Решение № 20 от 09.05.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Каварна, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20253240200084 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 25-0283000145/16.05.2025 г., издадено от Началник РУ в ОД МВР Добрич, РУ Каварна, с което на П. С. С. на основание чл. 178е от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят твърди, че на посочената в НП дата и място е спрял по правилник най-вдясно на улицата, на която няма знак, който да забранява паркиране и престой. Спирането и престоя са се наложили поради неотложност, свързана с необходимостта партньорката му, която е била в напреднала бременност да посети тоалетната в Сити Център Каварна. Не отрича, че двете десни гуми на автомобила са попадали на тротоара, но твърди, че разположението на автомобила не е пречело на пешеходците, т.к. е имало пространство над два метра за преминаване.

В съдебно заседание жалбоподателят, се явява лично, като поддържа жалбата на изложени в нея основания. Счита, че с издадените срещу него две 1 наказателни постановления се упражнява полицейски произвол.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира от фактическа и прана страна следното:

Жалбоподателят П. С. е правоспособен водач притежаващ СУМПС № 286405101 изд. от отдел пътна полиция СДВР.

На 18.04.2025 г. управлявал лек автомобил рег. № СВ 2714 КН в гр.

Каварна по улица „България“. В автомобила заедно с него пътували св. Весела Г.а Г.а и малолетния им син. Пред Сити Център Каварна се наложило да спре, за да може партньорката му, която била в напреднала бременност да посети тоалетна. С. спрял автомобила, като десните гуми били на тротоара, а левите на пътното платно на улица „България“ до № 47. Останал в автомобила заедно с детето, за да изчакат връщането на св. Геогиева.

По същото време служителите на РУ Каварна, свидетелите Р. П. Г. и И. Д.

А. при изпълнение на служебните си задължения установили два леки автомобила паркирани неправилно върху пешеходната зона пред Сити център Каварна - „Ситроен Ксара“ с рег. № ЕВ 7720АС с водач Боян П. Боянов и „Тойота Секвоя“ с рег. № *** с водач П. С. С..

Св.А. извършил проверка на водача на „Ситроен Ксара“, като за установеното нарушение му бил съставен фиш, който водача получил и заплатил на място.

Св.Г. извършил проверка на жалбоподателя П. С., при която му разяснил, че е извършил нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за което ще му бъде съставен фиш. Жалбоподателят отказал да получи фиша и сигнализирал на тел.112, като съобщил, че има съмнения, че служителите на РУ Каварна извършващи му проверка в момента са употребили алкохол.

След отказа да получи фиш за наложена глоба, спрямо водача П. С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. GA № 615043. АУАН бил съставен за това, че в гр. Каварна, по улица България непосредствено до номер 47 П. С.а С., паркира извън разрешените за това места, лек автомобил „Тойота Секвоя“ с рег. № ***, собственост на фирма „Т***“ АД. Посоченото било квалифицирано от актосъставителя като 2 нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения.

В законоустановения срока били депозирани писмени възражения от С..

В същите описвайки причините за спирането на автомобила, жалбоподателя посочил още, че с оглед вида на настилката и липсата на ограничаващ бордюр разбрал, че е спрял върху тротоар за пешеходци едва при извършената му проверка от старши полицай Р. Г.. Изложил още, че не е имал умисъл и желание да паркира върху тротоара, а между автомобила, който управлявал имало два метра пространство в дясно за движение на пешеходци.

Подадения от жалбоподателя сигнал на тел. 112 инициирал извършване на проверка на полицейските служители Р. П. Г. и И. Д. А.. На място били изпратени служителите на РУ Каварна св. Д. Т. П. – младши автоконтрольор и И. С. Б. – разузнавач в група „Криминална полиция“. Извършената с техническо средство „Дрегер 7510“ проверка на свидетелите Г. и А., отчела липсата на употреба на алкохол от двамата. След отчитане на резултатите жалбоподателят заявил, че служителите са употребили наркотични вещества, което провокирало извършването на допълнителна проверка. Същата бил извършена в сградата на РУ Каварна, където направените в присъствието на жалбоподателя тестове с DRUG Test 5000 с фабр. № ARPJ-0008, отчели отрицателен резултат. Във връзка със започналата проверка спрямо полицейските служители, на мястото на установеното нарушение на ЗДвП били снети обяснения от жалбоподателя, обективирани в писмен вид от св. Б. и подписани от С..

