Определение № 1794 от 16.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1794 гр. София, 16.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501962 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.чл. 274 – 279 от ГПК.

С определение № 2192/14.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 2935/2023 г., СГС, II-Г състав е спрял производството по гр.д.№ 2935/2023 г. по описа на СГС, ГО ІІ г въззивен състав до приключване на дело № С-435/23г. на СЕС. С определението е прието, че наличието на висящо дело по преюдициално запитване на български национален съд в съда на ЕС, имащо връзка с предмета на настоящето дело и обуславящо изхода му, налага спиране на производството по същото на основание чл. 631, ал. 1 ГПК до приключване на процедурата по чл. 267 ДФЕС и произнасяне на съда на ЕС.

Срещу това определение е депозирана частна жалба от Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност“. Жалбоподателят поддържа, че след направена справка на страницата на Съда на Европейския съюз е установено, че страна по образувано дело С435/2023 г. е Главна дирекция „Гранична полиция". Не е публикувана информация за делото и за отправените въпроси. Описаните в молбата на ищеца въпроси на Окръжен съд Смолян, могат да не се възприемат от съда на ЕС, както и да бъдат изменени. Те можело да бъдат отхвърлени, тъй като по същество на спора СЕС вече се е произнесъл. Постановено било Решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г. по дело № С -262/2020 г. по преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковит. Със същото било прието, че чл. 8 и чл. 12, б. „а" от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябвало да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Членовете 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябвало да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и 1 разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел. Това сочело, че Съдът на Европейския съюз е приел, че е допустима разлика в третирането по отношение на нормалната продължителност на нощния труд при полицаи и пожарникари в сравнение с работниците от частния сектор, когато е предвидена в националното законодателство на държава-членка и е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна с тази цел, каквато е предвидена в ЗМВР и произтича от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР. Било прието и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 Г.,ОСГК на ВКС по следния въпрос: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, аз. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон аз МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?" С това решение бил тълкуван закона в смисъл, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба'' и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите си, ВКС разглеждал и решението на Съда на Европейския съд №, че чл,20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел.

Съгласно Решение № 2/10.02.2005 г. по Конституционно дело № 9/2004 г., разпоредбата на чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт указвала, че Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При евентуално постановяване на решение на СЕС, то не можело да дерогира националната правна уредба.

Софийският Апелативен съд, като обсъди представените доказателства и доводите на страните и след проверка на обжалвания акт, намира следното:

Частната жалба е недопустима. Жалбоподателят обжалва съдебен акт определение, с което е спряно производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за висящото пред СГС въззивно производство по в.гр.д. № 2935/2023 г.

Съгласно изричната разпоредба на чл.631, ал.1 ГПК, с отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване. Невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл.631, ал.1, изр.1 ГПК е изрично регламентирана в изр.2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, като не са разграничени хипотезите, при които съдът отправя запитване по конкретното първоинстанционно дело или се позовава на вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка по висящо гражданско дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз.

Становището и указанието на Софийски градски съд по обжалвания акт за неговата обжалваемост пред САС не може да създаде за страните по делото процесуални права, каквито не са предвидени в ГПК / така Определение № 587 от 24.09.2019 г. - II т. о. на ВКС по ч. т. д. № 2075/2019 г., Определение № 452 от 24.10.2019 г. - III г. о на ВКС по ч. гр. д. № 3759/2019 г., Определение № 42/21.01.2020 г. на ВКС - III г. о по ч. гр. д. № 94/2020 г., Определение № 138/21.03.2019 г. на IV г. о. на ВКС по ч. гр. д. № 631/2019 г., и много други/.

По изложените съображения частната жалба е недопустима за разглеждане, което налага прекратяване на настоящото производство.

2

Воден от горното Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 25742/05.03.2024 г. на Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност“ и прекратява производството по ч.гр.д.

№ 1962/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3