Определение № 1831 от 04.07.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1532/2024
- Вид
- Определение № 1831
- Подписан
- 04.07.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1831 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501532 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Х. М., против Определение №4560 от 12.04.2024 г., постановено по гр. д. №14959/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, пети гр. състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на решението по делото, в частта за разноските. Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като се навежда оплаквания, че П. Н. Б. ,че не била материално затруднена, поради което не й се следвало безплатно представителство и съдействие от адвокат по чл. 38 от ЗАдв.Твърди , се съдът не отчел доказателствата за имущественото състояние на ищцата, които опровергавали материална затрудненост, респ. нужда от безплатна адвокатска помощ. Отделно от изложеното, се твърди, че ищцата била завел единадесет дела срещу „СИТИ КЕШ“ ООД по повод на договори, сключвани между страните, с предмет защитата й като потребител. Това било направено с цел тя да се обогати със съдебни разноски, доколкото могла да получи защита и в едно производство. Иска се от съда по същество да постанови изменение на решението на районния съд, в частта за разноските като бъде оставено без уважение изцяло искането на ищцовата страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на 400 лева.
Ответната страна по жалбата - П. Н. Б. не взима становище по същата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от 1 легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е разрешаване на въпроса за валидността на клаузата на чл. 8 от сключен между страните на 29.09.2019г. договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 163.36 лева за непредоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство в тридневен срок от сключването на договора. С оглед изхода спора, право на разноски се пораждат в полза на ищеца, представляван безплатно от адвокат, като районният съд е взел предвид представения договор за адвокатска услуга и е приел, че на адв. С. Н., следва да се определи възнаграждение за безплатна адвокатска помощ съгласно чл. 38 от ЗАдв. в размер на 400 лева.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Посочването на основанието за безплатно предоставяне на адвокатското съдействие /в случая сторено в представения договор между адвокат и клиент, находящ се на л. 13 от първоинстанционното дело/ се явява достатъчно за приложението на посочената разпоредба. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв лежат на плоскостта на договорната връзка адвокат-доверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. В този смисъл е Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т и Определение № 2371 от 4.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2022 г., I г. о., последното в което е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Ето защо наведените в тази насока доводи на частния жалбоподател, се явяват неоснователни.
Що се касае да оплакванията на частния жалбоподател за злоупотреба с право, следва да бъде отбелязано, че това твърдение следва да бъде доказано по несъмнен начин, което в случая не е сторено.
С оглед гореизложеното и като съобрази критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е определил адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на 400 лева, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата оставена без уважение като неоснователна.
Ето защо съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №4560 от 12.04.2024г., постановено по №14959/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, пети гр. Състав. гр.д.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3