Решение № 293 от 29.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Пловдив , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20215300501443 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Асенова Крепост” АД, ЕИК 115012041, гр.

Асеновград, ***, подадена чрез пълномощника по делото адвокат М.Ч., против Решение № 261098 от 07.04.2021 г. постановено по гр.д.№ 13356 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив, V- ти гр.с, с което е отхвърлен предявеният от „Асенова Крепост” АД, ЕИК 115012041 против „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37, иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца връщане на сумата от 6 444, 90 лв. с ДДС- главница, представляваща платена на 20.08.2015 г. без правно основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 9136/2020 г. по описа на ПРС, както се осъжда „АСЕНОВА КРЕПОСТ” АД, ЕИК 115012041 да заплати на „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:115552190, сумата от 100 лв.юрисконсултско възнаграждение за представителство по гр.д. № 13 556/2020 г. по описа на ПРС.

1

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Възразява се за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на доклада, неправилно приложение на материалния закон и оценка на представените по делото решенията на КЕВР, АССГ, ВАС, решени e на СЕС по преюдициално запитване, при което се настоява за нарушаване на чл.177 АПК, чл.302 и чл.633 ГПК. Оспорват се фактическите констатации на първостепенния съд като се сочи, че същите са изградени въз основа на предположения за присъединяването на ищеца към електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ и реалното предоставяне на услугата, посочено като опровергано от влезлите в сила решения между страните, поддържат се възраженията в първоинстанционното производство. Също така се възразява, че липсва договор за присъединяване по чл.116, ал.1 от ЗЕ към ЕРМ, сключен между ищеца и ответника.Поддържа се, че обектът на ищеца е присъединен към електропреносната мрежа, който е собственост на ЕСО ЕАД, а не към електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ, във връзка с което излага подробни доводи за разграничението между преносната и разпределителната мрежа. Излагат се съображения, че съдът неправило е приел формално сключеният договор за достъп между страните за правното основание за получаването на сумата, а не предоставянето на насрещната престация. Въвеждат се възражения за нищожност на договора на осн.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД /противоречие със закона чл.88, ал.1 ЗЕ/, ал.2, пр.1 / невъзможен предмет/, ал.2, пр.4 /липса на основание/. Моли се изцяло да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което изцяло да се уважат предявените искове. Претендира се присъждането на разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:115552190, чрез пълномощника юрисконсулт К.Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Взема се подробно становище по оплакванията във въззивната жалба и такива за правилността на решението, както и че същото е постановено в съответствие с влязлото в сила решение на административния съд. Позовава се на указанията на КЕВР, от които се заключава, че същата се е произнесла по законосъобразността на начислената сума. Посочва се, че липсва разпореждане в диспозитива на административния акт за анулирането на процесните фактури, в частта им за цена за достъп до разпределителната мрежа. Отделно от това се поддържа, че операторът на преносната мрежа /ЕСО АД/ е потвърдил, че обектът на ищеца е присъединен до електроразпределителната мрежа, с което се обосновава неговото задължение да заплати цената за достъп до разпределителната мрежа. Подробно се коментират доказателствата по делото, с които се твърди, че се опровергават твърденията на ищеца. Поддържа се, че през процесния период ищецът не е имал сключен договор с друг мрежов оператор, а договорът с ЕСО АД за достъп до електропреносната мрежа е 2 от 14.03.2016 г. Моли се да се остави без уважение жалбата и да се потвърди обжалваното решение, както и да се присъдят разноските по делото във въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. На осн.чл.78, ал.5 ГПК се прави се възражение за прекомерност на разноските на въззивника.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред районния съд е образувано по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК по предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

55, ал.1, предложение първо ЗЗД от „Асенова Крепост” АД, ЕИК 115012041 против „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:115552190 за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца връщане на сумата от 6444, 90 лв. с ДДС- главница, представляваща платена на 20.08.2015 г. без правно основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г., за която е издадена фактура № 8139365411/31.07.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. /датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното й заплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение № 4116/29.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 9136/2020г. на РС Пловдив. Претендира присъждането на разноските по делото и тези по ч.гр.д.№ 9136/2020г. на РС Пловдив.

