Решение № 10 от 27.01.2026, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Гражданско дело 426/2024
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 27.01.2026
- Състав
- Димитър Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.38, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал.1, т.10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1, т.8 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Поморие, 27.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20242160100426 по описа за 2024 година взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на сграда с идентификатор ***, сграда А (Алфа), комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие, представлявана от управителя „Кондо мениджмънт” ЕООД гр.Поморие, чрез пълномощниците адв.Р. Н. и адв.Е. Г., със съдебен адресат адв.Р. Н., против В. И. З., гражданин на Руската Федерация, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие, с която са предявени искове с правно основание чл.38, вр. чл. 6, ал.1, т.10 от ЗУЕС и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС сумата от 3 990 лв., представляваща общият размер на таксата за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2021 г. и 2022 г., както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 847.97 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата по главницата, в размер на законната лихва върху нея за периода от 27.10.2022 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска – 12.07.2024 г., до окончателното й изплащане.
Правното основание на предявените искове е чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС.
Ответникът се представляват по делото от особен представител – адв.И. И., назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК, който изразява становище за неоснователност за неоснователност на предявените искове, прави възражение за недължимост на претендираните суми, на основание чл.51, ал.1 от ЗУЕС (ред.ДВ, ДВ, бр. 57/2011 г.), поради непребиваване на ответника в ЕС повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от пълномощник, който поддържа исковите претенции.
1
Особеният представител на ответника поддържа заявеното с отговора становище.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
Безспорно се установява от представените по делото доказателства, в това число от представения препис от нотариален акт № 177/19.06.2012 г., нот.дело № 366/2012 г., на нотариус Г.Н., че ответникът В. И. З. е собственик на самостоятелен обект на собственост (СОС), находящ се в сграда в режим на етажна собственост, А (Алфа), комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие, с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие, представляващ апартамент № 4, с идентификатор на СОС *** по КККР на гр.Поморие.
Представен е препис от протокол от Общото събрание (ОС) на процесната ЕС, проведено на 22/23.06.2021 г., видно от който с решение по т.3 от дневния е приет годишен бюджет за приходите и разходите на ЕС за 2021 г. и 2022 г., по т.4 от дневния ред, ОС е взело решение годишната парична вноска за управление и поддръжка за 2021 г. и 2022 г., поотделно, за всеки СОС в ЕС, да е сумата, посочена в приходната част на приетия бюджет, като вноските за всеки СОС са изготвени в табличен вид и са неразделна част от протокола, а с решение по т.5 от дневния ред ОС е взело решение вноската за 2021 г., да е платима от собствениците в срок до 31.07.2021 г., а вноската за 2022 г., в срок до 30.11.2021 г.
Дължимите от всеки собственик вноски са индивидуализирани в приетия бюджет, препис от който също е приложен към делото, като видно от представените вноски в табличен вид, вноската за апартамента на ответника, същата под № 4 в таблицата /А0-4/, е в размер на 1 995 лв. годишно или общо 3 990 лв., за процесния период.
Горепосочените решенията на ОС на ЕС са влезли в сила, видно от представените по делото преписи от решение № 620/27.06.2022 г., по в.гр.дело № 813/2022 г., по описа на ОС – Бургас, с което е потвърдено решение № 34/07.03.2022 г., по гр.дело № 558/2021 г., по описа на РС – Поморие, с който първоинстанционен акт е отхвърлен искове по чл.40 ЗУЕС, за отмяна на решенията на процесното ОС.
Представен по делото е и препис от влязло в сила на 26.10.2022 г., определение № 453/05.10.2022 г., постановено по гр.дело № 558/2021 г., по описа на РС – Поморие, с което е отменено допуснатото обезпечение на иска по чл.40 ЗУЕС, чрез спиране на изпълнението на решенията на ОС.
От датата на влизане в сила на определение № 453/05.10.2022 г. – 26.10.2022 г., решенията на ОС на ЕС, проведено на 22/23.06.2021 г., подлежат на изпълнение от собствениците на СОС в ищцовата ЕС.
Тъй като по отношение на решенията на ОС на процесната ЕС е осъществен от съда контрол за законосъобразност в настоящото производство не следва да се разглеждат възражения в тази насока.
След като по делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на СОС в сграда в 2 режим на ЕС, на основание чл.6, ал.1, т.8 ЗУЕС, в това си качество той дължи изпълнение на решенията на ОС на ЕС, в това число дължи заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, на основание чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС.
При този извод на съда следва да се разгледа възражението на особеният представител на ответника, че последният не дължи претендираната такса за управление и поддържане на общите части в сградата, тъй като е пребивавал в СОС по-малко от 30 дни в процесните години.
