Решение № 1663 от 05.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1663 гр. Пловдив, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330203156 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030005247/17.06.2020г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на М. С. К., ЕГН ********** от г......, са наложени административни наказания - глоба в размер на 1050 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.

Жалбоподателят К. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Не претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 24.05.2020г. около 16:05ч. в гр. Пловдив, на ул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1 в посока гр. Асеновград е бил управляван л. а. „Ауди А8“ с рег. № ***, собственост на Здравко Нанев Ж., който се движил със скорост 137 км/ч, при разрешена скорост за населено място 50 км/ч. Посоченото нарушение било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 648 и фиксирано в снимка на клип № 20713, в която скоростта била отразена като 142 км/ч и е бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза на водача. Като ползвател на процесния автомобил била установена М. С. К., на която били предявени снимков материал на заснетото нарушение и декларация по чл.188 от ЗДП. Жалбоподателят К. декларирала, че на процесната дата и място е управлявала процесния лек автомобил.

Във връзка с така извършеното нарушение, св. Р. Ж., на длъжност „младши автоконтрольор“ при Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АА № 510951/24.05.2020г. на нарушителя К., с квалификация на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДП. Жалбоподателят потвърдила писмено в декларация от 24.05. 2020г., че в процесното време именно тя е управлявала конкретния автомобил.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на Мария К. са наложени административни наказания – глоба в размер на 1050 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Р. В. Ж., разпитан в качеството на свидетел, които съдът кредитира като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото АУАН Серия АА № 510951/24.05.2020г., справки АИС „БДС“, докладна записка, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-16513/26.05.2020г., снимка на разположение на АТСС, Удостоверени за одобрен тип средство за измерване, Протокол № 8-3219/25.10.2019г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №648, снимков материал от клип № 20713, Декларация по чл.188 от ЗДП от Мария К., писмо до М. К., докладни записки, молба от М. К. и справка за нарушител/водач.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

2

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят да разбере за какво поведение е санкционирана.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят К., управлявайки л. а. „Ауди А8“ с рег. № *** с наказуема скорост от 137 км/ч, превишавайки с 87 км/ч ограничението на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, е нарушила разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП. Всъщност жалбоподател не оспорва, че на датата, времето и мястото, посочени в постановлението, е управлявала процесния автомобил, видно от приложената по делото декларация от 24.05.2020г.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 648, използването на което е допустимо съгласно Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Посочената мобилна система за видеоконтрол е одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, съгласно приложеното по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала и последваща проверка със заключението, че съответства на одобрения тип, за което е съставен Протокол № 8-32-19/25.10.2019г.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-16513/26.05.2020г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и др. обстоятелства, необходими за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление. В случая към протокола е 3 приложен снимков материал, в резултат на който се установява разположението на мобилната камера, а именно в служебния автомобил на процесното място, което е посочено в протокола – гр. Пловдив, бул.

„Асеновградско шосе“ срущу № 1. Предвид изложеното съдът намира, че цялата налична по преписката доказателствена съвкупност, ведно с показанията на актосъставителя Р. Ж., безспорно установява извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДП.

По отношение на твърдяното изтичане на давностен срок за административно наказателно преследване съдът счита следното:

Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към НК за неуредените в ЗАНН въпроси, включително и по отношение на давността за наказателно преследване. Предвидената в чл.80 ал.1 т.5 от НК давност за наказателно преследване е три години, с оглед наказанието глоба в настоящия случай, като съгласно чл.81 ал.2 от НК същата се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Видно от представената докладна записка от полицай Борислав Точев, жалбоподателят К. е била търсена за връчване на процесното НП на 12.06.2021г. и 21.08.2022г., като по този начин е била прекъсната давността и е започнала да тече нова такава.

Дори и давността да не беше прекъсната чрез търсене на жалбоподателя за връчване на НП, това безспорно е станало с връчването му на 10.05.2023г. преди да изтекат три години от издаването му на 17.06.2020г. Предвид горното и доколкото съгласно чл.81 ал.3 от НК, който гласи, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, абсолютната давност за наказателно преследване в случая е четири години и половина, следва, че и към момента на подаване на жалбата против НП, и към настоящия момент, същата не е изтекла.

По отношение спазване сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност се отчита, че нарушението е установено на 24.05.2020г. На същата дата е станал известен и извършителят с попълването на декларацията по чл.188 ал.1 от ЗДП. Актът е съставен на 24.05.2020г. в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от установяване на нарушителя. В шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН административнонаказващият орган е издал атакуваното НП – на 17.06.2020г.

Наложените на жалбоподателя наказания – глоба в размер на 1050 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, съответстват на предвиденото в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, съгласно която разпоредба за превишаване над 50 км/ч се налага глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. /в случая + 37 км/ч превишение над превишените вече 50 км/ч. /.

4

Правилно в случая е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, вместо електронен фиш – по аргумент на противното на чл.189 ал.4 от ЗДП, доколкото за така извършеното нарушение от жалбоподателя е предвидено и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При този изход на спора право на разноски съгласно нормата на чл. 63д, ал. 3 вр. с ал. 1 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче същата не е изявила претенция за присъждане на разноски, нито реално е доказала заплащането такива, то разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

20-1030005247/17.06.2020г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на М. С. К., ЕГН ********** от г......, са наложени административни наказания - глоба в размер на 1050 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.