Решение № 261600 от 03.12.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

София, 03.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4658/2020 г., за да се произнесе взе пред вид:

Предявен е иск от Г.Д.Г., ЕГН **********, чрез адв. С.С., съд.адрес: ***, кантора № 7, против П.НА Р.Б., София, бул. ”*****, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б ЗОДОВ, за сумите: 20 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника, изразяващи се в повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца, по което той е оправдан с влязла в сила присъда, след и

10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумите и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че на 20.07.2010 г. ищецът бил привлечен, като обвиняем по ДП № ЗМ 587/2009 г. на СДВР, пр.пр.№ 50108/09 г. РП - София за престъпление по чл. 143, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 19.05.2008 г. в

София и му била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер 1 000 лв. На 13.09.2010 г. ищецът бил разпитан и на същата дата му било предявено и разследването.

На 11.01.2011 г. прокурор от СРП на основание чл. 247, ал. 1 т. 1 НПК внесъл в СРС материалите по досъдебното производство, заедно с обвинителен акт и било образувано н.о.х.д. № 272/2011 г. на СРС, 16 с-в.

С Разпореждане от 28.03.2011 г. СРС прекратил съдебното производство и делото било върнато на СРП за отстраняване на допуснати нарушения.

На 05.12.2011 г. бил внесен нов обвинителен акт в СРС и било образувано НОХД № 23274/2011 г. СРС, НК, 16 с-в, по което на 06.12.2012 г. съдът признал подсъдимите С. Шишков и Г. Г. за невиновни в извършване на престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и отхвърлил предявения граждански иск за сумата 60 000 лв.

Първоинстанционната оправдателна присъда била протестирана с Протест на СРП от 11.12.2012 г. и обжалвана от гражданския ищец и частен обвинител.

Било образувано ВНОХД № 1059/2015 г. на СГС, НО, 16 с-в, по което с Решение от 07.01.2016 г. била отменена изцяло оправдателната присъда и делото било върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В първоинстанционния съд било образувано НОХД № 456/2016 г. на 17 с-в, като с Присъда от 03.05.2017 г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан.

Още на другия ден /04.05.2017 г./ оправдателната присъда била протестирана от СРП и обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец. В СГС, НО, 12 с-в било образувано ВНОХД № 816/2018 г., по което с Решение от 10.12.2018 г. била потвърдена оправдателната присъда, постановена по НОХД № 456/2016 г. на СРС. Решението на СГС, като необжалваемо, е влязло в сила.

Ищецът твърди, че, докато започнало и продължавало наказателното производство срещу него, имал три малки деца и бил силно притеснен, че ще бъде пратен в затвора и няма да може да се грижи за тях и, вместо да им помогне материално, ще трябва да плаща 60 000 лв. на гражданския ищец и то, без да е виновен. Отделно от това Г. заявява, че са му причинени вреди, тъй като разглеждането и решаването на делото не били проведени в разумен срок, а продължило повече от 9 години.

В тази връзка ищецът предявява настоящата претенция срещу Прокуратурата на Р.Б. за заплащане на обезщетение за суми в размер както следва: на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ - сумата 20 000 лв. и на основание чл. 2б от ЗОДОВ - сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от 10.12.2018 г. - влизане в сила на Решението на СГС по ВНОХД № 816/2018 г., до окончателното изплащане на сумите и сторените разноски.

От негова страна по делото са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива и прилагане на ДП № 587/2009 г. и материалите по пр.пр.

№ 50108/09 г. на СРП, заедно с всички дела към ВНОХД № 816/18 г. на СГС.

В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски по списък.

Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер.

Счита иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за недопустим, доколкото не са направени изявления и не са ангажирани доказателства за изчерпана административна процедура за обезщетение на вреди по реда на глава ІІІ „а“ от ЗСВ, по която да няма постигнато споразумение /арг. чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ/.

Според изразеното в отговора, не са ангажирани безспорни доказателства за влязъл в сила оправдателен съдебен акт, който да се явява предпоставка за дирене на отговорност по ЗОДОВ от Прокуратурата на Р.Б..

Твърди, че ищецът не е представил доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за реално претърпени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от обвинението.

Заявява, че липсват доказателства органи на Прокуратурата на Р.Б. да са извършвали други действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателния процес. Заявява, че през процесния период от време, ако ищецът е търпял някакви негативни неимуществени вреди в личен план, то същите са били единствено и само последица от неговото противоправно и обществено неприемливо поведение, а не са се намирали в причинна връзка с наказателното производство, предмет на спора.

Възразява срещу претенцията за дължимо обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от действията на трети за спора лица, каквито са конституираните в съдебната фаза на наказателния процес граждански ищци, защото Прокуратурата не е материалноправно легитимирана да отговаря за тях.

Оспорва претенциите за неимуществени вреди и по размер.

