Решение № 1 от 02.01.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Разград, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно наказателно дело № 20243330200592 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. П. И. от гр. Разград, против НП № 399/20.09.2024г. на Директора на РДГ - Русе, с което на основание чл. 275, ал.

1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 50, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като са нарушени материалните правила и неправилно е приложен материалния закон. В НП няма визирано нарушение на контролните правомощия на жалбоподателя, като липсват установени нарушения в Протокол от 15.08.2024г., както и в АУАН от 05.09.2924г. Иска се отмяна на обжалваното НП, като претендира и присъждането на сторените разноски. В с.з. процесуалният му представител- адв. В. заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, налице са съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се производство, които опорочават НП и водят до неговата незаконосъобразност, поради което моли за отмяна.

Претендира и заплащането на разноски.

Административно – наказващият орган – Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Русе, чрез процесуалния си представителюрисконсулт К., счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.

Претендира и заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Разград при редовност в призоваването не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 000715 от 05.09.2024г., съставен на жалбоподателя И. за това, че „В качеството си на длъжностно лице- служител на ОП „Разградлес“, извършило маркирането в 1 подотдел 60 „к“ горска територия- общинска собственост н землището на с.

Езерче, общ. Цар Калоян, не е изпълнил служебните си задължения по чл. 50, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за сечите в горите, като на някои дървета в подотдел 60 „к“ с диаметър над 14 см не личи отпечатък от контролна горска марка, а дърветата са отбелязани в основата само с боя със син цвят. Дата на извършване на нарушението: 15.08.2024г. Законови разпоредби, които на нарушение от извършителя: чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 50, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредба за сечите в горите“.

Въз основа на този АУАН било издадено процесното НП, в което са отразени по идентичен начин обстоятелствата по акта, поради което на жалбоподателя И. е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.

257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 50, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.

Към преписката освен цитираните АУАН и НП, са приложени още разписки за връчване, възражение срещу АУАН, протокол от 15.08.2024г., доклад А.Н. и Д. П., заявление от директора на ОП Разградлес до РДГ-Русе, доклад от комисия от 26.08.2024г. на Разградлес, доклад от актосъставителя за съставени 3 бр.актове във връзка с констатирани нарушения на 15.08.2024г., заповед за определяне на компетентни лица.

Жалбоподателят представя като доказателства технологичен план № 1 за добив на дървесина от отдел 60, подотдел К от 11.04.2024г., изготвен от И.

И., с която е запознат М.М.Ю., карнет-опис за извършеното маркиране в отдел 60, подотдел К, землище с. Езерче изготвен от И. И., предавателноприемателен протокол от 09.08.2024г., констативен протокол от 09.08.2024г., заповед № 193/23.08.2024г., писмо от РДГ-Русе с изпратен Протокол от извършена проверка на 15.08.2024г. за сведение и изпълнение на дадените предписания.

По делото е разпитани актосъставителят С., който уточнява, че не е присъствал на проверката на 15.08.2024г., извършена от негови колеги, а е съставил АУАН на база съставен доклад. Не е присъствал на проверката на 15.08.2024г. Актът е съставен на И. И., в качеството му на длъжностно лице, служител на ОП Разградлес, което е извършило маркирацията на подотдела и той носи отговорността. При поставяне на КГМ не винаги ясно се отпечатва върху кората на дървото. При извършване на сечта се запазва марката, но при извозването на дървесината не може да отговори.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

Съгласно дадените от закона правомощия съдът извърши цялостна проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

В случая съдът намира, че са налице груби нарушения на процесуалните правила относно съставяне на АУАН и индивидуализиране на нарушението от обективна и субективна страна съгласно изискванията на закона.

Налице са груби нарушения на чл.40 от ЗАНН, тъй като процесния АУАН дал началото на административно наказателното производство е съставен в присъствието само на един свидетел- Д. Й.ов, който както и 2 актосъставителя въобще не са присъствали към момента на установяване на нарушението при извършената проверка 15.08.2024г. В този случая е следвало да намери приложение разпоредбата на ал.3 изискваща изрично наличието на двама свидетели. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е императивна и нарушаването й се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушено правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил и кога, а от там и правото му на защита. Съдът намира, че в случая нито приложения Констативен протокол от 15.08.2024г., нито доклада от експертите Н. и П. имат характера на официални документи по смисъла на чл.40, ал.4 от ЗАНН, за да отпадне необхоД.стта от вписването на свидетели.

