Решение № 2522 от 19.12.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2226/2023
- Вид
- Решение № 2522
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 22.02.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ВЛАДИМИРОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.122 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- §1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.2, ал.2, т.12 · Закон за кредитните институции
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.46, ал.2, предл. първо · Закон за нормативните актове
- чл.304 · Търговски закон
- чл.327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2522 гр. Бургас, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20232120102226 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ 89б, представлявано от С.А.Г. и Т.В.М. против “Ню Ейдж 2012“ ЕООД, ЕИК 201939089, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ 5, ет.4, представлявано от М.Х.С. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25000 лева, представляваща част от изискуемо вземане в размер на 29390.98 лева по фактура № 26618/07.03.2022г. за извършени доставки от „Нафта-Трейдинг“ АД към „Ню Ейдж 2012“ ЕООД, което вземане е прехвърлено на основание Договор за факторинг от 21.06.2012г., изменен и допълнен с 51 анекса към него, и приложимите Общи условия за извършване на факторинг сделки на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, сключени между фактора „Кей Би Си Банк България“ ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът) и доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че вземането произтича от доставка по търговска фактура, издадена от доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД към платеца „Ню Ейдж 2012“ ЕООД. Титуляр за вземанията по тези фактури е банката-ищец на основание, както следва:
1/ сключен между банката-фактор и „Нафта-Трейдинг“ АД договор за факторинг, анекси и общи условия към него, който договор е за покупка на настоящи и бъдещи вземания по фактури с отложен падеж за извършени доставки; 2/ прехвърляне/цесия в полза на фактора „Кей Би Си Банк България“ ЕАД на настоящи и бъдещи вземания на доставчика „НафтаТрейдинг“ АД по фактури за извършени доставки към платеца „Ню Ейдж 2012“ ЕООД и 3/ 1 авансиране/плащане от стрА. на банката-фактор на основание договор за факторинг на доставчика на суми по прехвърлените/цедирани фактури, издадени от „Нафта-Трейдинг“ АД срещу „Ню Ейдж 2012“ ЕООД. С договора за факторинг са прехвърлени вземания на доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД към платеца „Ню Ейдж 2012“ ЕООД в полза на ищецафактор, по фактури с отложено плащане. Доставчикът е уведомил платеца с писмо, получено на 14.09.2017г., за извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ищеца.
Платецът с друго писмо е потвърдил пред банката-фактор, че е уведомен за извършеното прехвърляне на настоящи и бъдещи вземания на доставчика в полза на фактора. Ответникът не е погасил на падеж задължението си по фактура от 07.03.2022г., като вземането е ликвидно и изискуемо. Банката е извършила плащания по фактурата. Пълният размер на вземанията по фактурата е 70391,56 лева и са прехвърлени на банката-фактор. Платецът не е извършил плащане. Плащане не е извършено и от доставчика на основание поетата солидарна отговорност по договора. Моли се искът да се уважи.
Искът е по чл. 422 от ГПК, вр. § 1 , т.11 ЗКПО вр. чл.327 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че претенцията е недопустима, понеже ответникът не е активно легитимиран да отговаря по нея. Надлежен ответник по делото следва да е „НафтаТрейдинг“ АД, което е доставчик. Според ОУ към договора за факторинг факторът запазва правото си да поиска плащане от доставчика по всяко време след падежа на фактурата, при отказ от стрА. на платеца да погаси вземанията към фактора. Доставчикът се задължава да възстанови на фактора до 7 дни от искането размера, който е получен като авансово плащане плюс лихвите, начислени до датата на възстановяване на сумата и съответните разноски.
Доставчикът остава солидарно задължен с платеца спрямо фактора до пълното събиране на вземанията. Банката не е спазила ОУ, предвиждащи разпределение на риска при неплащане на вземането и не може да извлича благоприятни последици от противоправното си поведение. Релевира се възражение, че банката не е спазила чл. 2.2.1 от анекс № 1 към договора, както и чл.9 от ОУ, визиращи представяне на редица документи във връзка с факторинга /удостоверение от ЦРОЗ, удостоверение от НАП, писмо за прехвърляне на настоящи и бъдещи вземания/, които не са представени, поради което се намира в договорно неизпълнение на съществени условия от същия. Прави възражение за нарушение на чл.1.7 от Условията за изкупуване на вземания, а именно че приемането на фактурираните вземания от фактора се осъществява посредством частично авансово плащане на сумата по фактурите. Твърди, че банката не е спазила и задължението си по чл.1.8. от Условията за изкупуване на вземания, а именно да извести писмено платеца на всяко едно вземане по фактурите за извършеното прехвърляне на вземания в полза на фактора. Според договора за факторинг рискът от неплащане на платците се поема от доставчика, който отговаря солидарно с платеца за погасяване на задълженията по фактурите. Моли се делото да бъде прекратено, евентуално искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:
2
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 201/26.01.2023г. по ч.гр.д. № 400/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на банката-ищец търсените в настоящото производство суми. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника. В дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящият установителен иск по чл.422 ГПК.
