Решение № 260011 от 11.09.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ … гр. София, 11.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14993 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 –

273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Т.К.К. срещу решение от 05.09.2019 г. по гр.д. №47845/2018 г. на Софийския районен съд, 40 състав, в частта, в която е уважен предявеният от „П.К.Б.“ ЕООД срещу жалбоподателя установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата от 300,12 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от 06.11.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №90497/2017 г. по описа на СРС, 40 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на

СРС е недопустимо, тъй като предявеният установителен иск е недопустим – исковата молба е депозирана след изтичане на едномесечния срок по чл.415 ГПК.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили решението в обжалваната му част и да прекрати производството по делото. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „П.К.Б.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният установителен иск е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което решението в тази част е влязло в законна сила.

Във въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК е приета товарителница №**********/18.07.2019 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са твърденията на въззивника, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като исковата молба, с която е предявеният установителният иск, е депозирана след изтичане на едномесечния срок по чл.415 ГПК.

Видно от приложеното гр.д. №90497/2017 г. по описа на СРС, 40 състав, заявителят „П.К.Б.“ ЕООД е получил разпореждането на съда по чл.415 ал.1 т.2 ГПК на 18.06.2019 г.

Исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.415 ал.1 ГПК, и въз основа на която е образувано гр.д. №47845/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, е постъпила в съда на 19.07.2018 г. с вх. №2020558, като върху нея е отбелязано, че е постъпила чрез куриер по товарителница №**********/18.07.2019 г.

Видно от приетата във въззивното производство товарителница №**********/18.07.2019 г., ищецът е депозирал пратката в при куриера „МиБМ Е.““ ООД на 18.07.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срок.

Когато едно процесуално действие е извършено в писмена форма /предявяване на иск - с искова молба/ и това писмено изявление е подадено своевременно в пощата или куриерска служба, но процесуалният документ постъпи в съда известно време след последния ден на срока, срокът по силата на закона е възстановен. Съдът е длъжен да зачете датата, на която процесуалният документ е постъпил в пощата, и ако той е подаден своевременно, срокът не се счита пропуснат. В този смисъл е постоянната съдебна практика, установена с определение по ч.гр.д. №118/2009 г. на ВКС, определение по ч.т.д. №115/2009 г. на ВКС, определение по ч.гр.д №74/2009 г. на ВКС, определение по ч.т.д. №546/2008 г., определение по ч.т.д.

№316/2009 г. на ВКС, решение №148/19.04.2011 г. по гр.д. №1130/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и др.

При тези данни, настоящият въззивен състав намира, че исковата молба, с която е предявен процесният установителен иск по чл.415 ал.1 ГПК, е депозирана в едномесечния срок, съгласно нормата на чл.415 ал.4 ГПК.

Решението е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, поради което въззивният състав препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК.

Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

Р

Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №211073 от 05.09.2019 г., постановено по гр.д. №47845/2018 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.