Определение № 2872 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2872 гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002103081 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 8359/30.06.2025г., подадена от С. М. Ц., чрез процесуалния представител адвокат Е. Д. от АК-Велико Търново, срещу решение № 234 от 08.05.2025г. по в.гр.д. № 101/2025г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 1818/27.12.2024г. по гр.д. № 2956/2022г. на Великотърновския районен съд, постановено в производството по извършване на съдебна делба, е отхвърлена претенцията на касатора по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на недвижимия имот, находящ се в [населено място], [улица] като по реда на чл. 353 ГПК са разпределени в дял на Й. М. С.:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, който самостоятелен обект се намирана етаж 1 в сграда с идентификатор [№], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, представляващ целия първи жилищен етаж от къща на два етажа, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 24.20% ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], целият с площ 489.00 кв.м., равняващи се на 118.31 кв.м. Пазарната стойност на обекта е в размер на 172 807.03 лева;

-сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР в размер на 48.00 кв. м., с предназначение: друг вид складова сграда, заедно с 8.24% ид.ч. от ПИ с идентификатор [№]. по КККР на [населено място], с адрес на имота:

[населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв.м., равняващи се на 40.30 кв.м.

Пазарната стойност на сградата е в размер на 61 807.98 лева;

-сграда с идентификатор [№] и сграда с идентификатор [№], и двете с адрес: [населено 1 място], [улица], с предназначение: склад, заедно с 0.99% ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв.м., равняващи се на 4.83 кв.м. Пазарната стойност на сградите е общо в размер на 4 494.62 лева;

-сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР 44.00 кв. м., с предназначение търговски обект, заедно с 15.11% ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв.м., равняващи се на 73.89 кв.м. Пазарната стойност на сградата е в размер на 87 029.79 лева;

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота:

[населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 3, който самостоятелен обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор [№], която сграда е построена в ПИ с идентификатор [№], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 76.30 кв.м., прилежащи части: избено помещение с площ 3.60 кв.м. и 2.23% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - [№], под обекта няма, над обекта - [№]. Пазарната стойност на обекта е в размер на 87 580.00 лева; в дял на С. М. Ц. са поставени:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, който самостоятелен обект се намирана етаж 2 в сграда с идентификатор [№], с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, представляващ целия втори жилищен етаж от къща на два етажа, ведно с избените помещения, разположени в сутерена, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и общо 34.38% ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв.м., равняващи се общо на 168.13 кв.м. Пазарната стойност на обекта и на избените помещения на сутеренния етаж е в размер общо на 257 197.56 лева;

-сграда с идентификатор, [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР в размер на 23.00 кв. м., с предназначение: пристройка със самостоятелен вход, състояща се от кухня, стая, баня с тоалетна, заедно с 3.95% ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв.м., равняващи се на 19.31 кв.м. Пазарната стойност на сградата е в размер на 29 588.47 лева;

-сграда с идентификатор [№], с адрес на имота: [населено място], [улица], със застроена площ по КККР 51.00 кв. м., с предназначение гараж, заедно с 13.13% ид.ч. от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица], целият с площ 489.00 кв.м., равняващи се на 64.23 кв.м. Пазарната стойност на сградата е в размер на 83 420.55 лева.

Предвид така извършеното разпределение Й. М. С. е осъдена да заплати на С. М. Ц. сумата от 21 756.42 лв. за уравнение на дяловете.

2

Въззивното решение е обжалвано и в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което С. М. Ц. е осъдена да заплати на Й. М. С. сума в размер на 11 754 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствените недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], за периода от 18.07.2022г. до 14.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от заявяване на претенцията - 14.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което в дял на Й. М. С. да бъдат поставени следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], ведно с избените помещения, разположени в сутерена; сграда с идентификатор [№]; сграда с идентификатор [№] и сграда с идентификатор [№]; сграда с идентификатор [№], а в дял на С. М. Ц. да бъдат поставени следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№]; сграда с идентификатор [№]; сграда с идентификатор [№]; самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], като С. М. Ц., да бъде осъдена да заплати на Й. М. С. сумата 5 307.68 лева, представляваща стойност за уравнение на дела й и да бъде отхвърлена предявената претенция по сметки на Й. М. С. за заплащане от С. М. Ц. на сумата от 11 754.00 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствените недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица] за периода от 18.07.2022г. до 14.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от заявяването на претенцията- 14.09.2023г., до окончателното изплащане на задължението.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства по делото и на доводите на страните и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд, в обжалваното решение, противоречи на задължителната и казуалната практика на ВКС, обективирана в т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 2 на ТР № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №50054 от 19.06.2023г. по т. д. №1987/2022г. на I т.о.; решение № 217 по гр.д. № 761/2010г. на IV г.о.; решение № 235 по гр.д. № 513/2010г. на IV г о.; решение № 324 по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, IV г.о. решение № 77 от 17.03.2015г. по гр.д. № 2040/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 403 от 23.01.2015г. по гр.д. № 3902/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 229 от 18.10.2013г. по гр.д. № 3099/2013г. на ВКС, І г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 124 от 28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г. на ВКС, IV г.о.; решение № 331 от 19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на IV г.о на ВКС, решение №337 от 28.04.2010г. по гр.д.

