Решение № 40 от 06.03.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Русе, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Й. при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254500601095 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХI от НПК.

С присъда № 111/14.10.2025г. на Русенския районен съд, постановена по НЧХД № 344/25 на РРС, подсъдимият Ц. С. Д. е признат за веновен, в това, че на 28.08.2024г. в гр. Русе причинил на П. П. П. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в охлузвания и оток на лицето, кръвонасядане и повъхностни наранявания на лигавицата на лявата буза, кръвонасядаен, охлузване и одряаскване в дясната опясна област и травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, поради което и на основание чл.130 ал.1 от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено администротивно наказание глоба в размер на 1200 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител П. П. П. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на деликта-28.08.2024г. до 1 окончателното й изплащане, както и сумата от 1312 лева разноски по делото.

Отхвърлен е гражданския иск, предявен от частния тъжител П. П. П. против подсъдъмия Ц. С. Д. в останалата му част до 3000 лева като неоснователен.

Подсъдимият е осъден да заплати напрамените по делото съдебин разноски в размер на 70 лева по сметката на РРС и държавна таксат върху уважеиня раземр на гаржаднсикя иск в размер на 80 лева.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия във всичките й осъдителни части. Във въззивната жалба и допълненията към нея се навеждат доводи за необоснованост, постановяване на присъдата при нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, явна несправедливост на наложеното наказание, несправедлив размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Иска се отмяна на присъдата, постановяване на оправдателна такава и отхвърляне на предявения граждански иск изцяло.

Претендира се присъжадне на направените по делото разноски. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не взема становище по жалбата. Упълномощеният му защитник адв.Д. С. от РАК поддържа въззивната жалба и всички направени в тях искания. Твърди, че съдът е приел фактическа обстановка различна от описаната в тъжбата, относно начина на извършване на деянието и действията на подсъдимия, без да е приложена разпоредбата на чл.287 ал.6 от НПК, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът не е анализирал представените медицински документи от пострадалия, във връзка с уважения размер на гаржданския иск, поради което същият е уважен в завишен размер. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на изцяло оправдателна такава и отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното административно наказание глоба. Излагат се подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията.

Частният тъжител и граждански ищец П. П. и повереникът му адв.Г. Я. от РАК, считат жалбата за неоснователна и изразяват становище, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените съображения. Претендират направените пред въззивната инстанция разноски.

2

Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.

От фактическа страна е установено следното:

Подсъдимият Д. е роден в гр.Р., роден е през **** г., женен, със средно образование, работи- занимава с е с продажба на автомобили втора употреба, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Той живее заедно със съпругата си св.Д. Ж. Д.а в апартент в гр.Р. ул.“Ч.“ № ** бл.

Ф. Е. вх.* ет.*. През месец август 2024г. в апартамента живеели още дъщеря им и майката на Д.а, която била изписана от болницата след прекаран инсулт.

На същият адрес, но на ет.*, т очно над апартамента на подсъдимия, живеели частният тъжител П. П., св.С. В., с която живеели на семейни начала и синът им- св.Н. П. П., който към датата на деянието бил на 17 години.

Между двете семейства съществува ло напрежение в отношенията по повод оплаквания на Д.и от шум създаван от детето на П. и В..

На 28.08.2024г. вечерта частният тъжител, съпругата му и детето им се прибрали в гр.Русе от село и около 21,00ч. детето започнало да счуква чесън. Шумът от това се чувал в апартамента на Д.и, които в този момент се приготвяли да си лягат. Този шум предизвикал раздразнение у съпрузите Д.и и подсъдимият чукнал с дълъг предмет по тавана. Съпругата на тъжителя чула това и предупредила детето да се опита да не вдига шум. То се опитало, но въпреки това шумът продължил.

Продължаващият шум увеличил раздразнението у Д.и и свид.Д.а станала от леглото, излязла от апартамента и тръгва към горния етаж. Нищо не казала на съпруга си, но от поведението й той разбрал, че отива да направи забележка на съседите си и той също станал и тръгнал след нея. Подсъдимият стигнал до вратата на петия етаж, след като съпругата му вече била позвънила на апартамената на тъжителя, но все още никой не отвор ял. Подсъдимият започнал да чука по вратата и в този момент П. отварил входната врата на апаратемента. Св.С. В. също тръгнала към вратата и се намира на края на входното антре.

Виждайки П., Д. Д.а на висок глас попитала: „до кога ще чукате?“. Още 3 преди П. да й отговори, подсъдимият се пресегнал през прага и с юмрук ударил П. в лицето. П. паднал по гръб върху шкаф. През това време се намесила съпругата му и се помъчила да изблъска подсъдимия през входната врата. П. се изправил и започнал да помага на съпругата си да изблъскат подсъдимия. Двамата мъже започнали да се блъскат и дърпат и паднали на стълбищната площадка. Двете жени се мъчели да ги разтърват, като съпругата на тъжителя ухапва подсъдимия по ръката. В този момент синът на П.- св.Н.

П. позвънил на тел.112 и съобщил за инцидента. Двамата мъже се търкаляли по стълбите вкопчили се един в друг, при което синанасянли удари. В момент, в който подсъдимият бил отгоре, той станал и прекратил физическия контакт, след което двамата със съпругата си се прибират в дома си.

При пристигането на полицията скандалът бил приключил. След като установели участниците в конфликта полицейските сулижетил описали констатираното от тях в изготвените справка и докладна. Съставили четири предупредителни проткола на всеки един от участинцет в конфликта, подписани без възражеиня от тъжителя и съпругата му, подсъдимия и съпругата му. Тези писмени докаазества са пирложеин по деото.

