Решение № 1045 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20235330202691 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 3569542, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който Д. С. М., с ЕГН: **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Д. С. М., представляван от адв. З. Г., оспорва законосъобразността на обжалвания ел. фиш и моли същият да бъде отменен.

Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 30.04.2020 г. в 11.44 часа, в гр. Брезово, ул. „Георги Димитров“ до № 2 , е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „Нисан Алмера Тино“, с рег. № **, установено с ATCC TFR1-M 581, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 63 км/ч., след отчитане 1 на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 13 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е Д. С. М.. Именно по отношение на последния за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

1, т. 2 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 50 лева.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението), за превишаване на разрешената скорост в населено място от 11 km/h до 20 km/h е предвидена глоба в размер 50 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото 2 доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.

Тук следва да се посочи, че дадено в ЕФ описание на мястото на извършване на нарушението е описано в достатъчна степен, така че да се разбере къде се твърди да е извършено твърдяното нарушение и в тази връзка съдът оценя като неоснователно възражението за неяснота в тази насока.

В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство , представляващо мобилна система за видеоконтрол. Последното не е в нарушение на нормативната уредба, така, както се твърди в жалбата. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Регламентираното в чл.189, ал.4 от ЗДвП "в отсъствието на контролен орган и на нарушител", следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство. В тази връзка се явява несподелимо възражението за 3 липса на посочване на служителят, извършил нарушението и свидетелите на същото, доколкото при констатиране на нарушение с АТС законът не изисква наличието на посочените от жалбоподателя лица.

Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на собственика на МПС, с което е извършено заснетото нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са налице данни процесното МПС да е било управлявано от друго лице, различно от неговия собственик, но така или иначе от страна на жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни да е спазила процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш. В качеството си на собственик жалбоподател ят е бил длъжен да спази реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно цитираната норма при издаден електронен фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В процесния случай липсват доказателства, а всъщност дори и твърдения жалбоподателят да е представил Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане на отговорността си. Последното от своя страна обуславя извода, че правилно законният предствител на дружеството, като собственик на процесното МПС, с което е било извършено нарушението, е бил привлечен към отговорност.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на 4

Автоматизирано техническо средство или система.

Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на деянието: на 30.04.2020 г. в 11.44 часа, в гр. Брезово, ул.

„Георги Димитров“ до № 2, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС марка „Нисан Алмера Тино“, с рег. № **, установено с ATCC TFR1-M 581, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 63 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 13 км/ч. Посочени са и правните признаци на нарушението: при разрешена в населено място скорост 50 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 13 км/ч.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в полза на водача. Налице е следователно пълно съответствие.

Налице е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането, от която е видно и посоката на засменане.

В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Наложеното наказание точно съответства на предвидената в закона глоба, която е в абсолютно установен размер, което препятства възможността за ревизирането му.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да обоснове причината, поради която отстъпва от възприетата до момента практика за отмяна на ЕФ за налагане на глоба за скорост в размер до 50 лв., застъпена от преобладаващите състави на касационната инстанция – Административен съд – Пловдив. Тази практика се изоставя, като настоящият съдебен състав намира, че липсва законова пречка за налагане на глоба за скорост с ЕФ, дори и в размер от 50 лв.

5

Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН „ За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“ Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече изразът „ могат да налагат глоби в размер над „необжалваемия минимум“ по ал. 2“ е юридически непрецизна и безкрайно неясна, най-малкото доколкото в чл. 39, ал.2 ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване.

Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение на Конституционен съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в съвсем различни разпоредби –чл. 59, ал.3 ЗАНН и чл. 189, ал.13 ЗДвП.

Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал.1 ЗАНН и на фишовете по чл. 39, ал.2 ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл, в чл. 39, ал.3 ЗАНН изрично е посочено, че:

„ … ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел…“.

Неясната формулировка на новелата на чл. 39, ал.4 ЗАНН налага да се тълкува волята на законодателя, която е видна при съобразяване на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 05401-84 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право едновременно са въведени, както института на електронния фиш, така и нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН. В мотивите: