддържа, че ищецът нарушил задължения, които са съществени с оглед на интереса на застрахователя / напуснал мястото на ПТП и не предоставил документ от компетентните органи, който да установява факта на произшествието/, поради което е налице хипотезата на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408,ал.1, т.3 от КЗ. Твърди се, че уврежданията, за които се претендира обезщетение (задна лява врата, броня, заден ляв панел) били констатирани още при предварителния оглед за сключване на застрахователния договор на 22.10.2022 г.

(Талон за оглед № R3911337729), поради което следвало да се изключи отговорността на застрахователя по т. 10.1 от Общите условия, тъй като не се обезщетявали щети, констатирани по време на предварителния оглед. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на СРС.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество съдът намира следното:

Пред първата инстанция е бил предявен иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ вр. с чл.86 от ЗЗД, с който ищецът е искал ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение покриващо стойността на извършения ремонт на автомобила за отстраняване на щети вследствие на ПТП, настъпило при движение на автомобила на бул. „България“, в посока от ул. „Околовръстен път“ към центъра, в района на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, поради виновно поведение на водач на друго МПС, който вземайки решение да се престрои в лентата за движение направо, без да сигнализира извършването на посочената маневра и отнемайки предимството на ищеца е ударил автомобила в лява задна част, както и сумата от 25 лева представляваща мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода 24.04.2023 г. до 02.10.2023 г.

За да отхвърли така предявения иск първата инстанция е приела, че не са се установили по 2 безспорен начин обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, нито действителното му осъществяване по описания механизъм, както и че вреди на МПС са настъпили в резултат на ПТП с неизвестно МПС при движение на автомобила на бул. „България“, в посока от ул.

„Околовръстен път“ към центъра, в района на кръстовището с бул. „Тодор Каблешков“, поради виновно поведение на водач, който вземайки решение да се престрои в лентата за движение направо, без да сигнализира извършването на посочената маневра и отнемайки предимството на ищеца е ударил автомобила в лява задна част. Прието е и че посочените в заявлението за образуване на процесната застрахователна щета повреди по автомобила засягат елементи, които са били отбелязани в протокола при първоначалния оглед на автомобила при сключване на застраховката, което изключва отговорността на застрахователя за отстраняване на щети по тях въз основа на т.10.1 от Общите условия.

Фактическият състав на иска по чл.405,ал.1 от КЗ включва наличието на следните кумулативно дадени елементи: 1/ наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника по имуществена застраховка „Каско“, което има за предмет процесния лек автомобил; 2/ настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск от застрахователя; 3/ нанесените щети по автомобила в резултат на реализираното ПТП; 4/ причинно-следствената връзка между процесното събитие и нанесените щети по застрахованото имуществено; 5/ стойността на дължимото и неизплатено от застрахователя обезщетение. По делото не се спори, че между ищецът и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение с ответника по имуществена застраховка „Каско“, което има за предмет процесното ПТП. Спорно обаче е обстоятелството дали е настъпило процесното застрахователно събитие. В практиката на ВКС / Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, Определение № 419 от 7.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 850/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 82 от 10.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 763/2009 г., I т. о., ТК/ е безспорно, че спорът относно настъпването на ПТП не може да се реши само въз основа на съставения от органите на МВР протокол за ПТП и отбелязванията в него за нарушаването на правилата за движение, респ. установяваването или оборването факта на настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците в него може да се установи с всички доказателствени средства. За установяване факта на настъпилото ПТП по делото ищецът е ангажирал писмени доказателствени средства / уведомление за настъпило застрахователно събитие, изходящо от ищеца/ и две съдебно- автотехнически експертизи. Съобразно приетата и неоспорена по делото първоначална САТЕ всички увреждания по процесното МПС / л.а. „ Фолксваген Голф“/ могат да настъпят при така описаното ПТП, а именно- на 02.04.2023 г., около 12:15 часа, неизвестен автомобил, се движи в четвъртата лента на бул. „ България“, предназначена за движение само наляво след светофара, с посока от ул. „ Околовръстен път“ към бул. „ Гоце Делчев“ и непосредствено преди кръстовището с ул. „ Тодор Каблешков“ , водачът предприема маневра за пристрояване вдясно при която реализира ПТП с намиращия се от дясната му страна л.а. л.а. „ Фолксваген Голф“, като след настъпване на произшествието неизвестния автомобил е напуснал мястото на ПТП. Вещото лице е посочило и че от приложените по делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на неизвестното МПС, 3 който от лентата предназначена за движение само наляво е предприел маневра за престрояване вдясно, без да се съобрази с разположението на движещия се от дясната му страна лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№ ********. Констатирано е и че всички увреждания по лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№ ********, могат да настъпят при така описаното ПТП настъпило на 02.04.2023 г. в гр. София.

