Решение № 2848 от 23.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2848 гр. Пловдив, 23.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330116246 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от М. С. Г. против В. С. С. се твърди, че на ***г. в ***, в кантората на *** страните подписали договор за заем № ***/***г. за сумата от 5 000 лв. Падежът на плащане бил 15.08.2023г., според договореното в чл.4, ал.1 от договора. Посочено е, че при тълкуването на текста на посочената разпоредба се налага извод, че заемната сума е получена от заемополучателя. Договорен бил и начин на плащане – по банков път или в брой или чрез пощенски запис. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като по образуваното ч.гр.дело № 12441 по описа на ПРС за 2023г. съдът отказал издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че ответницата не е погасила на падежа дължимата заемна сума. Поради това е направено искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца посочената сума от 5000 лв. по договор за заем от ***г., ведно с мораторна лихва в размер на 160.36 лв. за периода от 15.08.2023г. до 10.11.2023г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от В. С. С., със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сумата от 5000 лв. никога не била предавана в брой, нито по банков път, което станало причина ответницата да подаде жалба в Районна прокуратура Пловдив, по която било образувано досъдебно производство № ***г. На 25.10.2022г. ответницата сключила договор за паричен заем и договорна ипотека за сумата от 9940 лв. и за сумата от 9950 лв. с ищеца, като подписали два договора и две договорни ипотеки, тъй като й била 1 предоставена сумата от 12 000 лв., а останалото – 7890 лв. били лихви. Били се разбрали след няколко месеца ответницата да върне на ищеца 19890 лв. Закъсняла с плащането и Г. образувал срещу нея изпълнително дело - ***. Бил насрочен опис на имота, който ответницата притежавала, като за да отмени описа, Г. поискал от ответницата 1500 лв. Приятел на ответницата – С.К. лично дал на ищеца тези пари пред нея и ищецът отменил описа. Бил насрочен втори опис за 13.07.2023г. За да отмени и него, Г. поискал от ответницата да подпишат договор за заем за 5000 лв., като казал, че го прави за негова сигурност, че ще му върне 19890 лв. Впоследствие не отменил описа, а започнал да я изнудва да му върне тези 5000 лв. Дори служителка на *** попитала дали сумата от 5000 лв. е дадена в заем, а Г. отговорил, че страните ще се оправят. Ответницата подписала този договор, мислейки, че той ще отмени описа и няма да я притеснява известно време. Изцяло неверни били твърденията, че пред кантората на *** ответницата била получила сумата в присъствие на двама свидетели.

На 13.07.2023г. в дома на ответницата пристигнали служители от кантората на ***, за да извършат опис и тя осъзнала, че е измамена. Около седмица, 10 дни по-късно продала имота, за да върне дълга на Г., който се бил увеличил на повече от 50 000 лв. с разноски за адвокатско възнаграждение. Към момента ищецът бил получил от ответницата повече от 50 000 лв. срещу 12 000 лв., които тя била получила от него, а претендирал и още 5000 лв., които тя не била получавала. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Приложено е по делото ч.гр.дело № 12441 по описа на ПРС за 2023г., по което с разпореждане от 29.08.2023г., влязло в сила, е отхвърлено заявление от М. С. Г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу В. С. С. за плащане на сумата в размер на 5 000 лв., предоставена в заем по силата на договор за заем от ***г. с нотариална заверка на подписите.

По делото е представен договор за паричен заем от ***г., сключен между М. С. Г. и В. С. С., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който на заемателя ще се предостави сумата от 5 000 лв., в срок до 15.08.2023г., с нотариално заверени подписи, рег.

№ *** на *** с рег.№ *** на ***.

Отправена е покана от страна на ищеца до ответницата за връщане на предоставената в заем сума, получена на дата 17.08.2023г., видно от представеното известие за доставяне.

Представено е удостоверение от 08.11.2023г. от ***, видно от което въз основа на изпълнителен лист от 15.03.2023г. на РС Пловдив по ч.гр.дело № 3684/2023г. е образувано изпълнително дело № ***, със страни М. Г. – взискател и В. С. – длъжник.

С решение от 07.11.2023г. по въззивно гр.дело № 2723 по описа на ПОС за 2023г. в производство по чл.436, във връзка с чл.435 ГПК е отменено разпореждане на *** по 2 изп.дело, с което е оставено без уважение искането на ответницата, в качеството й на длъжник по делото за намаляване поради прекомерност на дължимото се на взискателя М. Г. адвокатско възнаграждение и същото е намалено до сумата от 1100 лв.

Според писмо от Окръжна прокуратура Пловдив до М. Г. № ***г. от 26.02.2024г. преписка № ***г. е образувана по сигнал на В. С. и е приключена с постановление на Окръжна прокуратура Пловдив от 06.12.2023г., с което е отказано образуване на досъдебно производство по случая. Представено е и удостоверение от Районна прокуратура Пловдив от 13.02.2024г., според което по жалба на М. Г. е образувана пр.№ ***г. и е образувано наказателно производство за извършено през месец 08.2023г. в *** престъпление по чл.286, ал.1 НК.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Н., която разяснява, че познава страните във връзка със своята работа. Дошли за подписване на договор за заем в нотариалната кантора на *** ***, където свидетелката работи като юрисконсулт. Дошли г-н Г. и В. С., с момичето имало и мъж, когото свидетелката не познавала. Присъствала при подписване на договора за заем. Страните го подписали в нейно присъствие. Свидетелката не била видяла предаване на пари по този договор за заем. Задала въпрос на В. С. дали е получила парите във връзка с това да изясни нейната воля дали разбира документа, който подписва, дали не е под натиск, дали е съгласна, в тази връзка свидетелката задавала въпросите и тя отговорила „да“. Договорът за заем го донесъл г-н Г., имало празни места, имена, лични карти, ЕГН, сума на предаване, дата, като свидетелката била помолена да помогне с попълването. Свидетелката го попълнила, като питала страните за данните.