Вземанията по иска се търсят на основание договор за факторинг, като по делото няма спор, че е сключен договор за факторинг между доставчика и банката-ищец. Не се спори и относно съществуването на правоотношението по повод извършените доставки по фактурите и размера на вземането по фактурите, както и че банката – ищец е универсален правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предходно наименование „Райфайзенбанк (България) ЕАД, за което свидетелстват и отразяванията в ТР по партидата на ищеца.
По силата на договор за факторинг, сключен на 21.06.2012г., между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в качеството му на „фактор“ и „Нафта-Трейдинг“ АД като „доставчик“, „Нафта-Трейдинг“ АД е прехвърлило на ищеца свои вземания от ответника „Ню Ейдж 2012“ ЕООД. Съгласно чл.1 от договора, доставчикът прехвърля на фактора всички свои настоящи и бъдещи парични вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени на основанията по т.1, срещу лицата по т.3 от Приложенията към договора, като факторът може по своя преценка да авансира доставчика със сума, равна на процента по т.4 от Приложенията към договора от размера на придобитите вземания, без да поема риска от неизпълнение на платеца по всяко едно/и или всички вземания на падежа му/им, освен ако изрично не е заявил противното. Общата сума на авансовите плащания във всеки един момент не може да надхвърля 2 000 000 лева /два милиона лева/. Рискът от неплащане от платците по прехвърлените вземания се поема от доставчика, който се съгласява да поеме солидарно с платеца/ците отговорността за погасяване на задълженията им по фактурите, по които е извършено прехвърляне на вземания и се задължава, в случай на неплащане от стрА. на платеца, в установения в договора срок да погаси авансирА.та му сума по т.4 от Приложенията, ведно с начислените върху нея наказателна лихва, комисионни и такси, в съответствие с договореното, общите условия, при които факторът извършва факторинг сделки, с които доставчикът е запознат и които приема в редакцията им към всеки един момент от действието на договора. В чл.2 от договора са уредени условията и сроковете за усвояване на средствата, а в чл.3 - възнаграждението на фактора. В съответствие с чл.4 от договора и на основание чл.304 от ТЗ и чл.121 и сл.от ЗЗД, доставчикът остава солидарно задължен спрямо фактора с платеца на прехвърлените вземания до пълното им събиране и погасяване в полза на фактора на всички негови вземания съгласно установеното в договора и ОУ за извършване на факторинг сделките. В чл. 5 от договора страните са уговорили, за обезпечение на всички вземания, доставчикът да издаде в полза на фактора запис на заповед за стойността на лимита за авансови плащания, ведно с 10 % лихва годишно върху тази сума от датата на издаването му и с краен срок на 3 предявяване 21.07.2013г.
По делото са приложени Общи условия за извършване на факторинг сделки на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, както и 51 на брой Анекса към договора за факторинг и съответните Приложения към тях, като приложими по отношение на платеца „Ню Ейдж 2012“ ЕООД са Анекс №36 от 14.12.2018 г. и Приложение №36-1, съгласно които при представяне на искане и фактура банката фактор има ангажимент да финансира до 90 % от стойността на фактурата с включен ДДС, при съобразяване на индивидуалния лимит, който за платеца е не повече от 1 200 000 лева.
Представени са уведомления от 05.09.2017г. от „Нафта-Трейдинг“ АД, адресирани до платеца „Ню Ейдж 2012“ ЕООД и до банката фактор, с които последните биват уведомени за цедирането на всички вземания, които са възникнали или ще възникнат от вече подписани договори с „Ню Ейдж 2012“ ЕООД, и в които е посочено, че прехвърлянето ще започне от фактурите след дата 05.09.2017г., както и че плащането трябва да бъде извършено към „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, както и писмо от платеца до фактора от 14.09.2017г., с което потвърждават пред фактора, че са получили уведомлението от доставчика и са съгласни с извършеното прехвърляне.