Ищецът твърди, че не е мрежови клиент на ответното дружество, не е потребител на услугите на ответника и не получава такива от ответника, а така и че няма качеството на потребител по ЗЗП и на енергийни услуги по ЗЕ. Твърди се, че на 20.08.2015 г. е заплатил изцяло процесната сума от 6444,90 лв. по горепосочената фактура, която сума била платена като цена „достъп до електроразпределителната мрежа“. Твърди, че процесната сума е недължимо платена, поради липса на правно основание за начисляването й като оспорва реалното предоставяне от ответника на мрежовите услуги достъп до ЕРМ и отрича реално да е ползвал тези услуги. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника по ползването на електроразпределителната мрежа, което да е основание за предоставянето на тези услуги и заплащане на същите.Ищецът оспорва качеството си на клиент на ответника и присъединяването си към неговата ЕРМ като твърди, че е присъединен към електропреносната мрежа, собственост на „Електроенергиен 3 системен оператора“ ЕАД / „ЕОС“ ЕАД/ на ниво средно напрежение - 20 KV. В тази връзка твърди, че обектът му „Завод за химическа и каучукова промишленост”, разположен в ПИ с кад. № *** – промишлена зона – Север, гр. Асеновград, *** е присъединен на ниво средно напрежение – 20 kV към електропреносната мрежа със собствени присъединителни съоръжения – 2 бр. собствени съществуваща кабелни електропроводни линии с диспечерско наименование „Химик 1” и „Химик 2”, директно в Килия № 16 и Килия № 21 от ЗРУ 20 Kv на п/ст 110 kV/20 kV „Асеновград”. Твърди, че п/ст 110 kV/20 kV „Асеновград” е собственост на ЕСО ЕАД – оператор на електропреносна мрежа, както и че тази подстанция е част от електропреносната мрежа, а не от електроразпределителната мрежа. Също така твърди, че доставяната и консумирана електрическа енергия в обекта на ищеца се измерва със средствата за търговско измерване, които са собственост на ЕСО ЕАД и са монтирани в подстанцията на ЕСО ЕАД, а не са собственост на ответното дружество. Твърди, че „Асенова Крепост” АД е присъединено към електропреносната мрежа, собственост на „ЕОС“ ЕА/ със собствени ел.съоръжения като сочи, че двете кабелни линии с диспечерско наименование „Химик 1“ и „Химик 2“, по които се осъществява основното и резервното захранване са изградени от „Асенова Крепост” АД, собственост са на последното и се поддържат от него и поема разходите за това, служат единствено за захранване на производствените обекти на ищеца и не са част от електроразпределителната мрежа. Твърди, че присъединяването се извършва директно в подстанцията на „ЕСО“ЕАД и меренето се осъществява в подстанцията.Въз основа на изложеното твърди, че между съоръженията на „Асенова Крепост” АД и тези на „ЕР ЮГ“ЕАД не съществува никаква техническа, електротехническа, галванична, икономическа връзка. Предвид на това ищеца сочи, че не съществува никакво правно основание за дължимостта, респ.заплащането и получаването от страна на ответника на суми за достъп през електроразпределителната мрежа.Ищецът излага правни доводи за недължимост на цената за достъп до ЕРМ. Оспорва да е налице електрическа уредба на електроразпределителната мрежа, която да е собственост на „ЕР ЮГ“ ЕАД, с която да се осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия, а цената за достъп се сочи, че е дължим при ползване на електроразпределителна мрежа. Посочва, че липсва енергия, която да се транспортира през разпределителната мрежа с позоваването на т.49 на пар.1 от ДР на ЗЕ и на достъп по см. на чл.15 от същата разпоредба като посочва легалното определение на термините „разпределение на електрическа енергия“, „електроразпределителна мрежа“, „пренос на електрическа енергия“, „електрическа мрежа“, „средно напрежение“ и на „достъп“. Посочва, че цената за достъп до ЕРМ се калкулира на база на предоставена мощност и включва условно постоянните разходи, които операторът на съответната мрежа извършва за поддържане на осигурения мрежови капацитет, заделен от мрежата за конкретния обект. Посочва, че „ЕР ЮГ“ЕАД няма разходи по предоставянето на услугата, тъй като 4 реално не предоставя такава.

Ищецът се позовава на влезли в сила Решение № Ж-/11.05.2017 г. на КЕВР, Решение № 1739 от 14.03.2019 г. по дело № 6489/2017 г. по описа на Административен съд – София град и Решение от 15.07.2020 г. по дело №4902/2019 г .на ВАС – тричленен състав, установяващи недължимост на цена за достъп до ЕРМ. Посочва, че срещу начисляването /без правно основание от страна на ответника на цена за достъп до ЕРМ, от страна на ищеца е била подадена жалба до КЕВР. С решението си КЕВР задължило ответника да преустанови начисляването на цена за достъп до ЕРМ, което решение било потвърдено с решенията от АССГ и ВАС. Посочва се, че с тези решения е разрешен със СПН въпросът за собствеността на ел.съоръженията, чрез които ищецът е присъединен към електропреносната мрежа кабелните изводи Химик 1 и Химик 2.

Сочи, че по всички дела ответникът бил конституиран като заинтересована страна и надлежно участвал в процеса. С посочените решения било установено, че ищецът е мрежови клиент на преносния оператор „ЕСО“ ЕАД, а не на „ЕР ЮГ“ЕАД, защото обекта на ищеца е присъединен на ниво средно напрежение със собствени кабелни линии - Химик 1 и Химик 2 към ел.съоръжения - килии 16 и 21 в подстанция „Асеновград“

110 KV/ 2 0 KV. Посочва, че подстанцията като елемент на електропреносната мрежа е собственост на „ЕСО“ ЕАД, а не на „ЕР ЮГ“ЕАД.

Посочва, че според решенията липсва осъществяване на дейността разпределение на ел.енергия от „ЕР ЮГ“ЕАД, както и предоставяне на мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“.Позовава се и на Решение от 17.10.2019 г. на СЕС V с-в по дело С-31, постановено по преюдициално запитване, отправено от АССГ към СЕ по искане на „ЕР ЮГ“ЕАД относно дължимостта на цената за достъп към електроразпределителната мрежа от мрежови клиенти, присъединени на ниво средно напрежение /20 KV/ със собствени кабелни линии към електропреносната мрежа, собственост на оператора на електропреносната мрежа „ЕСО“ЕАД.По изложените съображения ищецът моли искът да бъда уважен, ведно с присъждането на законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК и на разноските.