Решение № 5153 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5153 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330107291 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредит Инс” АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Лъвски рид“ № 3, ет. 1, офис 2, срещу Т. Х. Г., ЕГН **********, с адрес:

*****************, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 3800,00 лв. – неизплатен остатък от главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № **********/23.05.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 13.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 10034/27.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19506/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив, V бр. с-в.

В исковата молба се твърди, че между ищеца „Кредит Инс” АД, като кредитор и ответницата Т. Х. Г., като кредитополучател, е сключен Договор за 1 потребителски кредит „Екстра“ № ****************/23.05.2024 г. от растояние, по силата на който на ответницата била предоставена заемна сума в размер на 4000,00 лв. Ответницата се задължила да върне предоставения й кредит, ведно с договорна лихва, на 12 равни месечни вноски, първата от които на падежна дата 23.06.2024 г., а последната вноска – с падежна дата 23.05.2025 г. Ответницата извършила частично плащане само на първата вноска, дължима на 23.06.2024 г. вноска по кредита. Същата не погасила нито една от останалите вноски по кредита. Поради това била обявена предсрочната изискуемост на вземанията по договора, за което длъжникът бил надлежно уведомен. Поради непогасяване на дължимите по процесния договор за кредит суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 19506/2024 г. на Районен съд Пловдив, V бр. с-в и издадена Заповед № ********/27.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Ответницата подала възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответницата Т. Г., с който заявява, че признава предявения иск по основание и размер относно претендираната главница по процесния договор за кредит.

Възразява срещу присъждането на разноски в искания от ищеца размер за заповедното производство. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство.

В открито съдебно заседание ищецът „Кредит Инс” АД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца – ***. С. М. , с която поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. С оглед направеното от ответницата признание на иска, моли да бъде постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

2

Ответницата Т. Г., редовно призована, не се явява в открито съдебно заседание. По делото е постъпила молба от ответницата, чрез процесуалния й представител ЕАД „Й.“, представлявано от *** . С. Й., изрично упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, видно от представеното по делото пълномощно – л. 23, с която моли да бъде прекратено съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение съобразно направеното от ответницата признание на иска. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това по аргумент на чл. 237, ал. 1 от ГПК. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като в мотивите на решението е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание на иска (чл. 237, ал. 2 от ГПК ).

В процесния случай е налице изразено от ответницата, чрез процесуалния й представител ЕАД „Й.“, представлявано от ***. С. Й., изрично упълномощен с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, признание на 3 предявения иск по смисъла на чл. 237, ал. 1 от ГПК, което признание е неоттегляемо, съобразно нормата на чл. 237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Отделно от това ищецът моли за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК при признание на иска.

С оглед направеното от ответницата признание на иска, съдът намира, че предявеният положителен установителен иск с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви за това.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът .

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът своевременно е претендирал присъждане на сторените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство, като е представил надлежни писмени доказателства – вносни документи за заплащането на посочените такси, а за заплащането в брой на адвокатското възнаграждение ищецът е депозирал договори за правна защита и съдействие. Договорът за правна защита и съдействие в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила в брой адвокатското възнаграждение.

Основателно е релевираното от

4 ответницата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца за настоящото исково производство в размер на 1000,00 лв. Съдът, като съобрази фактическа и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, защитавания материален интерес и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия по делото, намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до 500,00 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 852,00 лв., от които: 76,00 лв. държавна такса в заповедното производство, 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство (с Определение № 1351/08.05.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1139/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 1500,00 лв. е намалено и определено в размер на 200,00 лв.), 76,00 лв. - държавна такса в исковото производство, 500,00 лв.

– адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, в отношенията между страните, че ответницата Т. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: ******************* , дължи н а ищеца „Кредит Инс” АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъвски рид“ № 3, ет. 1, офис 2, сумата в размер на 3800 лв. – неизплатен остатък от главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ***********/23.05.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 13.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № ***** /27.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19506/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив, V бр. с-в.

ОСЪЖДА Т. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: ******************* да 5 заплати на „Кредит Инс” АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъвски рид“ № 3, ет. 1, офис 2, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 852,00 лв., от която: 276,00 лв. – разноски в заповедното производство и 576,00 лв. – разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване п р е д Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6