Решение № 13241 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13241 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110113305 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 197715/23.09.2022 г./ на „****“ АД срещу В. Л. Л., К. Х. Ч. и П. Д. Ч., с която е предявен частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено несъществуването на част от вземане в размер на 20 000 лв. /от общ размер на вземането 130 278 лв./ на В. Л. Л. срещу К. Х. Ч. и П. Д. Ч., признато с Решение от 18.02.2021 г., постановено по арб. д. № 1/2021 г. на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България, за което са издадени изпълнителен лист № 96/18.03.2021 г. и изпълнителен лист № ***/12.04.2021 г. по ч. т. д. № 122/2021 г. по описа на ОС – Бургас.

Претендират се разноските по делото.

Ищецът излага следните твърдения: В негова полза е издаден на 28.12.2010 г. запис на заповед от „****“ ООД /с управител ответника Ч./ с падеж на предявяване до 20.12.2016 г. за сумата от 2 175 400 евро, авалиран от ответниците Ч.и и „****“ ООД. Ищецът го предявил в срока на издателя, но сумата не била платена, и банката се снабдила срещу Ч.и със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04.04.2013 г. по ч. гр. д. № 205/2013 г. по описа на РС – **** и със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 21.06.2013 г. по ч. гр. д. № 451/2013 г. по описа на РС – **** за части от вземането по записа на заповед. Въз основа на тях е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ ** ****, като банката се присъединила като кредитор и по изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** ****. По двете изпълнителни дела са предприети изпълнителни действия срещу имуществото на длъжниците, включително е наложена в полза на банката по първото изпълнително дело възбрана върху недвижими имоти, находящи се в ****. С Решение от 18.02.2021 г., постановено по арб. д. № 1/2021 г. по описа на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в 1

България, в полза на ответника по настоящото дело Л. е присъдена сума в размер на 130 278 лв. за извършени от него необходими разноски в следните недвижими имоти, находящи се в ****, а именно: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори ***, ****, ****, ***, ****, ****, както и в 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор **** – всички по КККР на гр.

****, одобрени със Заповед № 18-46/18.08.2006 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва от 13.01.2021 г., и разноски по делото в размер на 2 522.95 лв., като в негова полза е признато и право на задържане върху описаните недвижими имоти до заплащане на сумата от 130 278 лв. Въз основа на арбитражното решение по искане на Л. по ч. т. д. № 122/2021 г. по описа на ОС – Бургас са издадени изпълнителен лист № 96/18.03.2021 г. за присъдените суми и изпълнителен лист № ***/12.04.2021 г. за признатото право на задържане. Въз основа тях по молба на Л. е образувано изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** ****, по което е предприето принудително изпълнение на присъдената сума срещу имотите, по отношение на които е признато право на задържане. Твърди, че банката е кредитор, наложил предходни възбрани, но не била уведомена за предприетото по изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** **** изпълнение, с което била лишена от възможността да оспорва оценката на имотите съгласно чл. 485, ал. 2 ГПК, а била уведомена едва за насрочената в периода 17.12.2021 г. – 17.01.2022 г. публична продан и въз основа на молба от 17.12.2021 г. е присъединена като кредитор по това изпълнително дело. На насрочената публична продан всички имоти са реализирани с изключение на самостоятелен обект с идентификатор ****., изпълнението срещу който е спряно. Съдебният изпълнител насрочил за 11.02.2022 г. и за 18.02.2022 г. разпределения на събраните суми, като насроченото за 11.02.2022 г. разпределение е предявено, но не е влязло в сила поради подадени жалби срещу него, а това за 18.02.2022 г. е отложено. Оспорва съществуването на вземането на Л. срещу Ч.и, присъдено с арбитражното решение, при твърдения, че то е породено от фиктивни правоотношения между лицата, целящи да попречат на удовлетворяването на кредиторите на Ч.и от наличното им имущество. Излага, че Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.10.2019 г., сключен между Л. и Ч.и след наложената от банката и вписана възбрана върху недвижимите имоти по изп. д. № **** по описа на ЧСИ ** ****, е симулативна правна сделка, като договорът е сключен не с намерение за прехвърляне на собствеността на имотите, а с оглед създаване на фиктивно вземане в полза на Л., което да се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД, респ. с цел да се увреди реалният кредитор – ищец в настоящото производство. В подкрепа на възражението за симулативност на договора сочи, че при извършване на 20.10.2020 г. на опис на имотите по изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** **** е заварен единствено ***, но не и Л.. Изтъква, че предварителният договор няма достоверна дата по отношение на ищеца. Оспорва извършването на необходими разноски от Л.. Релевира възражение за нищожност на арбитражното решение поради липса на мотиви.