Същите е изключително завишени, не са съобразени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с трайната съдебна практика по аналогични дела, както и с обществено-икономическите условия в страната, отличаващи се с нисък жизнен стандарт.

Според него, в случая е осъществен съставът на чл. 5 ЗОДОВ и ответникът следва да се освободи от отговорност, защото увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, алтернативно - същият виновно е допринесъл за увреждането и обезщетението следва да се намали.

Възразява също и срещу направеното искане за присъждане на разноски за производството по делото, като твърди, че към исковата молба не са приложени доказателства, от които да може да се направи извод дали е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В хода по същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Ответникът също е поискал прилагане на наказателните дела, в т.ч. и досъдебното производство.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По искане на двете страни в хода на настоящото производство бе изискано, приложено и прието н.о.х.д. № 456/2016 г. на 17 с-в, заедно с всички приложения към него.

По делото не се спори, че на 20.07.2010 г. ищецът бил привлечен, като обвиняем по образуваното ДП № ЗМ 587/2009 г. на СДВР, пр.пр.№ 50108/09 г. РП - София и му е повдигнато за престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 000 лева.

Не се спори, че на 11.01.2011 г. материалите по досъдебното производство, заедно с обвинителен акт са били внесени в СРС и било образувано н.о.х.д.

№ 272/2011 г. на СРС, 16 с-в, което. С Разпореждане от 28.03.2011 г. е било прекратено и делото било върнато на СРП за отстраняване на допуснати нарушения.

По изготвения след връщането обвинителен акт срещу ищеца за престъпления по чл. 143, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК е образувано н.о.х.д. № 23274/2011 г. СРС, НК, 16 с-в, по което на 06.12.2012 г. по отношение на двамата подсъдими С.С.Ш.и Г.Д.Г. е постановена оправдателна присъда и бил отхвърлен предявеният граждански иск.

Присъдата на районния съд е отменена с решение от 07.01.2016 г. по в.н.о.х.д. № 1059/2015 г. на СГС, НО, 16 с-в. и делото било върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

По образуваното в СРС след връщане от СГС н.о.х.д. №

456/2016 г. на СРС, 17 с-в, с Присъда от 03.05.2017 г. ищецът отново бил признат за невиновен и оправдан.

По протеста на СГП и жалбата на гражданския обвинители частен ищец в СГС, НО, 12 с-в било образувано в.н.о.х.д. № 816/2018 г., по което с влязло в сила Решение от 10.12.2018 г. оправдателната присъда, постановена по н.о.х.д. № 456/2016 г. на СРС, 17 с-в била потвърдена. Датата на влизане на присъдата в сила е 10.12.2018 г.

По искане на ищцата съдът допусна и разпита свидетелката К. Х. Р., която живее на семейни начала с ищеца.

В показанията тя заяви, че живее в едно домакинство с ищеца от 1995 г. През 2010 г. един ден той се прибрал вкъщи видимо притеснен и й заявил, че са му повдигнали обвинение, като го обвинявали, че две години преди това той бил принуждавал някого да разписва договори за заем и запис на заповед, но, впоследствие, се оказало, че този господин господин го е измамил. Не е бил задържан. Наказателното производство продължило осем години, Г. получил диабет, сънна апнея, дерматит на нервна почва. Затворил се в себе си, защото е бил посещаван от полицаи, които са му връчвали призовки. Семейството живеело в Долна баня и в малкия град всички го обсъждали, приятелите му, дори и близките, дори и семейните приятели се отдръпнали от него, а някои го приемали като престъпник и това се отразило много зле на всички – на него, на свидетелката, рефлектирало и върху децата.

Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни доказателства и експертиза.

Други релевантни доказателства по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В настоящото производство са предявени два иска - иск с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника, изразяващи се в повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца, по което той е оправдан с влязла в сила присъда, и иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на образуваното срещу него наказателно производство, ведно със законните последици - лихва и разноски.

По предявения иск по чл. 2, т. ЗОДОВ:

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в следните хипотези: - ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено или че извършеното деяние не съставлява престъпление, - поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищеца като обвиняем първоначално през 2010 г за престъпления по чл. 143, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Безспорно се доказа фактът на образувани срещу него три наказателни дела от общ характер в СРС, актовете по които многократно са били протестирани и обжалвани в СГС, както че с присъда от 03.05.2017г., постановена по 456/2016 г. на СРС, 17 с-в., влязла в законна сила на 10.12.2018 г., ищецът е оправдан изцяло по всички повдигнати срещу него обвинения.

Доказа се, следователно, че за период от осем години – от момента на образуване на наказателното производство до окончателното му приключване по отношение на него с влязла в сила присъда, той е била обвиняем за сериозно престъпление, за което се предвижда сериозно наказание.

Разпечатката съдържа 59 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7a14fd3-c305-46e4-848e-f7bcbaddb3d3