Решение № 124 от 12.02.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Плевен,…12.....февруари….2020.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ…ЯНУАРИ през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДВАДЕСЕТА година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря...В.Т.,…като…разгледа докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№… 990..… по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от ОД на МВР-Плевен, чрез пълномощника юрк.Ф. – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№3556/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно решение №1837/01.10.2019г.,с което са уважени обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца Д.В.

И. и са присъдени разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция.Излагат се подробни оплаквания, както следва: Неправилно първоинстанционният съд е приложил материалният закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислени по правилата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. За процесния период е действали:Наредба№8121з-407811.08.2014, Наредба №8121з-592/25.05.2015 и Наредба

№8121з-776/29.07.2016г. за реда на организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на държавните служители в МВР.В специалните за МВР наредби липсва текст, който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143.Неправилно РС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е преминал към приложението на общото гражданско законодателство ,в частност НСОРЗ. Практиката на редица съдилища в страната е в обратен смисъл на приетото с обжалваното решение. Ищецът е държавен служител в качеството му на полицейски орган съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения съгласно чл.142,ал.2 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. В разпоредбата на чл.178,ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се полагат на държавните служители.Съгласно чл.179,ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал.2 изрично е посочено ,че условията и редът на изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Към процесния период, за който се претендира плащане, е действала Наредба на Министъра на вътрешните работи. Съгласно ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да полагат 8ч.нощен труд на смяна, за разлика от лицата, работещи по трудови правоотношения и държавните служители по ЗДС, за които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Следователно, коефициент 1.143 не може да се приложи за служители на МВР. ОД на МВР-Плевен своевременно е заплатило всеки положен от ищеца нощен труд, като за нощен труд е дадено допълнително възнаграждение по 0.25лв. на час. Ако се приложи и коефициент 1.143 ще се получи дублирано плащане. Първоинстанцонният съд не е обсъдил възраженията на ответника. Прави се евентуално искане за намаляване размера на присъданата сума, чрез прилагане на отменената разпоредбата на чл.9г от НРВПО..

Ответникът по въззивната жалба е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и предлага да бъде потвърдено като правилно обжалваното решение. Излагат се подробни съображения, с които се обосновава твърдяната неоснователност на въззивната жалба.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба на

ОД на МВР - Плевен - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№3556/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно Решение №1837/01.10.2019г.,е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№3556/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно съединени искове за парични вземания с правно основание по чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова подсъдност на РС като първа инстанция, предявени от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната жалба) Д.В.И. срещу ответника ( понастоящем въззивен жалбоподател) ОД на МВР-Плевен.

В исковата молба се твърди следното:

В процесния период от 01.06.2016г. до м.31.12.2017г., ищецът е работил на длъжност “Старши полицай, водач на патрулен автомобил, група ООР“ в РУ - Никопол при ОДМВР Плевен. На 02.01.2018г. е освободен от длъжност и понастоящем не е полицай. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От м.07.2017 г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР-Плевен и графици от Началник РУ-бряг за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часовете извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период – 01.06.2016 г. – 31.12.2017 г., е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. За процесния период – 01.06.2016 г. до 31.12.2017 г., е положил нощен труд, както следва: Общо за 2016 г. – 600 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 685,8 часа; За 2017 г. – общо 1216 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 1389.888 часа.В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за процесния период е положил общо 1816 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 2075,688 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 259.688 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 7,00 лева, следователно за посочения труд от 259.688часа му се дължи сумата от 1817.82 лева. Прави се искане, съдът постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР да заплати на ищеца сумата от 1817.82лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.06.2016 г. – 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата от 300,00 лева, представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен труд за периода 31.07.2016 г. – 31.12.2019 г. Претендират се и сторените деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 03.09.2019г. са допуснати изменения на предявените искови претенции, като претенцията за главница се счита предявена за сумата от 1573.87 лв., а претенцията за лихва се счита предявена за сумата от 312.46 лв.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника – ОД на МВР-Плевен.

В него се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Правят се следните признания и възражения:

Оспорва се предявеният иск, както по основание, така и по размер. Излага, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а съгласно чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че ЗДС и наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложим в настоящия случай. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като в ал. 5 е регламентирано, че работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. В настоящия случай ищецът не е работил извън установеното за него работно време. Не се оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал длъжността старши полицай, водач на патрулен автомобил в РУ.Червен бряг.. Не се оспорва факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187. ал.З от ЗМВР. В процесния период по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г. Неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, тъй като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Следва да се има предвид и писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време. Съгласно същото получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, като съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят по установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай.

Разпечатката съдържа 27 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7a06b68-b787-4672-9160-8c979d7c6d32