Решение № 20 от 09.01.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Благоевград, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20241210100596 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. Г.

В., ЕГН **********, с адрес: град против „” ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление: град , представлявано от управителите Е. Р.а Ц., Бе. П., М. С. А.ова, Ж. С. К. и Е. Ч.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 32 от 12.02.2024 година, издадена от управители на „ ” ЕООД, с която на В. Г. В., е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че работи при ответника, в магазин „” по трудово правоотношение, считано от 2006 година, като по силата на трудов договор, първоначално работела на длъжност “Ръководител отдел”, а по- късно заемала и други длъжности. Твърди, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание ищцата заемала длъжността “Търговски представител“ в „ ” ЕООД - Благоевград. Твърди се още, че на 16.02.2024 година й била връчена Заповед № 32 от 12.02.2024 година, с която на основание чл.192, ал. 1 във връзка с чл. 189, ал. 1, и чл. 188, т.1 от КТ й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.

Счита, че Заповед № 32 от 12.02.2024 година е незаконна, поради следните съображения: На първо място, се сочи, че оспорената заповед не е мотивирана. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която работодателят следва да посочи нарушителят, нарушението, кога същото е извършено, наказанието и законовият текст въз основа, на който се налага. По смисъла на цитираната разпоредба се сочи, че заповедта трябва да съдържа изложение на всички конкретни факти и обстоятелства, които категорично да обуславят извода на работодателя за извършено нарушение на трудовата дисциплина, и на които същия основава наложеното дисциплинарно наказание. Излага, че разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ е императивна, поради което липсата на конкретно фактическо описание на деянието, кога същото е извършено и съотвестващата му правна квалификация, съставляващи основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност, осуетява упражняването на правото на защита на работника или служителя срещу наложеното му дисциплинарно наказание и препятства съдебната проверка за неговата законосъобразност. Освен това, изложените констатации в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се сочи, че трябва да бъдат фактически 1 обосновани, понеже служителя има право да знае точно въз основа на какви факти е наложено наказанието, с оглед на преценката му дали да се възползва от защитата по чл.358 КТ, а и с оглед изграждането защитната си теза. Сочи, че от съдържанието на оспорената заповед се установява, че не само липсва конкретно фактическо описание на деянието, както и дата или период от време на извършване му, но и няма други данни, от които макар и косвено да се установят тези обстоятелства, което според ищцата представлява нарушение на императивно вменено задължение касаещо съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а от друга страна категорично препятства изцяло съдебната проверка за неговата законосъобразност, включително и по отношение спазването на сроковете за налагането дисциплинарно наказание съобразно разпоредбата на чл.194, ал. 1 от КТ. Предвид изложеното се твърди, че оспорената заповед се явява незаконна.

На второ място, се твърди, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е спазил изискването на чл. 193, ал.1 от КТ за изслушване или приемане на писмени обяснения. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да поиска писмени обяснения или да изслуша обясненията на работника или служителя за всяко конкретно цитирано в заповедта нарушение. Посочва се, че това е така, за да може служителя да даде своето становище по претендираните нарушения, да се защити и представи доказателства в своя подкрепа, както и работодателят да извърши правилна преценка относно тежестта на извършеното нарушение. Сочи се, че вземането на обяснения е абсолютна предпоставка за законосъобразно провеждане на дисциплинарното производство, съответно тяхната липса води до незаконосъобразност на издадената заповед. В настоящия случай, преди налагането на дисциплинарното наказание, писмени или устни обяснения за посоченото в оспорената заповед нарушение се твърди, че не са изисквани и не са събирани от работодателя.

На следващо място се твърди, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е извършил преценка съобразно разпоредбата на чл.189, ал. 1 от КТ, съгласно която при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. По смисъла на цитираната разпоредба, се сочи, че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да извърши преценка за съразмерност между тежестта на претендираното нарушение и тежестта на наказанието. Излага се, че макар, че в настоящия случай наложеното наказание да не се явява най-тежкото предвидено такова, това не освобождава работодателят от задължението, вменено му съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Посочва се, че от съдържанието на оспорената заповед се установява, че няма данни работодателят да е разглеждал и преценявал характера на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, поведение на служителя, значимостта на неизпълненото задължение, последиците от конкретното неизпълнение, както и други данни. С оглед изложеното се твърди, че оспорената заповед се явява незаконна и на тези основания. Сочи се, че наложеното дисциплинарно наказание „Забележка” макар и да се явява най - лекото предвидено в КТ, в настоящия случай според ищцата същото се явява несъразмерно тежко, предвид деянието, което се претендира от работодателя, както и последиците от него. Твърди се, че в настоящия случай служителя не е извършил деяние представляващо виновно неизпълнение на трудови задължения и следователно не е налице претендираното от работодателя с оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 09.04.2024г. на Е. П. сътрудник. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 10.05.2024 г. е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан, и се иска да бъде отхвърлен.