По делото не се спори и че ищецът не е информирал своевременно органите на МВР за настъпилото ПТП за да бъде съставен своевременно протокол за ПТП. Спорно е обаче дали ищецът е имал такова задължение. В чл.123,ал.3, б.В от ЗДвП е предвидено, че когато от произшествието са причинени само имуществени вреди ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От буквалното тълкуване на разпоредбата е видно, че задължение за уведомяване на органите на МВР при причинени имуществени вреди възниква ако между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата свързани с него. Това обаче предполага участниците в ПТП да не са напуснали произшествието / както ги задължава чл.123,ал.1, т.1 от ЗДвП/. Ако единият от участниците в произшествието го е напуснал / какъвто е и процесния случай/ , то за другия участник не възниква задължение да уведоми органите на МВР за настъпилото ПТП, защото няма лица между които да възникне несъгласие по отношение на механизма на настъпване на ПТП. В подобна хипотеза дори и да бъдат своевременно уведомени органите на МВР констативния протокол ще отразява само твърденията на участника в пътно- транспортното произшествие, който е останал на място. В такава хипотеза основното доказателствено средство посредством което може да се установи дали е настъпило ПТП е САТЕ, която може да установи дали причинените на МПС щети могат да настъпят вследствие на описания в исковата молба механизъм за настъпване на ПТП. При положение, че вещото лице е констатирало, че причинените на процесния лек автомобил вреди, могат да бъдат получени вследствие на механизма на ПТП, описан в исковата молба, то следва да се приеме, че е доказано настъпването на застрахователното събитие. Обратното разбиране би довело до невъзможност за застрахованото лице да установи фактическият състав от който произтича субективното му право и в последна сметка същото да получи съдебна защита. Това разбиране поставя и правото на застрахованото лице в зависимост от поведението на участника в ПТП, който е напуснал произшествието в нарушение на чл.123,ал.1, т.1 от ЗДвП.

Ако се възприеме логиката на разсъждения на първата инстанция, то и да беше съставен протокол за ПТП, то същият отново нямаше да може да докаже настъпването на ПТП, защото е съставен единствено въз основа на твърденията на застрахованото лице, които така или иначе са възпроизведени в исковата молба. В обобщение съдът намира, че в хипотези като процесната- настъпило ПТП при което единият от участниците го е напуснал, за установяване факта на застрахователното събитие е достатъчно САТЕ да потвърди, че е възможно щетите нанесени на лекият автомобил да настъпят вследствие на механизма 4 описан в исковата молба.

На следващо място спорен по делото е и въпросът дали уврежданията, за които се претендира обезщетение (задна лява врата, броня, заден ляв панел) са били констатирани още при предварителния оглед за сключване на застрахователния договор на 22.10.2022 г. , респ. е налице основанието за отказ по т. 10.1 от Общите условия. Назначената по делото допълнителна САТЕ, че уврежданията по задната броня на процесния лек автомобил при огледа след сключването на застрахователната полица „ Каско на МПС“ и при съставянето на опис на увредените детайли по щета № 0000-1201-23-00426 след процесното ПТП са идентични. Вещото лице е установило и че уврежданията по задната лява врата и задния ляв панел на процесния лек автомобил при огледа след сключване на застрахователната полица „Каско на МПС“ и при съставянето на опис на увредените детайли по щета № 0000-1201-23000426 след процесното ПТП не са идентични. С оглед на изложеното следва да се приеме, че уврежданията по задната лява врата и задния ляв панел на процесния лек автомобил са причинени от процесното ПТП, т.е. налице е причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените по автомобила увреждания / в подкрепа на този извод освен т.1 от допълнителната САТЕ са и т.2 и т.8 от първоначалната САТЕ/.