Съгласно чл.51, ал.2 от ЗУЕС (ред. ДВ, бр. 57/2011 г.), собственик, ползвател и обитател на СОС в ЕС не заплаща разходите за поддръжка и управление на общите части, ако пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, като доказателствената тежест да установи наличието на предпоставките, регламентирани в посочената разпоредба е на собственика, ползвател, обитател.
По делото е представена справка от ГД „Гранична полиция“, от което е видно, че в периода от 01.01.2015 г. до 21.02.2025 г., в АИС „Граничен контрол“ е регистрирано излизане на ответника от страната на 24.10.2022 г.
От посочената справка не се установява ответникът да е пребивавал на територията на страна по-малко от 30 дни през 2021 г. и 2022 г., нещо повече установява се обратното, тъй като не е регистрирано влизане на ответника в страната преди 2015 г., а напускането му е на 24.10.2022 г., поради което според съда възражението по чл.51, ал.2 от ЗУЕС не е доказано.
При липса на доказателства за приложението на чл.51, ал.2 от ЗУЕС и тъй като ответникът не е заплатил на ЕС, дължимата от него, в качеството му на собственик на СОС, вноска за управлението и поддържането на общите части на ЕС за 2021 г. и 2022 г., общо в размер на исковата претенция от 3 990 лв., с бездействието си същият не е изпълнил влязлото в сила решение на ОС на ЕС, с което тези вноски са определени, поради което предявената искова претенция за главницата е установена по основание и до предявения размер и като такава следва да бъдат уважена изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 12.07.2024 г., до окончателното й изплащане.
Предвид основателността на иска за главницата, установена по основание и до претендирания размер от 847.97 лв., се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане главницата, в размер на законната лихва върху нея за периода от 27.10.2022 г. – датата, следваща тази на влизане в сила на определение определение № 453/05.10.2022 г., постановено по гр.дело № 558/2021 г., по описа на РС – Поморие, от която дата ответникът е изпаднал в забава, до 30.06.2024 г., поради което претенцията за лихви също следва да бъде уважена изцяло.
При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 1 759.60 лв., в това число заплатената държавна такса за образуване и водене на делото в размер 209.60 лв., 550 лв., заплатен депозит за възнаграждение на особения представител и 1 000 лв. адвокатски хонорар, който не е прекомерен предвид правната и фактическа сложност на делото.
3
Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в обезпечителното производство, по което е допуснато обезпечение на предявените в настоящото производство искове.
Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението – т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
В случая по делото са представени доказателства, че в производство по обезпечение на бъдещ иск, ищецът е извършил разноски в общ размер 555 лв., от които заплатени 40 лв., държавна такса, 500 лв., адвокатско възнаграждение и 15 лв. такса за вписване на обезпечителна заповед, които разноски следва да му бъдат възстановени от ответника, предвид основателността на обезпечените искове.
Така ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер 2 314.60 лв., като относно присъдените суми съдът следва да съобрази разпоредбите на ЗВЕРБ и Решение (ЕС) 2025/1407 от 8.07.2025 го., в сила от 10.07.2025 г., относно приемането на еврото от Република България, считано от 1 януари 2026 г.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. З., род. на ********** г., гражданин на Руската Федерация, БУЛСТАТ 176320993, с адрес по регистър Булстат в гр.Поморие, ***, комплекс „Сънсет ризорт“, бл. А (Алфа), партер, ап.4, представляван по делото от особения представител адв.И. И., да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, А (Алфа), комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Кондо мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 206315706, представлявано от управителя М.Р.М., чрез пълномощниците адв.Е. Г. и адв.Р. Н., със съдебен адресат адв.Р. Н., сумата от 2 040.05 евро (две хиляди и четиридесет евро и пет евроцента) /3 990 лв./, представляваща общият размер на вноските за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2021 г. и 2022 г., за притежавания от ответника самостоятелен обект на собственост в ЕС, както и сумата от 433.56 евро (четиристотин тридесет и три евро и петдесет и шест евроцента) /847.97 лв./, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва върху нея за периода от 27.10.2022 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 12.07.2024 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. И. З., род. на ********** г., гражданин на Руската Федерация, БУЛСТАТ 176320993, с адрес по регистър Булстат в гр.Поморие, ***, комплекс „Сънсет ризорт“, бл. А (Алфа), партер, ап.4, представляван по делото от особения 4 представител адв.И. И., да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, А (Алфа), комплекс „Сънсет ризорт“ гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС „Кондо мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 206315706, представлявано от управителя М.Р.М., чрез пълномощниците адв.Е. Г. и адв.Р. Н., със съдебен адресат адв.Р. Н., сумата от 1 183.44 евро (хиляда сто осемдесет и три евро и четиридесет и четири евроцента) /2 314.60 лв./, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5