Частният тъжител се оплакал от болки в кръста и след посещението на полицейските служители заедно със съпругата си отишли в спешното отделение на УМБАЛ „Канев“ където бил приет за лечение.

Установено било, че пострадалият е получил охлузване, оток на лицето и кръвонасядане на лигавицата лявата буза. Кръвонасядане и охлузване на дясната поясна област и са травмирани коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. П. престоял три дни в отделение Неврохирургия. Проведено му било медикаментозно лечение чрез инжекции, след което бил освободен за домашно лечение 20 дни.

Болките на тъжителя продължавали и след това и за период от 18.1126.11.2024г. той провел седемдневен курс за рехабилитация и раздвижване.

Оплакванията от болки в областта на кръста продълж или около три месеца.

Съпругата на тъжителя също е претърпяла увреждания и също била приета в болница. Докато и двамата били в болница за детето им се грижели роднини.

По делото е изготвена СМЕ, която е посочила уврежданията получени от тъжителя и техния медикобиологичен признак, а именно: Охлузвания и 4 оток на лицето. Кръвонасядане, охлузвания и одраскване в дясна поясна област. Травма на нервните коренчета на лумбосакралиня отдел на гръбначния стълб. Тези уврежадния са резултат на действието на твърди тъпи и ръбести предмети и/или резки натоварващи движения в гръбначния стълб и могат да бъдат получени при инцидента и по начин описан в представените свидетелски показания, а именно при удар с юмрук в областта на лицето и последващо падане по гръб върху мебел /шкаф за обувки/, както и боричкане с падане по стълбище. Установените уврежадния са преценени по медикобиологичения признак: разсторйство на здравена извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК. Те са довели до тарйно разсторйство на здравето на П. П., не опасно за живота.

Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Това са СМУ, СМЕ, епикризи и медицински документи на пострадалия П., показанията на свидетелите: С. В., Н . П., Д . Д.а, частично обясненията на подсъдимия, докладна, протоколи за предупреждение, свидетелство за съдимост и други.

По делото няма спор за времето, мястото на конфликта и причината за вързникването му. Няма спор за лицата, които са се намирали пред вратата на тъжителя, както и за това, че впоследствие тъжителят и подсъдимия са се дърпали, блискали, вкопчени един в друг са паднали на стъблището, както и че жените им са се опитвали да ги разтърват. В тази насока всички доказателства по делото са еднопосочни и непротиворечиви.

Съдът приема за безспорно установено, че св.Н. П.-син на тъжителя е подал сигнал на тел.112 за случилото се, както и че на място е дошъл полицейски екип, който е пристигнал след като конфликта е бил преустановен. В тази насока освен показанията на св.П. е и отразеното в приложените по делото справка, докладна, четири броя полицейски предупредителни протоколи.

Относно останалите обстоятелства, свързани с началото на конфликта, нанесения първи удар, разменените удари между двамата мъже и другите действия до приключването на конфликта, по делото са показанията на свидетелите: С. В., Н. П., Д. Д.а. Всички свидетели са лица, които са в близки роднински отношения или с подсъдимия или с тъжителя, поради което са 5 заинтересовани от изхода на делото лица.

Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на свидетелските показания и мотииврано е дал вяра на тези от тях, които кореспонидрат с писмените доказателства, приложени по делото и със заключените на СМУ. Експертното заключение е обосновано, компетентно и базирано на обективни данни, поради което законосъобразно е кредитирно с доверие. С оглед направените допълнения от експерта в съдебно заседание е уточенно, че увреждането- травмирани коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, може да бъде получено от самото падане, но не от конкретния удар в ръб, от падане- при падане на седалище, при резки движения или при боричкане.

Изхожадайки от обективните данни, съдържащи се в писмените доказателства и в СМЕ първата инстанция правилно е дала вяра на показанията на тези свидетили, които кореспондират с тези обективни данниотносно вида и механизма на получаване на телесните увреждания от тъжителя П..

Правилно е дадена вяра на показанията на свидетелите В. и Н. П., които въпреки че са съжителстваща с пострадалия и негов син, са последоветелин, логични, обективни и изцяло съответстват на начина на получаване на уврежданията на тъжителя в областта на главата и кръста, съдържащи се в в СМЕ и медицинската докуменитция от провеждаите му медицинсикпрегелди илечеине.

Кредитирани са с доверие и показанията на св.Д.а, съпруга на подсъдмия, въпреки липсата на конкретика в тях за състаовленрните факти, използваните общи изрази относно възникването на физическия конфликт и действията на участниците в него и омаловажаавне на нейните и на съпруга й дейстивя.

Мотивирано не е дадена вяра на обясненията на подсъдимия, в частите им, в които противоречат на обективните данни по делото, а именно относно това кой е инициатора на физическата саморазправа, като правилно са отчетени като защитна теза. Подсъдъмият съзнателно пренебрегва обстоятелството,че той е поел инициатива за саморазправа дори само с качването си на горния етаж и блъскайки по вратата на съседите си с ръка, като се стреми да си придаде вид на жертва на ответното поведение на частния 6 тъжител. Дори да се приеме, че той е бил ядосан от вдигания шум е било достатъчно да поиска обяснение от съседа си, да проведат разговор и да има поведение различно от това при отваряването на входната врата да му нанесе удар с юмрук в лицето. Обясненията на подсъдимия в тези им части противоречат на кредитираните от съда писмени и гласни доказателства, в това число и показанията на свидетелите Н. П. и С. В..