Въз основа на съставения АУАН и след преценка на подадените възражение като неоснователни, било съставено процесното наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП било наложено наказание – глоба в размер 50 лева на основание чл. 178е от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, включително Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г.; АУАН сер. GA № 615043/18.04.2026 г., докладна записка с приложени снимки на МПС с рег. № ***, протоколи за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, план за 3 безопасност на движението на част от уличната мрежа на гр. Каварна, справка рег. № 105820-841/09.10.2025 г. от МВР Дирекция „Национална система 112МВР“ РЦ 112 Варна.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Съдът кредитира и показанията на всички разпитани свидетели: Р. П. Г., И. Д. А., Д. Т. П., И. С. Б. и Весела Г.а Г.а, които намира за логични, достоверни, обективни, непротиворечиви, отразяващи възприятията на всеки един от тях от отделните етапи на констатираното нарушение и извършената проверка на спорните обстоятелства във връзка с него.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, като са спазени давностните срокове за съставянето им, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Процесния АУАН е съставен в присъствието на очевидец и нарушителя, като последния е имал възможността да направи писмени възражения в срока чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен, а именно, че е паркирал върху тротоар. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са 4 формулирани ясно и недвусмислено.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл. 6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т. е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Настоящия състав на съда намира, за безспорно установено, че жалбоподателят С. е извършил нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата и на посоченото място е паркирал лек автомобил „Тойота Секвоя“ с рег. № *** върху тротоар на ул. ”България” до № 47, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност с обжалваното НП.

Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП посочва, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство е в „престой“, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

Съгласно ал. 2 на чл. 93 от ЗДвП, "паркирано" е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От своя страна § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП дефинира "тротоар" като "изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци".

Предвид коментираните легални дефиниции, като съобрази показанията на разпитаните свидетели, обясненията на самия жалбоподател, че е изчаквал 5 съпругата си която е отишла до Сити Център Каварна, за да ползва тоалетна и с оглед приложените фотоснимки, съдът приема, за безспорно установено, че процесният автомобил действително е бил паркиран на тротоар пред посочената в НП сграда. На фотоснимката ясно се вижда, че превозното средство е в покой на място, представляващо надлъжна ивица по протежението на пътното платно, оградена с бордюр и покрита с различен вид настилка. Липсват каквито и да било причини процесното място да е оформено по този начин, ако то представлява част от пътното платно.

Напротив, същото притежава всички признаци на тротоар по смисъла на цитираната по-горе разпоредба и очевидно е предназначено за движение на пешеходци.

Съдът приема за безспорно установено и че мястото на извършване на нарушението не е определено от собственика на пътя - Община Каварна, като място за паркиране. За определянето на местата за паркиране върху тротоар е необходимо наличието на нарочно поставен знак, като при липсата на такъв паркирането не е разрешено дори да са спазени останалите въведени с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП изисквания. В случая не само не са налице доказателства, но не се и твърди, че мястото е било разрешено за паркиране върху тротоара. При установяване факта на паркиране върху тротоар на място, което не е определено за целта от собственика на пътя или администрацията, която го управлява, е налице нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като не следва да се изследват останалите предпоставки на нормата (допустимата максимална маса на превозното средство, как е било паркирано превозното средство спрямо оста на пътя, разстоянието между паркирания автомобил и сградите), които са предвидени като изисквания към водачите само в случай, че за съответния тротоар е определено място за паркиране от съответната община или администрация. Предвид всичко изложено съдът приема, че наличието на процесното нарушение правилно е констатирано в съставения акт.