Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 441 от 27.06.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 270/2025
Вид
Определение № 441
Подписан
27.06.2025
В сила
27.06.2025
Състав
Аделина Тушева, Албена Миронова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Монтана, 27.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500270 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба рег. № 260403/08.05.2025 г. на Районен съд Монтана, от Десислава Димитрова – Директор на ДСП М срещу Определение № 260006/05.05.2025 год., по ч.гр.д. № 1922/2019 год., по описа на МРС, в частта му, с която е спрял на основание чл. 415, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК незабавното изпълнение на Заповед № 1149/25.07.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е спряно изпълнително дело № 20022/2025 по описа на ДСИ при РС Монтана, образувано по Изпълнителен лист № 1228/25.07.2019 год.

В частната жалба се твърди, че в случая разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да се прилага, тъй като през 2020 год. всички книжа вече са били връчени на длъжника – по изп.д. № 1-15/2020 год. на ДСИ при МРС, което е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 21.09.2022 год.

Насрещната страна Ш Л. К. от с. Л , обл. М е получила препис от частната жалба на 19.05.2025 год., но в срок не е депозирала писмен отговор.

Съдът намира, че частната жалба е редовна – съобщението е получено на 07.05.2025 г., а жалбата е подадена на следващия ден, 08.05.2025 год., като дължимата държавна такса от 15 лв. е внесена.

Частната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и в преклузивния срок за обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

1

В обжалваното Определение, Районен съд Монтана, макар с оскъдни мотиви е приел, че следва да спре изпълнението на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК.

С диспозитива на определението е спрял изпълнението по образуваното изпълнително дело № 20022/2025 по описа на ДСИ при РС Монтана.

За да постанови това определение, първостепенният съд е приел, че са налице предподставките на чл. 415, ал. 2 ГПК, тъй като Заповед № 1149/25.07.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника Ш Л. К. от с. Л обл. М по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление.

Заповед № 1149/25.07.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 1228/25.07.2019 год. са издадени от МРС по ч.гр.д. № 1922/2019 год. по Заявление на ДСП М за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на документ – влязла в сила Заповед № ЗСПД/Д-М/2869 от 07.05.2019 год., влязла в сила на 25.07.2019 год., срещу Ш Л. К., ЕГН ********** от с. Л обл. М

Изпълнителният лист е получен от заявителя на 30.08.2019 год.

ОС Монтана е изискал и към настоящото дело е приложено изп.д. № 115/2020 год. на ДСИ при МРС, от което се установява, че изпълнителното производство е образувано с Разпореждане на ДСИ при МРС от 16.01.2020 год., по молба на ДСП Монтана, към която е приложен (само) Изпълнителен лист № 1228/25.07.2019 год.

На същата дата, 16.01.2020 год. на длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, в която изрично е посочено, че към нея се прилага единствено копие от Изпълнителен лист. Т.е., към ПДИ не е била приложена издадената от съда Заповед № 1149/25.07.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и следователно същата не е била връчвана на длъжника по изп.д. № 1-15/2020 год. на ДСИ при МРС, въпреки, че последната е получила ПДИ лично на 21.01.2020 год.

Принципно позицията на частния жалбоподател, че при повторно образувано изпълнително дело не намира приложение разпоредбата на чл.

415, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК щеше да бъде правилна, АКО беше изпълнена процедурата по чл. 418, ал. 5 ГПК (ред. ДВ, бр. 86/2017 год.) и препис от Заповед № 1149/25.07.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК беше връчен на длъжника Ш Л. К. от с.

Л , обл. Монтана по изп.д. № 1-15/2020 год. на ДСИ при МРС.

В случая обаче, това е сторено за първи път едва по изп.д. № 20251630420022 на ДСИ при МРС и то по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление.

Този факт не се променя от обстоятелството, че пет години по-рано по същия изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 1-15/2020 год. на ДСИ 2 при МРС, което е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – тъй като по него Заповед № 1149/25.07.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК не е връчвана на длъжника и следователно последната е била лишена от право на защита.

Поради изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260006/05.05.2025 год., по ч.гр.д. № 1922/2019 год., по описа на МРС в обжалваната част, в която е СПРЯНО изпълнението по изп.д. № 20251630420022 на ДСИ при МРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Да се върне изп.д. № 1-15/2020 год. на ДСИ при МРС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3