Решение № 188 от 11.09.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Кърджали, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200518 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия *******, на ОДМВР-К., с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.

3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. на О. Т. Б., ЕГН **********, от ******* за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 22.04.2021 г. в 17.15 ч. в *******.

Жалбоподателят О. Т. Б. твърди, че електронния фиш е издаден в нарушение на процесуалните правила. В същия не била посочена дата на издаване. Освен това излага доводи, че административнонаказателната му отговорност била погасена по давност, предвид обстоятелството, че процесният ЕФ му бил връчен на 12.06.2024г. по повод явяване в структура на МВР за подновяване на СУМПС. Сочи, че института на давността не бил изрично уреден в ЗАНН, поради което следвало да се прилагат по аналогия чл.80 и чл.81 от НК. В чл.34 от ЗАНН били изрично регламентирани действията, прекъсващи обикновената погасителна давност. Навежда твърдения, че в настоящия случай следвало да се приложи общият ред на развитие на административнонаказателно производство, а именно със съставяне на АУАН и издаване на НП. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени електронният фиш. Не претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт 1 писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-К.. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото РП-К., редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2021 г. в ******* се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ******* с фабр. № *******. Същият бил позициониран до бензиностанция „Е. О.“ в *******, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 17.15 ч. на 22.04.2021 г. бил заснет движещ се в посока към *******, лек автомобил "*******" рег. № ******* със скорост 76 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакувания електронен фиш, както и декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в който като нарушител било вписано името на О. Т. Б. на основание декларацията, подадената от собственика на МПС Е. С. М..

В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от 76 км/ч. - превишаване с 26 км/ч., съставляващо нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля А. А., както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 22.04.2021 г.; Справка за регистрация и собственост на МПС, Разпечаткапреглед на запис с нарушение; Клип от 22.04.2021 г., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, номера на техническото средство; протокол от 09.10.2020 г. на БИМ, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство ; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № *******; Заповед № ******* от 06.11.2017 г. на директора на ОД МВР-К. и др.;

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество. Настоящата инстанция прие, че жалбата е депозирана в срок, предвид липсата на доказателства за датата, на 2 която електронният фиш е връчен на адресата.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в *******. Тъй като в настоящия случай е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 26 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 21 км/ ч до 30 км/ ч. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващия орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Обосновано в електронния фиш името на М. А. А. е посочено като нарушител в качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.

188, ал. 1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение. При съставяне на фиша са спазени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, посочени са: териториалната структура на М ВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Пълно описано е и самото нарушение и мястото на извършването му. Неоснователен е довода на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че 3 изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред /включително срокове/ за издаване на АУАН и наказателно постановление, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че текста на чл. 34 от ЗАНН не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба.

На следващо място е необходимо да бъде посочено, че следва да се направи разграничение между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание.

Макар погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 от ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в сила, и имат различно правно значение - в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението, а във втория - да реализира изпълнението на наложената санкция.

С други думи, понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изпълнението на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност.

В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

Според чл.189, ал.10 от ЗДвП влизат в сила електронни фишове, които не подлежат на обжалване, не са обжалвани в срок или са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда. Следователно към датата на връчване на процесния ЕФ, а именно 12.06.2024г. същият не е влезнал в сила, поради което и не следва да се прилагат разпоредбите за погасителна давност за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посочени са и реквизитите, които трябва да съдържа ЕФ, като образецът на електронния фиш се 4 утвърждава от министъра на вътрешните работи. Утвърдено в практиката е становището, че отсъствието на контролните органи касае процедурата по издаване на самия електронен фиш, а не предполага отсъствие на контролен орган при установяването и заснемането с АТСС на нарушения, за които в последствие се налага административно наказание „глоба“. Присъствието или отсъствието на контролен орган по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението.

Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН , съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.