Решение № 1998 от 21.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1998 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100503821 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на „П.И.Б.“ АД - длъжник по изп.д. № 20229240401596 по описа на ЧСИ Г.К., срещу определените от съдебния изпълнител разноски за адвокат и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че по делото липсвали доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и че задълженията, за чието събиране било образувано изпълнителното дело, били погасени в срока за доброволно изпълнение. Това налагало адвокатското възнаграждение да бъде намалено до сумата от 200 лв., както и да бъде намален размерът на дължимата на съдебния изпълнител пропорционална такса.

Взискателят Й.Б.Б. счита жалбата за неоснователна, тъй като адвокатският хонорар бил уговорен и заплатен в законоустановения минимален размер и не бил прекомерен предвид нормативното увеличение на минималните размери, извършено през 2022 г. Длъжникът можел да погаси дълга преди образуване на изпълнителното дело, но не го сторил, поради което дължал разноски за адвокат, независимо от това дали били извършвани действия по принудително събиране.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като платеното от взискателя адвокатско възнаграждение било дори под минималния размер, а процесуалният му представител извършвал действия по водене на делото, изразяващи се в искане за налагане на запор, както и в изразяване на становище по настоящата жалба.

1

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20229240401596 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.09.2022 г., издаден по гр.д. № 17844/2019 г. на РС гр. Варна, 46 състав, за сумата 160,22 лева, представляваща главница, и сумата от 2 349,71 лева, представляваща лихви. В молбата за образуване на делото е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника от търговски банки.

На 01.11.2022 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която освен вземанията по изпълнителния лист съдебният изпълнител е посочил като дължими и сумите от 403 лв. - разноски за правна защита на взискателя в изпълнителното производство и 303,65 лв. пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. На 14.11.2022 г., т.е. в срока за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК, дългът е погасен в резултат на изпълнение на изпратено запорно съобщение.

При тези факти жалбата се явява основателна.

Тъй като индивидуализирането на изпълнителния способ е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му в нея не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство. Поради това, щом погасяването на дълга е извършено в срока за доброволно изпълнение, дори и да е в резултат от изпълнение на посочения в молбата по чл. 426 ГПК способ, минималното възнаграждение следва да се определи при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г. , а именно – 200 лв., дължими за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Над тази сума отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при необходимост от извършване на изпълнителни действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение и след неуспешното реализиране на посочения в молбата за образуване способ, ако той се изпълнява с еднократно действие. И понеже в настоящия случай такива допълнителни действия не са извършвани поради погасяване на вземането, то отговорността на длъжника е ограничена само до разноските за адвокат, дължими за образуване на изпълнителното дело. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 200 лв.

При погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение длъжникът не дължи и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ , предвидена като възнаграждение за съдебния изпълнител за успешно предприетите от него изпълнителни действия след изтичане на срока по чл. 428 ГПК. Това важи както при погасяване чрез плащане лично от длъжника, така и чрез изпълнение на запор, стига той да е наложен в срока за доброволно изпълнение (тъй като запорът би могъл да лиши длъжника от възможността да плати доброволно, погасяването чрез този способ следва да се приравни на доброволното плащане във връзка с отговорността за разноски).

В случая обаче с оглед диспозитивното начало съдът не може да отмени определената от съдебния изпълнител такса в цялост, тъй като искането на жалбоподателя е било само за „пропорционалното намаляване“. С оглед формирания извод за намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата 2 от 200 лв. и при спазване на диспозитивното начало, постановлението относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде отменено над сумата от 236,79 лв., изчислена при включване в основата на по-малкия размер на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 12.12.2022 г. на ЧСИ Г.К. по изп.д. № 20229240401596, с което е отказано изменение на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя Й.Б.Б., до сумата от 200 лв.

ОТМЕНЯ определената в Постановление за разноски от 01.11.2022 г. пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 236,79 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3