На второ място нарушението не е индивидуализирано от обективна и субективна страна съгласно изискванията на закона и в този му вид НП не отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН, респ. АУАН на чл. 42, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН, което мотивира съда да приеме, че същите са незаконосъобразни от формална страна и неоснователно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1, от ЗГ, която се твърди, че е нарушена от жалбоподателя, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, се наказва, ако не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 за сечите в горите от 05.08.2011 г. "До освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. " Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата Наредба "Чл. 47.

(1) При провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да: 1. секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч;".

Начина на маркиране на подлежащите на сеч дървета подробно е описан в чл. 50, ал. 3-5 от Наредба № 8 за сечите в горите: "3) Определените за сеч дървета се отбелязват на височина 130 см с видим знак, неувреждащ кората им. (4) Освен по начина, посочен в ал. 3, определените за сеч дървета с диаметър 14 см и по-голям от 14 см, измерен на височина 130 см, се отбелязват и с контролна горска марка. (5) Контролната горска марка по ал. 4 се поставя в основата на стъблото от долната страна на склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане на дървото марката да остане и да е видима. По решение на собственика или лицата, които стопанисват горската територия, се допуска и допълнително отбелязване или номериране на дърветата, предвидени за сеч. В ал. 6 на чл. 50 от наредба № 8 са изброени случаите, при които се позволява изключение от забраната за сеч на немаркирани дървета: " Забранява се сеч на немаркирани дървета с изключение на случаите, когато: 1. е разрешено цялостно отсичане на дървостоя при провеждане на голи сечи, както и при провеждане на санитарни, принудителни и технически сечи с интензивност сто процента върху ограничена площ; 2. сечта се извършва за предотвратяване или своевременно потушаване на пожари; 3. се извършва сеч на дървета, създаващи опасност за функционирането на инфраструктурни обекти или за 3 предотвратяване на опасности, застрашаващи жИ.та и здравето на хората; 4. сечта се извършва при възникване на природни бедствия и аварии; 5. се извършва сеч без материален добив, главосечна сеч, както и сеч в насаждения по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите. Само при тези изключения съгласно ал. 7 "Ограничаването на площта в случаите по ал. 6, т. 1 се извършва чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху оставащите крайни дървета.

Текста на чл. 108. (1) от ЗГ визира основанието, въз основа на което се провеждат сечи в горите, а именно наличие на писмено позволително по образец. В четири точки е упоменато кой може да издаде това писмено позволително, а именно: 1. директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско образование - за горските територии държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор;

2. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 7.08.2015 г.) оправомощено от кмета на съответната община или от управителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор;

3. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което горско сдружение е сключило договор;

4. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии извън посочените в т. 1 и 2, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот.

О приложените от жалбоподателя доказателства става ясно, че на същия има издадено удостоверение за упражняване на лесовъдства практика № 7575/10.08.12г. и той е изготвил технологичния план да добив на дървесина в отдел 60, подотдел К в землище на с. Езерче, общ. Разград, като съгласно отразеното в карнет описа същият е извършил маркирането на дърветата с КГМ № 0935 на 11.04.2024г.

В случая административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана, за това, че в качеството му на длъжностно лице – служител на ОП Разградлес, извършило маркирането м подотдел 60 к…. , не е изпълнил служебните си задължения по чл. 50, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за сечите в горите, като на някои дървета не личи отпечатък от ГКМ, а дърветата са отбелязани само с боя със син цвят“, като нарушението е извършено на 15.08.2024г.

От цитираното следва, че неправилно е определено: а/ мястото на извършване на нарушението – касае се за отдел 60, подотдел К в землището на с. Езерче, а не както е прието подотдел 60 к; б/ времето на извършване на нарушението- ако се приеме, че не е извършена правилно маркировката то нарушението е извършено на 11.04.2024г., когато съгласно приложения карнет-опис е приключило маркирането, а не на 15.08.2024г. когато е извършена проверката и установено нарушението; в/ индивидуализиране на 4 нарушението от обективна и субективна страна- липсва описание кои точно свои задължения по маркирането не е изпълнил жалбоподателя и за какво количество дървесина се отнася. Посочването само на законовите разпоредби не е достатъчно, както и неопределеното „някои дървета“. За кои дървета е следвало да има поставена и КГМ, колко са били немаркирани и т.н.