От съдържанието на фактура № 26618/07.03.2022г. става ясно, че е издадена от доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД, а като основание за издаването й е посочено „Гориво ИТ и трактори и гориво за диз. двиг. Б6“. Фактурата е на стойност 70391,56 лева с ДДС и ответникът е платец по същата по посочената във фактурата банкова сметка на фактора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Като дата на падежа е посочена 04.07.2022г. Фактурата е подписА. от представители на ответника и доставчика.
Приети като доказателства по делото са още писмо от 08.03.2022г. на „НафтаТрейдинг“ АД, адресирано до „Райфайзенбанк (България) ЕАД и искане от същата дата за усвояване на суми по договор за факторинг от 21.06.2012г., с които банката фактор е уведомена от доставчика за прехвърляне на вземането от „Ню Ейдж 2012“ ЕООД по фактура № 26618/07.03.2022г. на стойност 70391,56 лева и е поискано заверяване на сметката им с 90 % от същата сума.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, заключението по което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно дадено и съгласно което по фактура № 26618/07.03.2022 г. на стойност 70391,56 лева, издадена от „Нафта-Трейдинг“ АД на „Ню Ейдж 2012“ ЕООД е извършено авансиране на 90 % от стойността по фактурата или в размер на сумата от 63352,40 лева, чрез извършен превод от стрА. на банката към „НафтаТрейдинг“ АД на дата 08.03.2022г. От А.лиза на предоставената счетоводна информация от ищеца, експертизата не е установила плащане от стрА. на платеца „НЮ ЕЙДЖ 2012“ ЕООД към банката - фактор. В счетоводството на ищеца се води на отчет вземане за платец „НЮ ЕЙДЖ 2012“ ЕООД за непогасения остатък от стойността на фактурата, предмет на делото, след извършени частични погашения със суми, постъпили от други платци на доставчика за плащане по издадените срещу тях фактури в размер на 33 491,04 лв.
При така установеното от фактическа стрА. се налагат следните правни изводи:
4
Относими към процесните отношения са §1 от ДР на ЗКПО, в т.11 от който факторингът е дефиниран като сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията поема риска от събиране на тези вземания срещу възнаграждение и чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ, в който факторингът е определен като придобиване на вземания по кредити и като форма на финансиране. Разпоредбата на чл.2, ал.2, т.12 от Закона за кредитните интитуции /ЗКИ/ при изреждане на банковите сделки урежда най-общо факторинга като договор за покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събиране на тези вземания. Следователно между цесията и факторинга съществува прилика, доколкото се касае за договори с предмет вземания на една от страните по тях към трети лица-длъжници на прехвърлителя. Предметът на втория договор, обаче е ограничен до вземания на доставчика за цената на предоставяните от него на трети лица стоки или услуги, т.е. предмет при факторинга са само парични вземания, основани на тези сделки. С оглед целта на самия факторинг, а именно ограничаване на неблагоприятните последици за доставчика от осъществяване на доставки на стоки и предоставяне на услуги на трето лице-негов длъжник при условията на търговски кредит, чрез прехвърлянето на риска от кредита върху фактора, в правната доктрина се застъпва становището, че за разлика от цесията вземането-предмет на прехвърляне с договора за факторинг е винаги бъдещо, т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика към датата на сключване на договора за факторинг или най-малкото: с бъдещ, т.е. ненастъпил падеж. Само в тези случаи се проявяват функциите: финансиране от стрА. на фактора на търговската дейност на доставчика и поемане на риска, които отличават факторинга като форма на финансово-кредитна дейност за разлика от цесията по гражданското право. Фактор може да бъде банка, чийто лиценз включва дейност по извършване на факторинг, както и финансова институция-чл.3, ал.1 от ЗКИ. Извън спецификите на договорът за факторинг, очертани по-горе, последният съдържа като правопораждащ факт съществени общи признаци с договора за цесия, уреден в ЗЗД и следователно при празнина в закона, относно правните последици на договора за факторинг, съгласно чл.46, ал.2, предл. първо ЗНА следва да се приложат по А.логия на закона правните норми уреждащи цесията по общото гражданско право /решение № 94/10.07.2014г. на ВКС по т.д. № 3643/2013г./.
Разпечатката съдържа 24 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e79f6143-ca70-4fdd-88b5-3c2393217308