Почеркът на договора за заем на лист 6 от делото бил на свидетелката, там, където имало собственоръчно изписване, на гърба също, името на заемодателя не било изпълнено от нея, съответно и подписите. Пред свидетелката били положени подписи. Ответницата не била уточнила кога е получила сумата.

Събрани са гласни доказателства и чрез разпит на св.***, който разяснява, че познава страните. М. му бил познат от 20 години, а В. познавал покрай мъжа й, който всички наричали ***. На дата ***г. с М. били на търг в К. и М. казал да дойдат пред съда, че имал работа. Свидетелят спрял с колата отзад на високия блок на алеята, сутринта към 9-9.30 ч.

М. казал, че ще дава заем на В. и се качил в колата при свидетеля, преброил парите. Отсреща имало книжарница, слязъл да вземе договор за заем. Отишъл след което да говори с В.. С нея бил ***, като свидетелят пушил цигара на отворен прозорец. Думите на М. били:

„Преброй си парите, които ти ги давам назаем и тогава се качваме при ***а“. Свидетелят видял парите още от самото начало – по 50 лв. банкноти с бандерол от банката били. След това се качили нагоре, там имало кантора на *** *** и слезли след около 15-20 мин. и потеглили към К.. При броенето на парите присъствали М., В. и ***. Разстоянието от свидетеля до тях било около 30-40 см. М. дал парите на В., тя ги преброила. Нямало нещо необичайно в нейното поведение. Когато слезли, М. носил договор.

Св.К. разяснява, че познава М. Г., били от един град, имали финансови взаимоотношения.

Подписали два договора за заем, по 9000 лв. и се разбрали за някакъв период да ги върнат.

3

В. била страна по тези договори за заем. На нейно име се водило всичко. Не успели да върнат всичко и М. ги пуснал на ***. Дошло време за опис, разбрали се с М., свидетелят му дал 1500 лв. и той отложил описа. Около месец, два след това пуснал нов опис, през 2023г.

Разбрали се да пуснат един договор и след месец да му дадат тези пари и да не ги закача месец, два, три. Отишли при *** и подписали договор. Разбрали се да е договор за заем, за да не идват на опис. На другия ден бил описът, М. не отменил описа. Това не бил договор за заем, било споразумение, че свидетелят ще даде на М. 5000 лв. до 10 август, за да не идва сутринта на опис. Целта на подписването на този документ била да не идват на опис.

Документа го подписала В., подписването станало на 12 юни следобяд. Излезли от ***а и М. избягал. Нито преди качването при ***а, нито после бил броил сумата. Чакали го долу пред вратата, той дошъл сам с една чанта, набързо се разбрали, качили се и се подписал документът. Едно момиче направило договора, било служител на ***а, питала ги дали са се оправили с парите и М. казал: „Ние ще се оправим“. Питала дали е платена сумата и М. казал: „Ние ще се оправим“. ***ът не бил в стаята. Служителката питала В. дали е получила парите и тя не можала да отговори. Свидетелят знаел, че подписаният документ бил договор за заем, но нямало накъде, искали да избегнат описа. Приложеният по делото документ бил подписаният договор на дата ***г. Подписът вдясно на заемател бил на В., пред свидетеля бил положен. В. осъзнавала, че подписва договор за заем. Било мъжка приказка, че няма да ги закача. Не били отразили нищо в документа, защото М. не искал.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С доклада по делото в тежест на ищеца е възложено при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на валидно заемно правоотношение с ответницата по договор за заем от ***г., респективно, че е бил изправна страна по това правоотношение, като е изпълнил задължението си да предаде заемната сума на ответницата. Следвало е да установи и че е уговорен срок за изпълнение на паричното задължение, за връщане на заема, който е изтекъл, както и размера на претенциите си.

Според разпоредбата на чл.240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и фактическият му състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Ищецът се позовава на сключен с ответницата договор за заем на стойност 5 000 лв. По делото е представен договор за паричен заем от ***г., сключен между страните по делото, в качеството им съответно на заемодател и заемател, с нотариално заверени подписи, в който е предвидено, че заемодателят предоставя в собственост на заемателя сумата 5 000 лв., която ще бъде предадена в брой в деня на подписване на договора. Че този договор е подписан от страните, вкл. и от ответницата В. С. С., по делото спор няма. Това се установява от показанията на св.Н., служител при *** ***, която разясни, че подписването на договора станало в нейно присъствие. Установява се и от показанията на св.К., който разясни, че подписът на заемател е на приятелката му В.. Ответницата обаче противопоставя възражения, че на 25.10.2022г. е сключила договор за паричен заем за сумата от 9940 лв.

4 и за сумата от 9950 лв. с ищеца, като закъсняла с връщането на тези заемни суми и Г. образувал срещу нея изпълнително дело - ***. Бил насрочен опис на имота, който ответницата притежавала, като за да отмени описа, Г. поискал от ответницата 1500 лв. и след получаването им от св. С.К., ищецът отменил описа. Бил насрочен и втори опис за 13.07.2023г., като за да отмени и него, Г. поискал от ответницата да подпишат договор за заем за 5000 лв., като казал, че го прави за негова сигурност, че ще му върне дължимите по предходните договори пари. В този смисъл оспорва да е сключен договор за заем, както и сумата от 5 000 лв. да й е предадена.