Евентуално възразява за недопустимост на арбитражното решение: поради произнасяне от съда по непредявен иск – при твърдения, че са предявени искове за вземания за извършени необходими разноски в три имота, а съдът се е произнесъл за седем имота; поради това, че предявяването на иск за право на задържане е недопустимо, защото се касае само за защитно средство по иск за предаване на владението на съответната вещ; защото е постановено при 2 липса на пасивна процесуална легитимация на Ч. по отношение на иска за право на задържане, доколкото тя не се легитимира като съсобственик на недвижимите имоти в режим на СИО, а право на задържане може да бъде упражнено единствено срещу собственика на имота. Навежда довод за нищожност на изпълнителен лист № ***/12.04.2021 г., издаден по ч. т. д. № 122/2021 г. по описа на ОС – Бургас, защото правото на задържане няма характер на притезание и за него не може да се издава изпълнителен лист.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Л. Л. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че е сключен Предварителен договор от 01.10.2019 г. за продажба на недвижими имоти между него като купувач и другите двама ответници като продавачи, с който страните се задължили да сключат окончателен договор до 09.04.2020 г., до която дата следвало продавачите да заличат всички вписани възбрани върху имотите, но те не изпълнили това задължение. Излага, че владението му било предадено на 01.10.2019 г. и че предвид бъдещото придобиване на имотите в периода от м. 10.2019 г. до м.

04.2020 г. извършил необходими разноски за поддържане и запазване на имотите в общ размер на 130 278 лв., от които: 18 860 лв. – за изработка, доставка и монтиране на ПВЦ дограма; 92 068 лв. – ремонтни дейности; 19 350 лв. – за изготвянето на одобрен технически проект за разработване на вътрешно пространство. Сочи, че с Уведомление от 01.11.2020 г., получено на 02.11.2020 г., развалил предварителния договор поради неизпълнение. Счита, че до този момент е бил добросъвестен владелец, поради което за него е възникнало правото да му бъдат възстановени направените необходими разноски и да задържи имотите до заплащането им, респ. в негова полза е постановено арбитражното решение. Моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците К. Х. Ч. и П. Д. Ч. са подали отговор на исковата молба, в който оспорват предявения иск. Намират за неоснователно възражението на ищеца, че е бил възпрепятстван да оспори определената оценка на имотите по изпълнителното дело при ЧСИ **** ****, при твърдения, че това е ирелевантно за иска по чл. 464 ГПК, а и е неоснователно, защото той не е имал основание да я оспори. Изтъкват, че арбитражното решение влиза в сила в деня на постановяването му, като релевираните възражения срещу него са ирелевантни в настоящото производство. Оспорват възражението за нищожност на арбитражното решение при твърдение, че същото има мотиви, изложени в друг документ. Оспорват възражението за недопустимост поради произнасяне по непредявени искове, като излагат, че са предявени претенции за извършени подобрения в седем имота, но е налице очевидна фактическа грешка в арбитражното решение.

