Определение № 214 от 16.03.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Габрово, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500096 по описа за 2026 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от Образувано е по частна жалба с вх. № 644/13.02.2026 г., подадена от „Максо България“ АД, чрез пълн. юрк. А. Б., против Разпореждане № 407/06.02.2026 г. по ч. гр. д. № 111/2026 г. по описа на РС – Трявна, в частта с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Н. Т. Р. за сумите: 509,81 евро, представляваща остатък от главница; 328,02 евро, представляваща договорна лихва за периода 11.05.2025 г. – 03.12.2025 г; 11, 57 евро, представляваща мораторна лихва за периода 11.05.2025 г. – 03.12.2025 г.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че съдът неправилно е приел, че договорът за потребителски кредит противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сключването на застрахователен договор или присъединяването към групов застрахователен договор е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, което е изрично посочено в чл.4, ал.1 и 2 от договора. Сочи, че на кредитоискателя е предоставена в цялост необходимата му преддоговорна информация пир условията на КЗ във връзка с предоставяната му услуга „застраховка“. Твърди, че главницата по кредита възлиза на 1 318, 90 евро /2 579, 54 лева/, от които 1 022, 58 евро /2 000 лева/ са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 296, 31 евро /579, 54 лева/ е заплатена от „Максо България“ АД директно по сметка на застраховател от името,за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин последният е заплати в свое задължение за застрахователна премия. Сочи, че сумата от 296, 31 евро има характеристика на стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а същата заплаща цената стока/услуга /в случая застраховка/, като усвояването става чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната 1 цена /застрахователната премия/ към трето лице- доставчик на стоката/услугата /застраховател/.С оглед изложеното, сумата от 296, 31 евро /579, 54 лева/ е част от главницата и не представлява „Общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и не следва да бъде включена при изчисляването на ГПР. Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част, като се издаде заповед за изпълнение за посочените суми.

Претендира разноски.

Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от частната жалба не е връчван на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Максо България“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Т. Р. за суми по договор за потребителски договор № 100116004/15.02.2025 г. както следва: 1 247, 87 евро, представлява главница; 328, 02 представляваща договорна лихва за периода 11.05.2025 г. – 03.12.2025 г.; 11, 57 евро, представляваща мораторна лихва за периода 11.05.2025 г. – 03.12.2025 г.

С обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че при изчисляване на ГПР сумата за застрахователна премия неправилно е включена като главница по говора, т.е. към размера на кредита. Приел е, че разходът за застрахователна премия следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Посочил е, че в тези случаи, при посочване в договора на ГПР, различен от действителния, това обстоятелство се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит, което обосновава неговата недействителност. В този случай и на основание чл.23 ГПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него. Приспаднал е от действителната главница извършените плащания и е уважил заявлението за сумата от 738, 06 евро, като го е отхвърлил за остатъка над уважения размер от главницата, заедно с претендираните сум за договорна и мораторна лихва.

Представени са договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план и общи условия, приложими към договора. Настоящият състав намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

В изпълнение на указанията на съда, заявителят е уточнил, че по договора са налице плащания от длъжника в общ размер на 556, 47 лева /284, 2

52 евро/.

Видно от чл. 1 от Приложение № 1 към договора за потребителски кредит, общият размер на предоставения кредит е 2 579, 54 лева, от които 2 000 лева, чист размер на получената от длъжника сума и 579, 54 лева, застрахователна премия, платени от „Максо България“ на застрахователя.

Застрахователната премия е включена в месечните погасителни вноски, без това изрично да е посочено в договора за кредит и в Стандартния европейски формуляр. Средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница, представляват разход по кредита, който го оскъпява и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. По този начин финансовата тежест за кредитополучателя се увеличава значително, без това да е отразено в посочения в договора ГПР. Потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика и като нарушаване на изискването за добросъвестност.

Невключването на разхода за застрахователна премия в изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя недействителност на процесния договор на осн. чл. 22 ЗПК.

Както правилно е посочил заповедният съд, в този случай потребителят, на осн. чл. 23 ЗПК, дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Предвид съвпадението между крайните изводи на заповедния съд с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 407/06.02.2026 г. по ч. гр. д. № 111/2026 г. по описа на РС – Трявна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3