2

Не се оспорва, че ищцата действително е била в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на Трудов договор № 68 от 22.05.2006г., като първоначално е заемала длъжността „Заместник ръководител“ отдел в магазин а впоследствие, с допълнителни споразумения към трудовия договор, длъжността й е променяна като последната длъжност, която заема ищцата е „Търговски представител“ в същия магазин. Не се оспорва, че на 16.02.2024г. на ищцата е връчена Заповед № 32 от 12.02.2024г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Сочи се, че в цитираната заповед е посочено ясно, че дисциплинарното наказание „Забележка“ се налага за това, че служителката не извършва поставената й задача от прекия й ръководител в срок, а именно: изготвяне на график за посещение на клиенти от повереното й портфолио. Твърди се, че на 01.02.2024г., в съответствие с изискванията на чл.193 от КТ, работодателят е връчил писмена покана на ищцата за представяне на обяснение за извършени дисциплинарни нарушения, в която ясно са описани: датата на откриване на нарушението - 01.02.2024г.; от кого е отрито нарушението - В. Х. В., р - л. отдел „Оперативна работа с клиенти“; описание на извършеното, а именно, че на 30.01.2024г. на ищцата е поставена писмена задача от прекия й р-л. В. В, включваща изготвяне на график за посещения на клиенти и ясно определен срок за изпълнение, който е 31.01.2024г. Сочи се, че връчването на описаната покана за представяне на обяснение е извършено срещу саморъчен подпис на ищцата. Твърди се, че на 02.02.2024г. г-жа В. е представила писмен отговор на поканата, в който твърди, че поради факта, че е била в дългосрочен отпуск и е трябвало да прочете повече от 1500 имейла, за да се запознае с новостите и промените в работата й, се е забавила с изпълнението на поставената й задача.

Навежда се, че това изцяло опровергава твърдението на г-жа В., че преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят не е изискал и събрал писмени или устни обяснения за посоченото в оспорената заповед. С оглед описаното по-горе съдържание на поканата за представяне на обяснения от 01.02.2024г., се сочи, че са неоснователни твърденията в исковата молба, че е осуетено упражняването правото на защита на г-жа В. срещу наложеното й дисциплинарно наказание, както и че се препятства съдебната проверка за неговата законосъобразност, включително и по отношение спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ.

Твърди се, че е невярно твърдението на ищцата, че в настоящия случай тя не е извършила деяние, представляващо виновно неизпълнение на трудови задължения и следователно не е налице претендираното от работодателя с оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина. Навежда се, че в заповед № 32 от 12.02.2024 г. работодателят точно е посочил, че дисциплинарното наказание се налага за неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл.187, т. 3 от КТ, като неизпълнението на възложената работа от страна на ищцата е неизготвянето на график за посещения на клиенти в срок до 31.01.2024г. сочи, се че възлагането на тази задача е извършено с имейл от страна на прекия ръководител на ищцата г-жа В. В., заемаща длъжност „Ръководител отдел „Работа с клиенти“ в магазин , изпратен на 30.01.2024г. Сочи се, че едни от основните задължения на служителите, заемащи длъжност „Търговски представител“ в магазин са да създава ефективен седмичен план на обажданията и/или посещенията на клиентите; да уговаря срещи с клиенти в магазина или в техните обекти и осъществява тези срещи; да определя месечен план за действие за клиентите от портфолиото си; да актуализира необходимата информация за магазина, (асортимент, търговски планове и т.н.), чрез посещения в магазина и срещи с Ръководители отдели и Търговски управители и т.н. В тази връзка се сочи, че изготвянето на план за посещение на клиенти от повереното на съответния търговски представител е от съществено значение за поверената му работа и неизпълнението на това задължение води до слаби резултати. Твърди се, че резултати на г-жа В. са били най -слабите от целия екип на отдел „Работа с клиенти“ в магазин Метро Благоевград.

С оглед изложеното се твърди, че неоснователно и невярно е твърдението на ищцата, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е взел предвид тежестта на 3 нарушението и наложеното дисциплинарно наказание не е съразмерно.

В съдебно заседание ищцата, редовно и своевременно призована, явява се на една част от проведените съдебни заседания и се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адв. К.. Поддържа предявения иск, ангажира доказателства-писмени и гласни такива. По същество изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск, като се иска да бъде уважен. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Претендират се и сторените по делото разноски, като е представен и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна, редово призована, се представлява от упълномощен процесуален представител – адвокат Н., който поддържа подадения отговор, ангажират доказателства. В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител не се явява и не ангажира становище по същество на делото.

Разпечатката съдържа 23 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7a356f2-599e-4621-8531-552d5ac4a6f6