№ 950/2009г. на IV г.о. на ВКС, решение № 126 от 2.03.2011г. по гр.д. № 421/2009г. и др.

Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил и преценил показанията на свидетеля М. М., събрани в първоинстанционното производство, съгласно които категорично входът за избените помещения, разположени в сутерена на сградата е само от първия жилищен етаж и 3 от втория етаж реално няма достъп до тях като по този начин неправилно е приел, че избените помещения, намиращи се на сутеренния етаж, следва да се включат в дела на С. М.

Ц., като прилежащи към разпределения на нея втори жилищев етаж като не е обсъдил и доводите на страните във връзка с тях. Поддържа, че във въззивното решение не е обсъдено и искането за отвод на първоинстационния съдебен състав и отказа на съда да се отведе.

Твърди, че ВТОС не е обсъдил и показанията на свидетеля С., който е съпруг на ищцата по делото, според които С. Ц. е предоставила ключ за първия жилищен етаж на сградата, находяща са на [улица] на дъщерята на Й. С., поради което неправилно е приел, че С. Ц. не е предоставила възможност на сестра си да ползва половината от жилищната сграда и незаконосъобразно същата е осъдена да заплати на Й. С. сумата в размер на 11 754.00 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствените недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица] за периода от 18.07.2022г. до 14.09.2023г.

2.Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди във връзка е останалите доказателства по делото; Твърди се противоречие на приетото от въззивния съд по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение №267 от 04.03.2014г. по гр.д. №30/2013г. на ВКС, І г.о., решение №91 от 27.08.2015г. по гр.д.

№321/2015г. на ВКС, II г.о., определение №51 от 06.02.2020г. по гр.д. №2976/2019г. на ВКС, II г.о. Изложени са съображения, че въззивният съд е приел, че заключението на назначената по делото СТОЕ е пълно, ясно и го е кредитирал изцяло, без да го е обсъдил във връзка с останалите доказателства по делото и конкретно със свидетелските показания на свидетеля М. М..

3.Длъжен ли е въззивният съд да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза;

Поддържа се, че по този въпрос, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №165 от 22.10.2019г. по гр.д. №2622/2018г. на ВКС, I г.о., решение №8 от 05.06.2019г. по гр.д. №1295/2018г. на ВКС, I г.о., решение №240 от 15.01.2021г. по гр.д. №3944/2019г. на ВКС, IV г.о. Касаторът сочи, че противно на горепосочената съдебна практика, въззивният съд е отказал назначаването на тройна СТОЕ с аргумента, че С. М. Ц. не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, доколкото не е допуснала вещото лице да извърши оглед на имота, находящ се на [улица], без да вземе предвид, че твърдяните от С. М. Ц. неясноти и противоречия в заключението не са пряко свързани с извършването на оглед, а именно противоречието на заключението с показанията на свидетеля М. М. по отношение достъпа до избените помещения; възраженията относно квадратурата на обектите, като част от тях, включително гаражът, където е налице найголяма разлика между действителната квадратура и посочената в експертизата, биха могли да бъдат измерени от вещото лице. което твърди, че е посетило имота, от външната им страна. Поддържа се, че вещото лице не е дало отговор на въпроса каква е причината за фрапиращо ниската цена на процесния апартамент, както и на какво се дължи разликата в цената, в размер на 20 000 лева, между първия и втория жилищен етаж на имота, находящ се на [улица], въпреки, че двата етажа са идентични.