Възражението за недопустимост на арбитражното решение поради ненадлежно упражняване на правото на задържане оспорват при твърдения, че правото на задържане може да се предяви едновременно с иск за вземането за разноските за същата вещ, както е сторено в случая, а възражението за недопустимост поради липса на пасивна процесуална легитимация за Ч. – при твърдения, че част от имотите – предмет на предварителния договор, са построени след сключване на брака й с Ч. и са придобити в режим на СИО, още повече че те двамата са осъдени да платят сумата от 130 278 лв. солидарно. По възражението 3 за нищожност на издадените в полза на Л. изпълнителни листове изтъкват, че влязлото в сила решение, с което се признава право на задържане за определена сума, служи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист за правото на задържане и за размера на признатата с него сума. По твърдението за симулация излагат, че наличието на възбрана не ограничава собственика да се разпорежда с имота, като в случая в предварителния договор са посочени наложените възбрани и е поето задължение за тяхното заличаване до датата на сключване на окончателен договор. Оспорват предварителният договор да е антидатиран, като считат, че в случая достоверността на датата му се установява от представените в арбитражното производство документи за извършени СМР от Л., сочещи съществуването на предварителния договор към този момент. В подкрепа на съществуването на вземане за необходими разноски в полза на Л. излагат, че се е появил теч от покрива, довел до нужда от спешен ремонт на имотите, и той го е извършил, защото владението му било предадено още при сключването на договора. Твърдят, че поради тяхното неизпълнение да заличат всички вписани върху имотите възбрани на 02.11.2020 г. са получили от Л. уведомление за разваляне на предварителния договор, а впоследствие – и искова молба за заплащане на подобренията в размер на 130 278 лв. Сочат, че при извършването на опис от ЧСИ **** **** на 29.10.2020 г. Ч. е присъствал като длъжник, а не е бил намерен в имота, както и че имотът му е оставен за пазене на основание чл. 486 ГПК, а също така, че от този протокол изобщо не може да се направи извод, че Л. не е владял имота до развалянето на предварителния договор. Молят за отхвърляне на исковете.

С молба с вх. № 267379/02.12.2022 г. /уточнена в откритото заседание на 08.12.2022 г./ ищецът изразява становище по представените документи от ответника Л. с неговия отговор на исковата молба. Оспорва датите на съставяне на следните документи:

Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.10.2019 г.; Уведомление от 01.11.2020 г. за разваляне на Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.10.2019 г., ведно с изявленията на ответниците Ч.и за получаването му на 02.11.2020 г.;

Договор за текущ ремонт № ***/03.10.2019 г., сключен с „****“ ЕООД, Оферта № ***/20.09.2019 г., 12 бр. фактури, издадени за периода 30.12.2019 г. – 03.04.2020 г., и 12 бр. протоколи/актове (образец 19) за извършени СМР; Договор № *** за проектиране на интериорен дизайн на помещения от 05.10.2019 г., сключен със „****“ ЕООД, ведно с 4 бр. приложения към него и 4 бр. фактури, издадени за периода 05.10.2019 г. – 30.10.2019 г.;

Договор за монтаж на алуминиева и PVC дограма от 01.11.2019 г., сключен със „****“ ЕООД, ведно с фактура от 04.11.2019 г. и фактура от 19.12.2019 г. Твърди, че всички представени от ответника Л. договори, фактури и протоколи/актове (образец 19) са документи с невярно съдържание. Оспорва като неавтентични следните документи: Договор за текущ ремонт № ***/03.10.2019 г., сключен с „****“ ЕООД, Оферта № ***/20.09.2019 г., 12 бр. фактури и 12 бр. протоколи/актове (образец 19) за извършени СМР; Договор № *** за проектиране на интериорен дизайн на помещения от 05.10.2019 г., сключен със „****“ ЕООД, ведно с 4 бр. фактури; Договор за монтаж на алуминиева и PVC дограма от 01.11.2019 г., сключен със „****“ ЕООД, ведно с 2 бр. фактури. Твърди, че подписите, положени върху тях, не са на законния представител на съответното дружество – изпълнител 4 по сключените договори, нито на друг представител на изпълнителя. Поддържа възражение за нищожност поради абсолютна симулация на следните договори: Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.10.2019 г.; Договор за текущ ремонт № ***/03.10.2019 г., сключен между „****“ ЕООД и В. Л. Л.; Договор № *** за проектиране на интериорен дизайн на помещения от 05.10.2019 г., сключен между „****“ ЕООД и В. Л. Л.; Договор за монтаж на алуминиева и PVC дограма от 01.11.2019 г., сключен между „****“ ЕООД и В. Л.